"Г-н Монк отива в Германия"

Напоследък Ейдрин Монк се справя добре.

Разкрива убийства още в момента, в който се случват, и натрапчивите му разстройства са видимо по-незабележими - той вече не брои късчетата от сутрешната си зърнена закуска „Уийт Чекс”, докато се озоват в купата.

Напредъкът си е напредък, и Монк знае, че го дължи изцяло на терапевта си, д-р Крогър.

Така че когато д-р Крогър заминава на конференция в Германия, Монк изпада в беда. Той не може да си завърже обувките, забравя как да преглъща, губи бройката на миганията си...

Обзет от отчаяна нужда да си върне равновесието, Монк решава да последва психиатъра си в Германия.

И именно там Монк вижда на един градски площад онзи мъж. Мъжа, когото никога не е спирал да търси.

Мъжът с шестте пръста. Мъжът, отговорен за смъртта на съпругата му.

Дали Монк само си е въобразил, че пътищата им са се пресекли?

"Двамата мъже вдигнаха носилката и Монк внимателно се намести върху нея.

- Знаех си, че точно така ще си тръгна оттук - нещастно каза Монк. - Поне не съм в чувала за трупове".