Голямото кърмене...

...или защо майчиното мляко е също толкова ценно и вкусно, дори и след навършването на първата годинка.

Близо 600 дни, откакто моята малка дъщеричка е на бял свят... Над 1800 кърмачески часа. Само две разранявания на гърдите. Близо милион доволни бебешки усмивки. Около 5-6 хапливи забележки от разни познати и една сбъдната мечта.

Не, това не е странна обява на дойка, търсеща работа, а досегашната  история на моето Голямо кърмене.

Ето как започна тя.

Ден за ден

Като всяко ново нещо, на което се учиш, и кърменето изискваше повече усилия, упоритост и знания. И при нас не липсваха трудности, особено в началото, но те бяха моите уроци, които ми даваха увереност, че се справям. Ден след ден, всяка следваща „кърмаческа” седмица беше малка награда за мен и за моята дъщеря. В тези начални месеци не съм и помисляла колко дълго би продължило това.

Надявах се да мога да кърмя поне до 6 месеца, преди началото на захранването, а първият рожден ден изглеждаше толкова далечен...

Представях си понякога как моето проходило мъниче духа свещичката на празничната торта, а след това доприпква до мен, за да получи своята порция кърмене и тази картина ми се струваше толкова странна и нереална.

Работа в екип

Природата все пак следва своя естествен ход (ако й позволиш да го направи). Дъщеричката ми неусетно растеше, а кърменето продължаваше да бъде просто част от нейното нормално развитие, наред с игрите, разходките, опитването на нови храни, пълзенето, първите забавни опити за прохождане.

Възприемах грижите около нея като работа в екип. Бяхме сътрудници, а не началник и подчинен. Всичко, което правех, бе да се опитвам да откликвам на нейните нужди, а не да ги ръководя.

Кърменето плавно се променяше – честото и продължително сукане беше останало назад в миналото. Вече не се чудех дали мъничето ми дава сигнали, че е гладно. Тя съвсем явно го показваше – допълзяваше до мен, мрънкайки, сгушваше се и започваше да милва гърдите ми. Сучеше минутка-две, след което доволна се усмихваше и скорострелно се връщаше при своите занимания.

На партито по случай първия си рожден ден, моята малка пораснала принцеса беше леко сърдита и видимо притеснена от цялата суматоха у дома – нови и непознати лица, пъстри балони, светкавици от фотоапаратите, горяща свещичка, която трябваше да се опита на вкус... Така че съвсем скоро потърси успокоение на майчината гръд.

И докато я гушках, се опитах да си я представя с биберон-залъгалка или с шише с мляко за кърмачета и тогава тази картина определено ми се стори странна и нереална.

Кърмене и обич

Храна и обич

Никога не съм възприемала кърменето единствено и само като хранене. Да, то беше единствената храна на моята дъщеря, докато тя не навърши 6 месеца, но беше и много повече – както за нея, така и за мен. Беше естественият начин да се опознаем и плавно и нежно да градим емоционалната връзка между нас.

Моето Голямо кърмене продължава. Докога? Това с времето ще решим аз и моята дъщеря.

А докога ти да кърмиш своето мъниче? Може да го правиш само няколко месеца, половин година или да отбиеш го малко преди първия рожден ден...

Но, ако откликваш на реалните нужди на твоето дете, това ще бъде вашето Голямо кърмене.

Нужно е да знаеш...

Майчино мляко – хранителна потребност
През втората година 448 мл кърма осигурява:

• 29% от енергийната потребност;
• 43% от потребността на протеини;
• 36% от потребността на калций;
• 75% от потребността на витамин А;
• 76% от потребността на фолиева киселина;
• 94% от потребността на витамин В12;
• 60% от потребността на витамин С.

Информацията е от http://www.kellymom.com/, базирано на американско изследване: Dewey, K.G. Nutrition, growth and complementary feeding of the breastfed infant. Ped Clinics N Amer. 2001

Майчино мляко – емоционална потребност

• успокоява фрустрациите;
• носи сигурност и увереност;
• намалява болката;
• дава подкрепа;
• чудесно „успокоително” при никнене на зъби;
• „лечебно меню”, когато бебето е болно;
• добра база за бъдеща независимост.