Готово ли е моето дете за...братче или сестриче?

Твоето дете знае най-добре!

Може и да ти се струва ненужно да се допитваш до още непорасналото ти дете дали е дошло времето за братче или сестричка. Но за да могат всички у дома да се радват на появата на нов член в семейството, не игнорирай мнението на първородното.

Може неочаквано да получиш свежи идеи от безкрайното въображение на малкото ти съкровище. Не е достатъчно обаче да го попиташ само дали иска да си имате бебенце. Този въпрос понякога е объркващ за дребосъците.

Вместо това, говорете често за приятелски семейства с две деца, за веселите игри между братчетата и сестричките, за радостта и гордостта да станеш батко, както и за това как ти и таткото навремето сте чакали своето бебенце.

Докато говорите, следи за реакциите на малчугана.

Ако забележиш следните признаци, може би е време да помислиш за второ дете:

•  Слуша те с повишен интерес, когато заговорите на тази тема
•  Проявява желание да види малкото братче на съседското приятелче
•  Загатва ти, че и той/тя иска да стане батко/кака
•  Обещава, че ще помага в грижите за бебенцето
•  Разпитва те дали ти си искала братче или сестричка навремето
•  Заиграва се и с по-малки деца
•  Споделя, че вече му е скучно да си играе сам/а у дома

Златното правило: Планувай появата на второ бебе между 3-тата и 7-мата година на първото дете.
Споделено от мама

"За нашето семейство второто дете е предизвикателство, за което все още не сме готови. Нашият син Илиян скоро навърши две годинки и сега изисква повече грижи, отколкото когато беше на няколко месеца. Опитва се да прави всичко сам, много е любопитен, но все още доста несъобразителен, затова винаги аз или таткото трябва да го следим.

Все още не можем да разчитаме, че той би се справял без наша помощ. Опитва се да се храни сам, но често се цапа целия, опитва се да си налее вода, но обикновено водата е на пода, катери се, пипа навсякъде.

От друга старана, емоционално Илиян си е още бебе. Той ревностно се бори за вниманието на мама и тати. Когато го попитахме дали иска да си имаме едно малко бебенце вкъщи, той отговори „ Не, не, не добре”.

Според мен ще е прекалено трудно да му се обясни появата на друго дете в семейството. Аз също бих чувствала угризения, че няма да имам достатъчно време и сили да му обръщам нужното внимание.

Затова смятам, че разликата между две деца трябва да е около 4-5 години. Тогава първото вече е самостоятелно, уверено в себе си и по-лесно може да приеме, че ще става батко или кака. А и тази разлика е нито голяма, нито малка. Но определено децата в семейството трябва да са повече от едно, за да не стават егоисти и след време да могат да разчитат един на друг".

Мария Скачкова, София

Мнението на специалиста

"Раждането на второ дете в семейството е прелом в живота на първородното. Съществуват периоди, в които тази криза може по-лесно да бъде преодоляна, както и такива, в които нещата стават по-трудно.

В първите 3 години детето прави редица важни стъпки по пътя от пълната физическа и емоционална зависимост до малко човече, което ходи, тича, храни се само, говори. Това изисква много грижи, внимание и любов. През първата година емоционалното присъствие на майката и нейното поведение оформят възгледа на малчугана за околния свят и за него самия.

През втората и третата година то се стреми към самостоятелност, която обаче е и плашеща на този етап. Затова е важно да знае, че винаги има на разположение някой, на когото може да разчита. Ето защо появата на нов член в семейството третата му годинка, би могла да доведе до трудности, свързани с приучването му към хигиенни навици, с отказ от самостоятелни действия или говорене, заекване и т.н.

След 3-годишна възраст започва социализацията на малкото, то изучава средата, учи се да споделя. Затова периодът между 3 и 5-та годинка е сравнително най-благоприятен. При по-голяма от тази възрастова разлика и особено над 7 години, отношенията между децата вече не са като дете-дете, а по-скоро като родител-дете.

Що се отнася до ревността между малчуганите, тя в по-голяма степен зависи от семейните отношения и в по-малка – от етапа на развитие. Прекомерна ревност може да се прояви при недостатъчно внимание към голямото дете от страна на родителите. За да приеме по-лесно новия член на семейството, баткото/каката трябва да получи правата на такова, да изпитва гордост от това, без обаче да му се възлагат прекомерни отговорности. Важно е и то да има своето специално време с родителите си".

Консултант: Мая Манева, семеен консултант