Искам да науча детето си...

Искаш да научиш детето си да обича да чете, да рисува, да кара колело, да бъде смело, упорито, отговорно... И това е напълно разбираемо. Това са само малка част от желанията на всеки родител за неговото малко съкровище.

Естествено стремежите ни да дадем най-доброто от себе си за възпитанието на малкото човече търпят промени в зависимост от възрастта му. Ако около първата годинка усилията ни са насочени към прохождането, то на петата вече сме устремени към буквите и цифрите.

Но освен да помогне за усвояването на първите умения и знания, пред всеки родител стои задачата да обърне нужното внимание на изграждането на онези човешки ценности, които ще помогнат на детето да расте мъдро и щастливо, уверено в себе си и готово да промени света към по-добро.

...да обича себе си.

Ако не си способен да цениш собствения си живот, никога няма да можеш да реализираш възможностите си. Да обичаш себе си означава и да се чувстваш добре в кожата си, да си убеден, че заслужаваш да получиш най-доброто от живота. Това не е самолюбие, а стремеж да опознаеш себе си и да повярваш в себе си. А това ще ти помогне да обичаш и другите.

Всички тези качества се възпитават още от най-ранна детска възраст:

• Не бързай да наречеш детето егоист, защото не иска да даде играчката си на своето приятелче. Много по-различно биха прозвучали думите ти: „Да, трудно е да се научиш да делиш играчките си с другите, но аз ще се опитам да ти помогна. Ако ти дадеш на Ива твоята кукла, тя пък ще ти даде нейната топка.“
• Не бързай да критикуваш поведението на малкото човече, не му внушавай, че е лошо, защото по този начин то развива неприязън към себе си, а впоследствие и към другите, с които общува. Само когато детето се чувства защитено и ценено, тогава може да изпита съчувствие и към останалите.
• Като начало подобно преживяване възниква в отношенията с домашните животни. Ако 5-годишното хлапе види ранена птица и спонтанно възкликне: „Ох, горкичката“ значи е развило онази велика способност, която ако притежаваме, можем да се надяваме и на по-добро бъдеще.

...да умее да разбира гледната точка на другия.

Това е много важно, особено при първите опити за социализация, когато детето постъпва в детската градина. Ако не умее да прави разлика между своята и чуждата гледни точки, то не може да израсне и да се изгради като личност.

Например ако в детската градина Иван и Диян са се съюзили срещу твоето съкровище, това му пречи да се съсредоточи към занятията или в игрите с другите. Или пък сутринта лелката му се е скарала, че не си е изяло закуската и то през целия ден е разстроено и не внимава. Ако детето знае повече за настроенията на хората и за техните недостатъци, ако си го научила да разбира определени типове поведения, няма толкова да се огорчава при подобни ситуации.

Ще разбере, че двете момчета може би се страхуват от новата обстановка и им е нужен общ враг, за да се чувстват по-силни и в безопасност. А лелката е била просто в лошо настроение и въобще не е обърнала внимание на неговите думи, че е закусило вкъщи. Но за да може малчо да разпознава поведението на другите, трябва да има обяснение и за собственото си. А за това ще му помогнеш ти, като се опиташ да бъдеш търпелива и винаги намираш време да анализирате и преценявате дадени реакции. Детето има нужда от възрастен, за да види собствените си мисли и чувства, представени в ума на другия и на свой ред да поеме обратно в себе си това отразяване на собственото му мислене. Така се развива  личност.

...да общува с помощта на думите.

След като детето се научи да обяснява своите постъпки е нужно да се опита да помогне на другите хора и те да го разберат. Ако малкото момиченце може да каже на госпожата: „Толкова много се страхувах, че няма да си кажа стихчето, че забравих да мисля“ - учителката вероятно ще разбере, че страхът й пречи на обучението и ще я успокои. Ако момчето може да каже на баща си: „Ти ме плашиш, като крещиш толкова силно“, таткото вероятно ще се опита да намери по-спокоен тон.

Ако 5-годишния малчуган спокойно и непринудено разказва за своите чувства, изричайки : „Страхувам се“, „Толкова те обичам“, „Усещам, че не мога да се кача на това колело без помощни колелца“ той притежава способността, която ще му даде необходимата свобода да мисли, да се интересува, да научава. Освен всичко друго, ако детето осъзнае силата на думите, ако е наясно, че именно чрез тях хората могат да се разбират, тогава и агресията като начин на изразяване би загубила смисъла си.

...да се интересува и да задава въпроси.

Всяко дете е любознателно, но за да поддържаш този инстинкт към знанието е редно да обръщаш внимание към всеки въпрос на малкото човече. То трябва да знае, че на някои въпроси все още не може да получи точен отговор, на други пък съществуват множество отговори, а на трети трябва да се опита да намери свой собствен. Когато казваш: „Не знам“, „Сега съм заета“, „Попитай баща си“, „Не можем да говорим по тази тема“ ти отказваш на малкото да получи нови знания.

Ако поощряваш любознателността и помагаш в намирането на отговорите, способстваш развитието на интелектуалните способности, които са толкова съществени за човека. Детето трябва да се научи, че няма глупави въпроси – глупав въпрос е незададеният.

...да не се страхува от неудачите.

За да научиш нещо, не трябва да се страхуваш да допускаш грешки, даже и да търпиш неуспех. Помогни на малчо да разбере, че обучението е дълъг и бавен процес, придружен от проби и грешки. Нито едно велико изобретение или научно откритие не може да се постигне без редица предхождащи ги изпитания и неудачи. Насърчавай детето да експериментира, да се стреми само да достига до своите открития и да не се плаши от неуспеха. Това ще му помогне като порасне да се реализира като един знаещ какво иска и можещ човек.

...да мисли самостоятелно.

Когато детето каже „не“ всъщност казва „аз съществувам“. И това се случва щом то има усещането, че е самостоятелна личност. Чувството за собствена уникалност и способност да избираш са жизнено важна част от човешкото съществуване. А това умение се научава лесно – поощрявай детото да изказва своите мисли, да не се страхува, че ще бъде наказано. Така ще му помогнеш да се научи да взема сериозни решения, да разсъждава и да следва убежденията си. И няма нужда да чакаш това да се случи, когато детето вече е ученик. Още когато е на 3 години можеш д акажеш: „Мисля, че ти най-добре ще избереш коя шапка да купим – бялата или зелената?“ Или: „Ние ще закусваме макарони, но ти щом не искаш, хайде заедно да приготвим филийката с масло и мед“. Когато показваш уважение към личността на детето, към неговите възгледи, симпатии и антипатии, ти всъщност го подготвяш за тези ситуации, в които ще се наложи само да взема решения. Всъщност да обичаме детето и да го уважаваме са две различни и необходими условия, за да порасне като един достоен човек.

...да се доверява на мама и тати.

Малкото човече е добре да знае, че съществуват много ситуации, с които то все още не може да се справи само. Когато има нужда от помощ трябва да може да разчита на подкрепата на своите родители. Ето защо е важно да спечелиш детското доверие. Отнасяй се честно в отношенията си с малкото, винаги го изслушвай и го подкрепяй. Доверието всъщност е първата стъпка, от която започва дългото пътуване на всеки човек към самия себе си - още с плача, известяващ появата на малкото същество на белия свят, първата емоция, която то трябва да получи като дар от своите родители е чувството за безусловно доверие, сигурност и топлина.