Голямата истина зад детския гняв

Какво се случва в действителност с ядосаните деца и какъв е резултатът от родителската истерия, в чийто капан често попадаме?

"Ето, мама отново е яхнала метлата. Вика и ръкомаха като луда. И всички хора в магазина ни гледат. Ама много е притеснително това! И то само защото мама не иска да купи от онези, вкусните кексчета…”

Ако можеше да използва нашия речник, горе-долу така би се изразила двегодишната Лили, която точно в момента отказва да разбере света.

В един миг е имала уникалната възможност да докопа цял пакет с кексчета от високия рафт, а в следващия мама грубо е издърпала плика от ръцете й и е започнала да вика. Е, как да не ти дойде в повече?! Лили ядосано ритва кошницата с покупки и ябълките се разпиляват из магазина. „Защо мама винаги прави така?! И защо тези кексчета са така недостижими?”

Сърдити деца, изнервени родители – много хора наричат тези драматични фази „периоди на инат”.

За семейния терапевт Йеспер Юл обаче това е само мит:

„Погледнато през очите на детето, може да се каже, че родителите са в „период на инат”.

Големите винаги са против онова, което Малките искат.

Какво се случва? Инат ли е това, или са първи стъпки по осъзнаване на личността? Всички психолози признават: в гнева на малките деца няма преднамереност, следователно не е много подходящо да се използва думата „инат”. Ако търсим причина за смущаващото поведение, то тя е по-скоро във възрастта, когато настъпва първият срив във връзката родители-дете. Малка дистанция вследствие на важна стъпка в развитието: детето е осъзнало, че е самостоятелна личност.

Сладкото бебе, което преди така лесно се разсейваше и успокояваше, вече е на вълна „аз настоявам”. То тропа с крак, крещи (сякаш на устата му е монтиран мегафон) и прави истерични сцени.
Още помня как 3-годишният ми син се тръшкаше на земята пред погледите на десетки минувачи, крещейки с пълно гърло. През това време търпеливата му майка (тоест аз), освен да се прави на звероукротител, трябваше да изпълнява и задълженията си на шерп, носейки огромна чанта на рамо (с резервни дрехи, играчки, вода и закуски) и няколко торби с покупки. И цялата драма заради идеята да приватизира мръсна счупена играчка и нуждата да я отстраня на всяка цена от устата и ръката му. В случаи като този родителската мантра е не „Омммм”, а „Охххх”…

Когато заговорим за „инат” психолозите обръщат внимание на две неща – физиология и контрол на чувствата.

Малките деца постепенно започват да настояват сами да взимат решения, както и да изразяват своите желания и идеи. Същевременно те все още не умеят да се справят с разочарованията и да контролират чувствата си.

Какво изживява детето?

Трудни са моментите, когато един такъв малък индивидуалист установи: моите родители не искат онова, което искам аз, а моите нужди не са като техните. А тази така щастлива и добричка доскоро мама сега присвива устни, клати глава и се съпротивлява на желанията ми. Обичаните родители вече не функционират както обикновено. Ето това предизвиква паника у детето.

Острата гневна криза е само външно отражение на силното детско разочарование.

През детските очи светът започва да изглежда като разбъркани парчета от пъзел. Всички съществували до момента порядки изведнъж се изгубват. Настава вътрешен хаос от чувства, защото детето не може да бъде господар на желанията си. То иска да превземе своя вътрешен свят, да поеме нещата в свои ръце и затова непрестанно проверява границите. Своите собствени и тези, които родителите му налагат. С всяко изречено „не”, с всеки ограничен порив на малкото да опитва и изпробва мама и татко постепенно се отдалечават от понятието „добри родители” в детските представи.

Как да реагираме ние?

От какво всъщност имат нужда малките отчаяни изследователи? Със сигурност не и от родителски истерии.

„Вероятно емоционалните изблици на децата ни плашат така силно, защото активират у нас отрицателни чувства и се налага да потискаме агресията си”, споделя швейцарският педиатър и експерт по възпитанието Ремо Ларго.

Онова, което най-много помага в случая, е да открием своя вътрешен Буда и спокойно да изчакаме, докато малкият сърдитко се успокои. Дали да се откажем от своите желания, за да отмине по-бързо кризата? Категорично не. Когато родителите са убедени, че не могат да позволят нещо, трябва да настояват на мнението си, като същевременно демонстрират разбиране („Разбирам, че се ядосваш, защото не ти купувам кескчетата”) и търпеливо да изчакат.

Едно силно ядосано дете не може да бъде успокоено лесно. То трябва най-напред да бъде оставено да излее гнева си и едва след това - успокоено.

Първа помощ за... мама

Разбира се, би могла да разчистиш част от потенциалните поводи за криза: например като скриеш скъпата ваза, която би била идеално скривалище за пластмасови фигурки.
А също и забравената ножица върху масата за хранене…
Но тъй като пристъпите на инат се случват въпреки всички предпазни мерки, при остри състояния си повтаряй, че детето ти научава някои важни неща:

• …че е добре да имаш собствено мнение и желания;
• …че конфликтните ситуации не са нещо страшно, а са част от живота;
• …че чувствата, дори негативните, трябва да се изразяват, а не да се потискат;
• …че не винаги можем да получаваме всичко, което пожелаем.