Ингвинална херния (слабинна херния)

2-3 %  от децата страдат от ингвинална херния. Хернията е най-често срещаната хирургична патология при деца и възрастни. Преобладават ингвиналните (слабинни) хернии, следвани от пъпната и бедрената херния.

Хернията е преминаване на обвитите в коремната ципа органи (предимно тънко или дебело черво, стомашно було, яйчник) извън коремната кухина през нормално съществуващи отвори. При децата херниите са почти изцяло вродени. Опасността при тях се състои в това, че излизащите органи могат да се заклещят, което води до нарушаване на тяхното кръвообращение с последващи сериозни усложнения.

Хернията на слабинния отвор или т. нар. ингвинална херния се среща 5 пъти повече при момчета, отколкото при момичета. Около 60% е в дясната страна, а в 10% е двустранна.

По време на ембрионалното развитие, зародишите на тестисите се спускат от коремната кухина през ингвиналния канал в скротума (тестикуларните торбички). При това те увличат коремната ципа и се образува връзка между корема и скротума. Тази връзка остава отворена в различна степен при около 85% от новородените и до края на първата година, след което се затваря напълно.

Когато връзката е широка и не се затвори, в различна възраст, може да се появи херния. Тогава операцията не трябва да се отлага, защото съществува реална опасност от увреждане на органите, които са в херниалния сак, ако се получи заклещване.
                                                                                                                                                                                                        
Лечението на хернията е само оперативно. Когато хернията не се заклещва и лесно се намества може да се изчака до навършване на 3-4-месечна възраст на детето. При чести заклещвания се извършва планова операция и в по-ранна възраст. Решението за това се взима от детски хирург. Често при момиченцата херниалното съдържимо е яйчник и операцията се прави веднага след като се установи хернията, независимо от възрастта, защото опасността от увреждане на яйчника е голяма.

При операцията се използват се комбинирана обща упойка (маскова или венозна) или регионална упойка (в гръбнака или локално в оперативния разрез). Прави се малък разрез в кожната гънка, отваря се ингвиналния канал, а херниалният сак се отделя, прекъсва се и се отстранява.

После се прави укрепваща пластика на ингвиналния канал и кожата се залепва или се зашива естетично. Следоперативно може да възникне оток на скротума на оперираната страна, по-рядко кръвонасядане, които преминават след няколко дни. Препоръчително е по-големите момчета да останат на  легло 24 часа.
При малките деца и при момичетата обикновено това не е необходимо.

При правилно извършена операция рецидиви не се наблюдават.

За какви симптоми да следиш?

Вродената херния се проявява като неболезнена подутина над слабинната гънка, като при момчетата може да изпълва цялата скротална торбичка. Тя се появява при усилие и се прибира спонтанно или след лек натиск. Тези хернии се наричат репонабилни и обикновено не тревожат детето.

Детето е неспокойно не заради болката, а поради смущения в чревния пасаж. Понякога тяхната поява се предхожда от събиране на вода в тестиса (хидроцеле). Както и обратното – много често при хидроцеле има съпътстваща херния.

Често първа проява на хернията може да бъде нейното заклещване. Съществува реална опасност от увреждане на заклещения орган. Тогава малкото дете става неспокойно и плаче, а подутината в ингвиноскроталната област става напрегната и болезнена. По-големите деца понякога крият от родителите си този факт. Прибирането на заклещена херния трябва да се извърши внимателно и нежно от специалист детски хирург по спешност.

Консултант: д-р Красимир Житянов,  специалист обща и детска хирургия,
Секция по детска хирургия към МБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, София