Хайде да играем!

• от

Eволюцията на детето с помощта на играта

(Eволюцията на детето с помощта на играта)

Играта е тайната, с която децата превземат света стъпка по стъпка! Нека ги последваме в това тяхно вълнуващо приключение.

Когато възрастните играят, те го правят, за да си починат, за да си премерят силите или просто да се разсеят и да запълнят малко време. При малчуганите обаче нещата изглеждат съвсем различно. Едно дете не дели деня си на игра и на работа. Напротив: при него целият живот се върти само и около играта. Защото това е начинът, по който малкото човече развива способностите си, опознава себе си и света и се учи на все по-нови и нови неща.

Хайде да играем!

Забавления според възрастта

На какво ще си играе едно дете зависи от много неща. Първият определящ фактор е възрастта му. На едно бебе например тепърва му предстои да опознава тялото си, а след това и да го овладее. То си играе основно с ръчичките и краченцата си: движи ги, разглежда ги внимателно, пъха ги в устата си... Предполагам и ти си наблюдавала как бебето ти предпочита игрите, свързани основно с много движения или докосване. Мъничетата обожават, когато тате ги подхвърля нависоко, а след това ги улавя. И как мама се люлее с тях на люлката или им подхвърля топка. Така ние родителите по естествен път развиваме сетивата на детето си и тренираме равновесието му (примерно). Освен това усещането, че тате винаги е готов да те хване е невероятно, както и че прегръдките на мама винаги ще ти дават уют. Това е начинът, по който малкото разбира: татко и мама винаги ще са до мен, когато имам нужда да бъда защитено.
Съвсем разбираемо с възрастта игрите се усложняват. Към края на първата година децата започват да изпробват всичко, което има ясен ефект. Те хвърлят предмети на пода - отново и отново. Посягат към всичко, което създава силен шум. Така те се учат: какво ли ще стане, когато направя... ето това? Всеки път ли се случва едно и също?
Малко по-късно любопиткото ще се опита да натика любимото си мече в празна консервна кутия. Или ще потопи няколко пантофа в тоалетната чиния. Не, това не е катастрофа, а просто поредната детска изследователска инициатива: кое къде може да се мушне? Появяват се първите кули от ролки тоалетна хартия: кое може да се поставя едно върху друго и как? След още половин година детето изявява желание да ти помага. Повечето от нещата, които вършиш ежедневно в домакинството, всъщност въодушевяват мъничето.
На две години детето иска все повече да си играе с други деца, дори когато играта често е последвана от кавги и сълзи. Малчуганите, които вече ходят на детска градина, обожават игрите с маскиране, както и игрите на „майки и бащи”, на „продавач и купувач”. Така децата си играят на общество и упражняват правилата за поведение. На тази възраст се появява и въпросът: какво правят момченцата и какво правят момиченцата, по какво се различаваме?

Нека детето води!

Най-голямо удоволствие ще доставиш на детето си като обърнеш внимание на сигналите, които то ти изпраща: всеки малчуган има различна нужда от игра и от различни възможности за игра.
Мъничето ти на една година обожава да рови из шкафа с тенджери? Чудесно – подреди му едно ъгълче с всевъзможни домакински съдове, за да го улесниш. Двегодишното настоява по цял ден да рови в пясъчника, а плюшената му играчка стои наказана на пейката. Тригодишното хлапе не обича да рисува и не му дреме за музикалният курс, на който си го записала? Приеми всички тези неща, дори ако ти е трудно.

 Хайде да играем! 

Детската игра следва свои собствени правила, които се провокират от любопитството и индивидуалните нужди на хлапето. Към типично детските нужди спадат и непрестанното повтаряне (”Хайде пак, мамо!“), които действат доста изнервящо на възрастните. За децата обаче това е невероятна тренировка, която им дава сигурност.
С възрастта забавленията на децата се променят. Различията са продиктувани от факта, че всяка малка личност е различна. Някои деца предпочитат т. нар. „тихи игри”, други пък се чудят как да изкарат целия си бяс и енергия. Едните обожават да сглобяват конструктори, други предпочитат да разглеждат картинки, трети да помагат на мама в кухнята или да се маскират. Затова не карай детето да прави нищо насила – дори забавленията, които му предлагаш според теб да са страхотни.
Предложи му само едно – разнообразие! Когато детето ясно ти покаже, че нещо не му харесва или не му е забавно, не настоявай. Това, което е важно да знаят родителите е, че детето им има периоди, в които предпочита да си играе само, без да му се месят. Още на 1-годишна възраст малчуганът би се разсърдил, ако го откъснат от играта му. Затова ако наближава време за обяд, започни бавно и постепенно да го разсейваш от заниманието му...     Велиана Симеонова

Този материал е част от Специално издание на сп. „Моето дете”

В специалното издание на сп. Моето дете:  „Игрите на твоето дете” можеш да прочетеш:

  • идеи за игри, според характера на детето
  • азбука на летните забавления
  • идеи за забавни игри у дома и навън
  • игрите като терапия

И още много интересни идеи и предложения.

Можете да закупите „Игрите на твоето дете” през месец юни в обектите за периодични издания или да го поръчате на shop.sbb.bg или на тел: 02/ 4016 849; 080012321