Глезеното дете - нещастно утре

Има едно сигурно условие твоето ангелче да се превърне в разглезено хлапе. И то е липсата ти на „имунитет” срещу плача или тъгата му, които още от ранна детска възраст са основното средство за манипулация на възрастните.

Дали поради преумора (24-часова неотлъчна грижа) или заради чувство на вина (недостатъчното време, прекарвано заедно), много майки и татковци не успяват да кажат «не» навреме и така разглезват рожбата си. И колкото и да им се иска да обяснят поведението на детето си с неговия „сложен” характер и опак нрав, това е просто опит да се измъкнат от критиките на околните.

Принципът е ясен: не може да се разглези дете, ако я няма благодатната почва на вечно склонните на компромиси родители. Те не могат да приемат сърдитата му физиономия и винаги се ръководят от неговите желания. В началото дори не си дават сметка, че този порочен кръг ще вгорчи както техния, така и неговия живот. И вярват, че така то ще бъде щастливо – а да видят детската усмивка е достатъчен стимул за всяко тяхно действие.

Как да разпознаем разглезеното дете:

• Не приема отказ на желанията му;
• Често мрънка, протестира или изпада в пристъпи на гняв;
• Не спазва правила и отхвърля предложения;
• Не реагира при опит за контрол с «не» и «спри»;
• Постоянно изисква прекомерно внимание от околните;
• Не уважава чуждите желания, били те на малки или големи;
• Не проявява почти никакво търпение;
• Държи на своето до последно;

Нужно е да знаеш...

Малките глезльовци не притежават навици, които са крайно необходими в живота им. Те не умеят да отличават нуждите от желанията си. Не са научени да очакват и да проявяват търпение, защото винаги имат всичко на минутата.

Глезеното дете трудно се интергира в групата на връстниците си, защото те не приемат безусловно лидерството, което то е свикнало да има в къщи. Често е равнодушно към чуждите проблеми и това отблъсква приятелите му. При такова дете има опасност то да се изолира в живота, защото лесно се разочарова. А това е така, понеже то винаги очаква повече, отколкото другите са готови да му дадат. Избира да контактува само с хора, които го глезят, като извън тази среда се чувства заплашено.

Как да се справим с капризите му?

Детето трябва да знае, че не може да върши всичко каквото му се прище и че трябва да зачита околните. Ако не го осъзнава, значи наистина е разглезено.

Но на каква възраст е време да започнем да го възпитаваме? На два-три месеца мислим, че е твърде рано. Но на шест години вече се оказва невъзможно да го научим да спазва основни правила.

Има и мнения, според които възпитанието трябва да започне още с раждането на детето при формирането на основните му навици. Има една мъдрост, която се цитира от привържениците на ранното възпитание, и тя гласи: «Майка отишла при един мъдрец и го попитала кога трябва да започне да възпитава детето си, а мъдрецът я попитал на колко е детето и тя му отвърнала, че е на 40 дни. Тогава той й казал: - Късно е! Първите 7 дни са важни!"

• Въведи подходящи за възрастта му ограничения и изисквай неотклонно те да се спазват;
• Приеми мисълта, че плачът е основното му «оръжие» и се научи да разпознаваш дали плаче от инат, или наистина има някаква нужда;
• Не удовлетворявай желанията му веднага, а капризите игнорирай; 
• Опитай се, когато е в подходяща възраст, да го убедиш в ползата от основните правила.

Мнението на специалиста: Бояна Ламбер, социолог

Единственото нещо, което хората могат да дават и да получават безусловно и неограничено е любовта. Всичко останало подлежи на определени ограничения или е възможно при определени условия.

Тази истина изглежда банална и проста, но много деца не я знаят. Още по-неприятното е, че и много родители не я осъзнават. Заедно с това не знаят и как да покажат любовта си и в резултат се получава онова, което наричаме глезени деца. Те са получили една нелогична и недостоверна представа за отношенията между хората.

Ако за миг се отстраним емоционално от ролята си на родители, съвсем уверено ще заявим, че любовта не се измерва нито с броя подарени играчки, нито с броя на отговорите „Да”. В ежедневните ситуации обаче за мнозина сълзите в очите на най-обичните същества, а и разочарованието в същите тези очи са непоносима гледка. Така се стига до една лавина от родителски грешки, благодарение на които децата не се запознават навреме нито с границите на света, нито с условията за задоволителни отношения с хората в него.

Иронията е, че в зряла възраст в очите на същите тези деца най- често има именно сълзи и разочарование, защото светът извън семейството не може да отговори на очакванията им. В него малцина са готовите да поставят нечии чужди желания на първо място, а мечтаните придобивки не винаги стават реалност.

Ако малките хора не преминат през малките разочарования и недоволства от ограниченията в ранната си възраст, най- вероятно ще живеят един незадоволителен и непълноценен живот, когато пораснат.

Щом родителите осъзнаят това, сами ще намерят нужния подход, за да не превърнат детето си в носител на етикета „глезено”.

Лично за мен, успешната рецепта се състои от прости, ясни и логични правила, които да се прилагат без изключение. И дори ранните години на детето вече да са минало, никога не е късно да се установят отношения, които да са задоволителни в еднаква степен за всички членове на семейството.