Искам или тест за родители

Оказва се, че думичката „дай” е една от първите, които изрича детето. Това е съвсем естествено, тъй като малкото опознава света и иска да пипне, вкуси и усети всичко, което го заобикаля. Постепенно обаче нещата преминават тази изследователска граница и с натрупване на годините детето просто развива чувство за собственост към всичко, което привлече погледа му. То иска да притежава играчките на другите деца, красивите изкушения в магазина или мобилния телефон на мама, който служи за игра и замеряне. Неусетно думичките „искам” или „купи ми” се превръщат в любимите. Разходките навън се оказват безкрайна мъка и преговори с мъника, който дърпа желаните предмети, тръшка се, плаче и ляга на земята в знак на протест. Какво води до това поведение и как неусетно детето се научава да изнудва родителите си? А може би ние по някакъв начин сме му помогнали да предприеме тази политика. Децата бързо усвояват театралните представления ако знаят, че рано или късно желанията им се изпълват. Предлагаме ти малък тест, с който да провериш дали всъщност не си ти режисьорът на тези постановки.

1. Детето ти е разстроено, защото в детската градина друго цял ден е окупирало най-шареното камионче. 
а) веднага обещаващ да му купиш ново, по-добро, с което да си играе на воля;
б) предлагаш му да си направите мини строителна площадка с наличните играчки и да поиграете заедно;
в) вземаш конструктора и започваш да сглобяваш камионче.
2. Често се налага да оставаш до късно на работа и рядко ти остава време за детето. С какво компенсираш липсата си?
а) подаръци, играчки, кукли, нови дрешки, мобилни телефони – колкото повече, толкова по-добре;
б) с игри, които развиват въображението и мисълта и може би някой път ще си поиграете заедно на тях;
в) с качествено прекарано време заедно, колкото и да е малко то.
3. Когато детето ти бързо губи интерес към новата си скъпа играчка, ти:
а) просто я захвърляш в някой ъгъл;
б) напомняш му от време на време за нея и предлагаш да си поиграе пак;
в) измисляш нова игра с нея и се опитваш отново да я вкараш на дневен ред.
Смяташ, че подаръкът за детето трябва да бъде:
а) спонтанен;
б) изненада;
в) дългоочакван.
Детето ти си има играчка, но по време на разходка вижда почти същата и настоява да я купиш:
а) веднага я купуваш;
б) колебаеш се;
в) обясняваш му, че си има същото и дори неговото е по-хубаво.
Кога подаряваш нещо, за което детето те моли?
а) още при първата му молба или в краен случай при второ напомняне;
б) след кратка битка и разправи, при която си дала всичко от себе си, за да го разубедиш;
в) подаряваш го при повод или конкретен празник и ако детето наистина има нужда от него.
Разговаряш ли с детето относно парите:
а) не, то е твърде малко, за да разбере;
б) да, ако сме на пазар и парите не стигат;
в) да, обяснявам му тяхната функция, как се придобиват и че не могат да се харчат просто хей така.
Колко често в течение на една седмица му купуваш подарък:
а) на практика почти всеки ден;
б) 3-4 пъти, в зависимост от възможностите;
в) 1-2 пъти.
Отиваш в магазина с идеята, че трябва да купиш някаква дреха на детето, но виждаш играчката, която винаги си харесвала като малка:
а) радваш и се известно време и продължаваш нататък;
б) не можеш да се удържиш и си я купуваш;
в) пресмяташ от какво да спестиш, за да си я позволиш без угризения на съвестта;
Кои са любимите играчки на детето:
а) забавни и занимателни;
б) тези, с които може да конструира или да нарежда в различни конфигурации самичко или с други хора;
в) всичко, което попада в ръцете му се превръща в играчка.
Детето се залепя на щанд в магазина и не иска да си тръгне преди да му купиш играчка. Ти си решила твърдо, че петте подобни у дома са достатъчни. Какво ще му кажеш:
а) „Вече си голям и трябва да разбереш, че...”
б) обясняваш му, че точно тази играчка е по-лоша и няма същите функции като тази, която вече имате у дома;
в) отговаряш с твърдо „не” и изобщо не позволяваш да се оформи спор.
От какви места предпочиташ да пазаруваш за детето:
а) от където ти падне;
б) специално избираш добре проверени магазини с качествени стоки;
в) само в определени магазини и детето вече е наясно, че може да си избира точно там.
Според теб нормално ли е четири годишно хлапе да разполага с определена сума, която да разпределя по свое усмотрение:
а) не, още е малко за това;
б) от време на време му отделям малки суми, за да се учи;
в) да, дори си има касичка.
Резултати:
Предимно отговори с „а”:
Всъщност детето ти е свикнало с това, че каквото и да поиска, то най-вероятно ще го получи. Определено е нужно превъзпитание, но най-вече то трябва да се случи с теб самата. Няма и съмнение, че навиците у малкото да вика, да плаче, да се тръшка и цупи за нови придобивки е както се казва в следствие на твоите слаби ангели. Всъщност няма да те убеждаваме сега, че да се задоволяват всички капризи на детето, не само че е излишно, но и вредно за самото него най-вече. Просто си представи, че то винаги ще се държи така в живота. Какви шансове ще има твоето дете пред другите, които ще знаят как да се борят? Да, точно така – никакви. Така че се вземи в ръце и се превъзпитай. Показвай повече твърдост и я отстоявай до край. Забрави за чувството за вина, че детето е нещастно или за срама от хората, които гледат истериите му и цъкат с език. Детето трябва да разбере, че има граници, които не може да прекрачи. Просто ще му е по-лесно в живота. Замисли се и дали отделяш достатъчно време на детето, често то запълва празнината с нови и нови играчки, количество за сметка на качеството.

Предимно отговори с „б”:
В повечето случаи балансът между капризите и реалните възможности при вас е овладян. Ти и детето ти сте установили някакви правила и те почти винаги се спазват, макар и с известни преприни. Не забравяй, че то постепенно овладява различни начини на изнудване, усеща твоите навици и склонности и може умело да ги използва в малките си битки. Не забравяй, че думата „не” означава край на всякакви преговори, а не началото им и това, че в понеделник си отказала нещо, не означава, че до петък вече трябва да се съгласиш със същото.

Предимно отговори с „в”:
Постъпваш съвсем разумно и не се поддаваш лесно на манипулации и провокации. Детето ти е научило границите на възможното и се е примирило. Все пак не прекалявай с разумните действия. Дете на което се отказва постоянно, започва да си мисли, че не го обичат или че не е достатъчно добро и не заслужава подаръци. Особено тежко му става ако постоянно сравнява себе си с други деца и техните придобивки. Така че не е зле от време на време, дори и при ограничен бюджет, да му позволяваш любимите играчки и забавления. Детето ще се чувства особено щастливо ако понякога седнете и двамата си измислите и сътворите нова играчка от подръчни материали.