Готово ли е моето дете за... първите стъпки?

Твоето дете знае най-добре! Всяко здраво детенце рано или късно прохожда ;). Не забравяй, че това не е състезание, а част от нормалното психомоторно развитие на твоя малчуган. Опитвай се да следваш неговия ритъм, а не да налагаш своите тайни желания.

Ако твоето мъниче е от „бързокраките” хлапета, нищо няма да го спре да проходи дори на 9 месеца. Ако е от по-предпазливите дечица, може и да се наложи да почакаш няколко месеца след навършването на годинката.

Както забелязваш, диапазонът е много широк, така че дали твоето дете е „готово” за прохождане или не зависи най-вече от неговата специфична индивидуалност. Почти е сигурно, че първите самостоятелни стъпки ще са предшествани от стабилно сядане, клякане, преобръщане и ходене за ръка. Но дали пълзенето ще е част от подготовката – това ще реши само твоето мъниче. Някои деца пълзят месеци наред, преди да се изправят, а други – прескачат пълзенето на „четири крака”.

Предшестващо прохождането е и т.нар. „кръжене” – пристъпване с подпиране.

Детето ходи, докато се подпира на някаква опора, било то на дивана, леглото, стола или дори на проходилката (след като вече му е омръзнало да стои вътре в нея). Затова се опитай да осигуриш на хлапето простор за движение из детската стая, както и различни предмети, които да му служат за подпора.

Ако около годинката детето няма стабилно сядане, или не въобще не се задържа на крачетата си, подпряно на някаква упора, е редно да се потърси за съвет детски невролог. Ако липсват и други етапи от психомоторното развитие на малчугана, не е препоръчително да се изчаква да прохожда сам.

Мнението на специалиста

Повечето бебета правят първи си стъпки между 9-тия и 12-тия месец. Самостоятелното стабилно ходене се постига около 15-тия месец. За да се стигне до прохождането обаче, бебето преминава през няколко етап от своето психомоторно развитие.

Ако едно новородено се подпре на крачета, то рефлекторно ще се отблъсне от земята, все едно че ходи. Това е нормалният неврологичен "рефлекс на прохождане", който изчезва до няколко месеца.

Около 5-ти месец любимо занимание става подскачането нагоре-надолу, държано от баба или сложено в "бънджи". В този период се изгражда преобръщането, пълзенето и постепенно сядането. На около 8-9 месеца детето започва да се изправя и да прави опити за т.нар. „кръжене”.

На възраст 9-10 месеца прохождащият малчуган се научва как да сгъва колене и как да сяда, след като вече е изправен. На 11 месеца вече крачи, хванат за ръка, с къси крачки, на пръсти и походка с крачета навън, тип "Чарли Чаплин". До около 13-тия месец две трети от децата ходят самостоятелно, дори и нестабилно.

Важно е да се отбележи, че ако едно дете е показало здрави стави на профилактичните ортопедични прегледи, не може да се говори за риск от ранно прохождане и затова не е необходимо да се възпират ранните желания за изправяне на децата. От друга страна, немалко напълно здрави деца прохождат чак на 16-17 месеца, което също не бива да притеснява родителите.

Споделено от мама

„Дъщеря ми Яна е вече е на 1 година и 3 месеца. Първите си стъпки направи, когато бе едва на 10 месеца, но се клатеше като патенце! Хващаше се здраво с две ръце за мен и смело правеше своите първи стъпчици в живота.

Постепенно започна да се придържа само с една ръка, а когато посегнех да я хвана за другата, тя ядосано и "обидено" я отблъскваше. За да се чувства самостоятелна и да придобие по-голяма смелост, около годинката запознах да я разхождам с "тиранти". Така и аз бях по-спокойна, защото Яна хем ходеше сама, хем аз я придържах и щом понечеше да пада, я предпазвах. След около месец я оставих да се учи да ходи напълно сама. Така се учеше и да внимава да се пази сама от заобикалящите я препятствия.

В началото пристъпваше плахо, но със всеки изминал ден придобиваше все по-голяма смелост и увереност в собствените си сили, докато накрая тръгна стабилно сама! Сега е много щастлива, защото без помощта на мама може да отиде, където си поиска и да вземе онази играчка, която й хареса!

Аз също съм доволна, че моето малко момиченце върви самичко, но сърцето ми си остава винаги свито при мисълта,че може да се удари или да падне и да се нарани... Но така се пораства!”

Анна Търпанова, Варна

Консултант: Д-р Венелин Алексиев, ортопед,
Клиника по Детска ортопедия,
УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев”, Горна Баня