Храненето на детето - няколко "био" правила

• от 2

Детето расте, но ние продължаваме да следваме екологичната посока, която сме избрали. Особено що се отнася до това с какво ще се храни вече щъкащото мъниче.
Храненето на детето - няколко "био" правила

Храненето на детето - няколко "био" правила

Детето расте, но ние продължаваме да следваме екологичната посока, която сме избрали. Особено що се отнася до това с какво ще се храни вече щъкащото мъниче.

Вярваме, че когато на етикета е поставен специалният знак за „био“ продукция, поне малко гарантираме качеството на храната. Разчитаме на това, че малките „био“-белязани бурканчета съдържат най-доброто, което може да се купи на пазара. Като майка, която също е купувала готови пюрета и каши за сина си, искам да попитам – колко близко до природата може да е нещо, произведено да има поне 3 години годност? Да, пише, че не бива да се държи отворено повече от 48 часа, но опитвала ли си пюрето от круши (примерно) след това време? Нищо му няма. А замисляла ли си се, защо ако детето има запек и му дадеш пюре от сливи, то не му действа? Може би, защото процентното съдържание на оризово нишесте е по-голямо от това на плодовете.

Докато си бременна и кърмиш, до бебето достигат всички нитрати и оцветители, от които би искала да го предпазиш при захранването.

Единственият начин да си сигурна в съдържанието на купичката с обяда за мъничето е, когато собственоръчно си сложила всяко едно парченце зеленчук или месо вътре. Измиваш добре, накисваш продуктите поне за 10 минути в студена вода и вариш. Когато правиш зърнени закуски най-добре е да накиснеш зрънцата от предната вечер и на сутринта да ги отцедиш и свариш.

Пододящи за начало на захранването са:

  • елда (гречка);
  • просо (белено);
  • киноа;
  • амарант;
  • ориз (бял)

Към тях можеш да прибавяш и плодове, и зеленчуци, и масълце, и сиренце в последствие. Най-важното е какво се харесва на детето.

Важно! Не изпадай в крайности.

Всички знаем, че храната ни няма нищо общо с продуктите, които са били слагани на трапезата на бабите и дядовците ни. Но дори да си откъснеш домат от градината, да си го поливала, да не си го торила с изкуствени торове... Нали си наясно, че почвата, върху която е расъл е доста бедна на минерали и дъждът, който го е валял не е най-чистият на света? Не можем да постигнем истинска био продукция. Затова нека не се вманиачаваме.

„Боклуците“ в нашето меню

Твоята задача като родител е да направиш така, че запознанството на малкото с т. нар. „джънк фууд“ да стане оптимално късно. И да се примириш, че то не може да расте в изолатор и ще се срещне с всичко в пакетче, посипано с мононатриев глутамат и приготвено по „бабина рецепта“. В крайна сметка такъв е светът, в който живеем. В класа на сина ми има едно момченце, което има проблем с наднорменото тегло. Наскоро разбрах, че заменя сандвича си от безглутенов хляб с тофу и ябълката за десерт за баничка или суха паста от друго дете. Няма как у дома ви да има шкаф за сладости и да очакваш хлапето никога да не посегне към шоколадов десерт. Ако плодовете във фруктиерата на масата ви изгниват, това не е защото детето не е яло от тях, а защото никой от семейството не посяга към тях. Личният пример е това, което учи мъниците на определено поведение. Затова, ако не си започнала още по време на бременността, то тогава, когато захранваш мъничето, вече трябва да имаш план как да изхвърлиш „боклуците“ от твоето и на таткото меню.

Знаеш ли, че:  Едни от най-вредните храни, които попадат почти ежедневно на българската трапеза са колбасите. Съдържанието на сол, мазнини, консерванти и оцветители в тях ги поставя на едно от челните места на потенциално опасни храни, които консумираме всеки ден.

Топ 5 неизбежни (вредни) храни

Колкото и да ти е неприятно, твоето дете ще ги опита със сигурност. И най-вероятно ще му харесат.

  • царевични пръчици/ зрънчо;
  • чипс/ пелети/ снакс;
  • вафли (пълни с хидрогинирани мазнини)/ торти/ популярни шоколадови десерти;
  • сандвичи от вериги за бързо хранене;
  • кетчуп и майонеза.

И задължително ще пие газирано, дори да не купувате у дома.

Автор: Ася Демирева