Храна за умни деца

Трудно е за вярване, но това е факт: според нови изследвания съществува пряка зависимост между развитието на мозъка и здравословния хранителен режим. Бебешкият мозък се развива изключително бързо, особено през третия триместър на бременността и през първата година след раждането.

А балансираното хранене и условията на околната среда оказват съществено влияние върху бъдещите умствени възможности на детето. Разбира се, когато говорим за интелигентност, факторът „гени“ също не трябва да бъде пренебрегван.

За да могат мозъчните клетки да осъществяват връзка помежду си, се грижат т.нар. невротрансмитери. Основна роля за тяхното оптимално функциониране играе именно храната.

Затова е важно още от периода на бременността бъдещата майка да положи основите за развитието на интелигентността на своето дете.

Именно през последния триместър важните дълговерижни полиненаситени мастни киселини (или още наричани Омега-мастни киселини) започват да се натрупват и спомагат за израстването на нервните клетки в мозъка на бебето.

Видът и съотношението на мазнините в клетъчните мембрани определят доколко ефективно ще си комуникират мозъчните клетки. Мозъкът на възрастен човек не може да функционира оптимално, ако организмът не съдържа достатъчно от необходимите мазнини. А ако този недостиг е налице у дете, мозъкът му нито ще се развива правилно, нито ще може в последствие да изпълнява оптимално функциите си.

Съвременното ежедневие и начин на хранене предлага недостатъчно количество от незаменимите омега-3 мастни киселини, които са решаващи за правилното развитие на мозъка.

Те спомагат за увеличаване устойчивостта на стрес, повишаване на енергията, намаляване на риска от възпалителни процеси, подобряване на настроението, възможността за запаметяване и учене, подобряване на метаболизма, поддържане на здравословни нива холестерол, за здрави кожа, коса и нокти. Би било добре, ако през бременността и през периода на кърменето приемаш по-често риби, като например мазните студеноводни - сьомга, пъстърва, сардини, херинга, скумрия (последната може да съдържа големи количества живак, затова не се препоръчва да се яде в големи количества). Тези незаменими мастни киселини се съдържат също и в храни като олиото от канола, пшеничените кълнове, и най-много в лененото семе и лененото масло.

Те се съдържат и в майчината кърма и отсъстват в адаптираните млека. Кърмените деца са умни. След раждането кърменето е най-добрата храна за бебето. Тя съдържа всичко, от което се нуждае новороденото през първите 6 месеца от своя живот.

Важен микроелемент за развитието на интелигентността е йодът.

Той се набавя чрез храната и питейната вода. Млечните продукти, солта, соята, сардините, броколите, зелето, орехите, сушените смокини са основните източници на йод.

Друг важен микроелемент е желязото.

По време на бременността и кърменето много майки страдат от недостиг на желязо. До около 5-6 месец бебетата си набавят необходимите количества от кърмата. Доказано е, че от майчиното мляко то се усвоява много по-добре от добавките в адаптираните млека. След този период е необходимо бебето да бъде захранено (най-добре с храна, богата на желязо – оризова каша, елда или др.), за да може да попълни изчерпаните си запаси.  Недостигът му при децата би могъл да доведе до нарушения в психомоторното развитие, до евентуални проблеми с ученето в училищна възраст и до железен дефицит, който в по-напреднал стадий прераства в желязо-дефицитна анемия.

• Желязото може да се приема допълнително като хранителна добавка  във формата на таблетки (никога не предприемай подобна стъпка без консултация с лекар!) или се набавя от храната - червено месо,  черен дроб, яйца, бобови култури, хляб, грис, цвекло, леща и зеле, риба, коприва.

Плодовете, зеленчуците и картофите (последните особено богати на витамини и минерали като калий, магнезий, фосфор, калций, желязо, мед) изграждат една здравословна хранителна основа. За готвене използвай растителни мазнини, като студенопресован зехтин, слънчогледово олио или олио от канола и избягвай маргарина. Старай се зеленчуците да претърпяват минимална термична обработка за запазване на по-голяма част от полезните си съставки.

При плодовете важи правилото: колкото по-тъмни на цвят, толкова по-полезни. Това се дължи на съдържанието на растителни вещества, които са в по-голямо количество в по-тъмните плодове.

„Любима“ храна на мозъка са също киселото мляко (съдържащо жива закваска), лещата, грахът, суровите бадеми и слънчогледови семки, бананите.