Готово ли е моето дете да учи чужд език?

Дали на 4 години или на 4 месеца – никога не е рано за първата среща с чуждия език. А и колкото по-малко е дребосъчето, толкова по-лесно ще му бъде да усвоява новите думички и изрази.

Според специалистите до 2-3-годишна възраст децата могат да изучават с еднаква лекота както майчиния си, така и друг език. Това на практика се случва в почти всички двуезични семейства. Но в тези случаи не говорим за класическо „учене” на чужд език, а за непринуденото му включване във всекидневието на малчугана. Именно затова не е необходимо да изчакваш, докато хлапето проговори. Дори само слушането на чуждия език (в песнички, филмчета, игри) води до пасивно натрупване на знания, които в подходящата възраст ще могат и да бъдат показани с проговарянето. Можеш и у дома да полагаш тези първи основни на интерес към чуждия език. Добра опция са и детските забавачки, които залагат на изучаването на чужди езици.

Ако все пак решиш да заложиш на класическото обучение по чужд език в детски център, добре е да не чакаш, докато детето стане първи клас. Тръгването на детска градина е добър момент за начало на уроците.

Мнението на специалиста:

Дори и най-малките деца са готови да учат език, различен от майчиния. Колкото по-рано се запознаят със звученето на чуждия език, толкова по-лесно ще им бъде да да го усвояват занапред. Затова може да се каже, че всяка възраст е подходяща за новото начало.

По-важното в случая е родителите да са готови да осиурят адекватно обучение на своето дете. Разработени са различни системи, които позволяват ранно езиково обучение, съобразени с нуждите и възможностите за съответната възраст на децата. При децата всичко се постига под формата на игра, без да се натоварва детското съзнание. В процеса на учене се набляга на фрази и изрази, които се използват всекидневно като: „Моля те!”, „Дай ми вода!”, „Затвори вратата!”, “Благодаря!”, „До утре!”.

Детските системи за чуждоезиково обучение предлагат интересни варианти и за най-малките. В тях се изпълняват детски песнички с участие на тялото – като пляскане с ръце, тропане с крачета. Обучението е чрез картинки, кукли, рисуване, четене на приказки.

Пълният текст на статията можеш да прочетеш в брой 12, Декември 2009, на списание „Моето дете“