Готово ли е моето дете за... истината за Дядо Коледа?

До 3-4-годишна възраст повечето малчугани безрезервно вярват в съществуването на Дядо Коледа – за тях той е вълшебният белобрад старец, който носи подаръци на послушните хлапета.

Първите съмнения започват да се прокрадват обикновено между 4 и 5 годинки. В този период бурно се развива наблюдателността и логическата мисъл при децата и това неминуемо води до въпроси като: „Как успява Дядо Коледа да се провре през тесния комин?”; „Откъде знае какъв подарък искам?”; „Защо аз не мога да обиколя цялата земя с вълшебната шейна?” и т.н. От теб зависи как ще отговориш.

От една страна, навярно ще си впечатлена от хитроумните питанки и ще ти се иска да си откровена с твоето дете. От друга - помисли и за вълшебните емоции, с които ще се разделите. Ако нямаш желание да се впускаш в подробни измислени обяснения как точно Дядо Коледа успява да разнесе подаръците на всички деца по света само за една нощ, направи следното: oбясни на хлапето, че и ти самата също си задаваш подобни въпроси, но само добрият старец знае отговорите и ги пази в тайна. Така ще си спечелиш още една Коледа, изпълнена с тайнствени вълшебства. А за истината – рано или късно и твоето дете ще порасне и ще разбере :).

Мнението на специалиста

Вярата в Дядо Коледа, който носи подаръци, запазва пламъчето на добрините в детското сърце. А тази вяра е насочена и към святото в живота, към нещата, които не можем да видим и да докоснем, но без които не можем. Ако у детето се събуди съмнение дали Дядо Коледа съществува, аз отговарям така: „Не виждаме Дядо Коледа, но това не означава, че не съществува. Ние не виждаме радостта, любовта, благородството, но това не означава, че и те не съществуват. Те са скрити в дълбоко в сърцата ни. Има Дядо Коледа и той обича децата.”

Ако детето прекалено рано научи, че добрият старец не съществува, ще се раздели с вълнението и радостта на празника. Ако вие, родители, можехте да видите очите на децата при появата на Дядо Коледа в градината ни, за нищо на света не бихте им казали, че той не съществува реално. Неговото присъствие е като вълшебство. Писането на писмата с желания; „добрините”, които се закачат на елхата; невидимите джуджета, които потропват с крачета и появата на дядо Коледа запалват като бенгалски огън доброто начало в човека. А подаръкът, който детето получава, е поощрение за добрите му постъпки. И така всяко дете се стреми да върши добрини и се учи да бъде добър човек. Като педагог вярвам, че е добре да запазим вярата на децата в Дядо Коледа, а чрез нея да съхраним и стремежа им към добри дела.

Василка Раева, детски учител, ЦДГ „Вяра”, Пловдив