Грешки във възпитанието

Родителите се стремят да дадат най-доброто на децата си и това е съвсем естествено, но често се случват и грешки във възпитанието. Всеки прави това, което е според възможностите и разбиранията, но е ясно, че никой не се е родил научен. Методите на възпитание са всевъзможни, важното е да си готова за промени, да се вслушваш в детето си и в собствената си интуиция и майчина любов.

Понякога дори най-любящите родители допускат грешки, родителството не се учи по учебник, а се случва всеки ден в общуването с детето. Изпуснати думи, недообмислени решения, липса на внимание в ключови моменти... Ето някои от най-елементарните и лесно допустими грешки в ежедневието с децата.

Няма да те обичам повече ако...

Абсурдна заплаха, защото любовта на родителите не бива да зависи в детските очи от някакви заслуги. Детето трябва да бъде убедено, че го обичате независимо от всичко, така ще е много по-склонно да си сътрудничи с теб и татко, отколкото под напора на заплахи. Ако любовта зависеше от изпълнението на разни задачки, вероятно родителите ти отдавна щяха да са се отказали от теб в Държавен вестник. Повечето хора го казват без да го мислят, просто като израз на безсилие. Но всяка дума се отразява на хлапето и дори без да го показва, дори без ти да го забележиш, то остава в съзнанието му.

Безразличие

Нека детето да се справи само, да избере и да прави каквото си иска. Показваш привидно безразличие и следиш с ъгъла на окото какво прави. Само че повечето провокативни действия са точно с цел да ти привлекат вниманието. Безразличието е най-силното наказание за хора, които мразим, то е по-обидно от думи и действия. Но едва ли децата ти влизат в групата на хора, които ненавиждаш. Показвай съвсем съзнателно внимание за действията и думите на мъничето, защото когато порасне ще бъде късно за комуникация. Връзката родител дете започва от самото начало, а вниманието е основният изграждащ елемент. Липсата му е сигнал за детето, че то е маловажно, че други неща стоят на преден план за мама и татко.

Излишна строгост

Границата е тънка и е много лесно да я преминем. Строгостта е част от възпитанието, но тя в никакъв случай не бива да се изразява в постоянни забрани, викове, крясъци и най-лошото физически наказания. Това е признак на слабост, на безсилие и липса на какъвто и да е педагогически опит и най-вече на любов.
Отношенията с детето трябва са на партньорско ниво, разбира се с някои условности. Строгостта е нужна до там, че да показва крайните граници, които детето не бива да пристъпва. Но това може да се направи по много начини, които се различават от гореизброените и не травмират детската психика. Разговорите, повторенията, примерът, ограниченията в определено количество, обясненията и още методи, които всеки родител открива спрямо детето си.

Прекалено щадене

Децата са още малки, но това не означава, че не може да ти помагат или не трябва да ги учиш на отговорности. Често от криворазбрана любов родителите се опитват да спестят и най-малкото усилие на детето или го правят, за да си спестят проблеми. От самостоятелното хранене до грижата за домашен любимец или за подредбата на стаята – всичко това се възпитава от най-ранна възраст. Дори две годишни мъници разбират, когато им кажеш да си приберат частите от конструктора. Постепенно това се превръща в навик, но ако му спестяваш всяко усилие, традицията ще продължи и в по-късни години. Характерът на детето се изгражда и според отговорностите, които го учиш и поощряваш да поема. Успехът или неуспехът зависят от твоето внимание, обяснения и търпеливо водителство.

Амбициите

В повечето случаи те тежат като камък на шията на детето. Прекалената амбициозност деформира и потиска личността, в основата си тя изключва възможността за свободен избор на мъничето. Ако искаш да дадеш най-добрия старт в живота, не записвай детето на всевъзможни курсове и спорт. Дай му шанс то да избере, насочвай избора му деликатно и се вслушай в талантите и наклонностите. Разбира се, те могат да се сменят с времето, но детето така или иначе ще научи доста, докато следва мечите си. Ако искаш да му внушиш нещо, нека е чрез твоя пример. Детето няма как да заобича книгите, ако не вижда у дома си някой, който да ги чете.

Липса на истинско общуване

Грижата за детето включва преди всичко отдаване на време, любов и търпение, на емоционален ангажимент. Не си мисли, че изчерпваш отглеждането му с хранене и обличане. Редовният въпрос „Как мина днес в детската/училище?” изчерпва диалога в много семейства. Свикни да споделяш чувствата си с детето, да се интересуваш от неговите, да изживявате заедно различни приключения, да се вдетиняваш дори поне мъничко. Да си родител не означава да се грижиш просто за физическото оцеляване на отрочето си. Ако го разбираш по този начин – по-добре отглеждай домашен любимец. Но дори и това изисква повече внимание и отдаденост.