Един от най-изявените психоаналитици, занимаващ се задълбочено с изследването и опознаването на детската психика е английският педиатър, д-р Доналд Уиникът. В една от статиите си „Апетитът и емоционалните разстройства” той предлага нов поглед върху разбирането на хранителните проблеми, свързвайки ги недвусмислено с емоционалните състояния у детето. ”...Дори и да искаме да ограничим вниманието си върху физическата болест вътре в тялото, все пак трябва да кажем, че нито едно изследване на реакцията на детето към физическата болест няма да е пълно без връзка с фантазиите на детето за вътрешността му.”, казва Уиникът.

Често при мен идват семейства, чиито деца страдат от едно или друго хранително разстройство, но преди да стигнат до кабинета ми са обиколили една дузина доктори, които в крайна сметка са постигнали симптоматично или само частично подобрение на състоянието. Причината за този незадоволителен резултат се крие именно в тази едностранчива интервенция на съвременната медицина, която често отказва да търси взаимодействие на физично и психично ниво.
„Думата „алчност” (или лакомия, тъй като английската дума е "greed") например, рядко се среща в психологичните трудове и въпреки това алчността е дума с много определено значение, обединяващо психичното и физичното, любовта и омразата, приемливото и неприемливото за Аза... Бих искал да предложа мнението, че алчността никога не се среща в човешкото същество, дори и при малкото дете, в неприкрита форма, и че ненаситността, когато се появява като симптом, е винаги вторично явление, предполагащо тревожност. Алчността за мен означава нещо толкова примитивно, че не може да се появи в човешкото поведение, освен прикрито или като част от симптомен комплекс.”, продължава Уиникът.
Чрез анализата на по-големи деца и възрастни получаваме ясна представа за различните причини, по които липсата на апетит (или пък прекомерната му поява) бива замесен в защитата срещу тревожността или депресията.
Опирайки се на ежедневни наблюдения, все повече затвърждаваме мнението си, че много от децата, посещаващи педиатъра с оплаквания за хранителни разстройства всъщност са физически здрави, но въпреки това могат да имат болни чувства.
Критичните периоди и травматизми през детството, които биха могли да „отключат” подобни проблеми са много, различни и рядко срещащи се в чист(изолиран) вид:
-Отбиването и последващото преминаване към твърда храна
-Появата на брат/ сестра
-Преместване в ново жилище, развод между съпрузите
-Заболяване или смърт на близък човек и т.н.
Често думите, реакциите или постъпките на родителите в дадена ситуация оставят силен отпечатък в съзнанието на детето, отговорен нерядко за образуването на симптом или фобия, каквито често са хранителните разстройства
Така че, драги родители, следващия път, когато детето Ви има оплаквания от стомашно- чревни неразположения или хранителни проблеми, след като проверите и отхвърлите чистата органика се замислете и изследвайте възможността тези симптоми да имат емоционално- обусловен генезис, защото при малките деца деленето на вътрешно и външно не е толкова отчетливо както при възрастните - т.е. детето чувства, че нещата вътре в него са добри или лоши, точно както и външните неща биват добри или лоши.
Валентин Стоилов е бакалавър по Психология, магистър „Семейна терапия и консултиране на лица с увреждания” в СУ „Св. Климент Охридски”.
Котерапевт в екип за индивидуална психоаналитична психодрама.
Работил е като педагог и психолог в „SOS-Kinderdorf-Детско селище, с. Дрен, България”, както и като психолог към Дневен Център за Рехабилитация и Интеграция на Деца със Специфични Нужди - “Покров Богородичен”.
Валентин Стоилов - детски консултант
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.