Инфекциозната мононуклеоза е неприятно вирусно заболяване не на шега се нарича „болест на целуването". Макар че това название разкрива само един от начините за заразяване с мононуклеоза.
Какво представлява инфекциозната мононуклеоза?
Това е инфекциозно заболяване, което най-често поразява децата и хората до 35-годишна възраст. То се причинява от Епщайн-Бар вируси (EBV) и понякога от цитомегало вируса (CMV).
Чрез целувки наистина много лесно може да се заразите, тъй като болестотворните микроорганизми се предават чрез слюнка и секрети от устата. Но мононуклеозата се разпространява и по въздушно-капков път, особено ако сте в близост до кашлящи и кихащи хора или пък употребявате едни и същи съдове за хранене и пиене с преносител на вируса - причинител на това заболяване. Единственото донякъде успокояващо е, че болестта не е толкова силно заразна, както, да речем, грипът.
Какви са симптомите на инфекциозната мононуклеоза?
Страдащите от мононуклеоза се оплакват от изтощение, отпадналост, мускулни болки, възпалено гърло, температура около и над 38 градуса, втрисане, видимо увеличени под-челюстни и шийни лимфни възли, също и тези в областта на подмишниците и в слабините, увеличени сливици, главоболие, кожни обриви, липса на апетит, нощно изпотяване. Много характерен, но не видим симптом е увеличаване на черния дроб и далака.
При децата и тийнейджърите вирусът се проявява по-леко и често се бърка с простудни заболявания, при по-възрастните мононуклеозата има по-изразени и тежки симптоми, които продължават по-дълго време.
Обикновено има инкубационен период между четири и шест седмици, като той е по-кратък при децата. Симптоми като възпалено гърло и висока температура е нормално да отшумят до две седмици, докато отпадналостта, подутите лимфни възли, черен дроб и далак могат да ви мъчат още няколко седмици.
Как се диагностицира инфекциозната мононуклеоза?
Ако се чувствате силно изтощени физически, имате постоянна треска, главоболие, обриви, болки в гърлото и проблеми със сливиците - вероятността да сте заразени с тази болест е голяма. За установяване или отхвърляне на фактическа мононуклеоза се налага да се направят непременно лабораторни изследвания, защото увеличеният брой на една от групите бели кръвни клетки (моноцити) е много важен показател.
Съществуват и серологични тестове за мононуклеоза, които обаче не дават 100% точност на диагнозата. Разграничаването от бактериална ангина се удава само на опитен лекар.
До какви усложнения може да доведе инфекциозната мононуклеоза?
Сред най-сериозните проблеми, които води след себе си мононуклеозата, е увеличаването на далака. В много тежки случаи може да се стигне дори до спукването му, което е придружено с много остра и внезапна болка. Тя се чувства в горната лява част на корема. Ако такова нещо се случи, незабавно трябва да се потърси лекарска помощ, защото може да се налага хирургическа намеса. Повечето болни от мононуклеоза имат и възпаление на черния дроб (хепатит). То понякога е придружено от пожълтяване на кожата и склерата (бялото на очите) и е по-характерно за пациенти над 35 г. Рядко възникващи усложнения от мононуклеоза са анемия, сърдечни проблеми, менингит, енцефалит, пневмония, увеличаване на сливиците, водещо до затруднено дишане, проблеми с черния дроб и далака.
Как се лекува инфекциозната мононуклеоза?
На практика няма специфичен медикамент, който да се прилага при това заболяване. Успокоително е, че като цяло прогнозата е добра. Лекарите предписват антибиотици само когато мононуклеозата се придружава от проблеми като възпаление на гърлото, предизвикани от стрептококови бактерии. За да се излекува самата мононуклеоза, са потребни задължително почивка (лежане в леглото) и поемане на много течности. Подходящи за пиене са вода, чай и плодови сокове. Те ще успокоят треската и възпаленото гърло и ще предотвратят обезводняване. Срещу болка може да се взимат лекарства с ибупрофен. Не бива да се прекалява с медикаментите, съдържащи парацетамол, за да не се натоварва допълнително черният дроб на болния.
На децата под 16 години не бива да се дава аспирин, защото това може да предизвика сериозни усложнения при тях.
Повечето симптоми на мононуклеозата отшумяват за 4-6 седмици, но може да мине още дълго време, докато оздравеете напълно. Колкото повече наблегнете на почивката, толкова по-бързо ще се възстановите.
Резките движения и физическата активност са опасни, когато далакът е увеличен, защото могат да доведат до неговото спукване - особено важно е това да се има предвид при малките деца.
Един-два месеца след преболедуването от мононуклеоза и по-възрастните трябва да внимават със спортуването. Не бързайте веднага да възстановявате пълната динамика на живота си, за да не ви повтори заболяването.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.