Фетална резорбция – Синдром на изчезващия близнак

Около 20 – 30 % от бременните жени се сблъскват с „диагнозата” фетална резорбция, позната още като Синдром на изчезващия близнак.

Или иначе казано, преждевременна смърт на единия плод при многоплодна бременност, в резултат на което мъртвият ембрион в утробата бива частично или изцяло „погълнат” от живия плод, от плацентата или от организма на майката.

Обикновено фетална резорбция се наблюдава в първия триместър на бременността, а ако процесът е пълен, не се развиват по-нататъшни усложнения и жената прекарва пълноценна едноплодна бременност. Вижте какво още трябва да знаете за Синдром на изчезващия близнак.

Синдромът на изчезващия близнак се установявава най-често в 14-та – 15-та гестационна седмица от бременността. Въпреки че в 6-та – 7-ма гестационна седмица е била установена многоплодна бременност, при поредния преглед с ултразвук, ехографът вече отчита само един сърдечен ритъм. Причината е, че вследствие на спонтанен аборт на единия плод, тъканите му са били усвоени от майчиния организъм или, в повечето случаи, са били компресирани до плоско пергаментирано състояние в единия ъгъл на утробата, наречено „фетус папирасеус”.

В повечето случай, ако феталната резорбция се случи през първия триместър, няма никакви физически последици за оцелелия близнак – утробата продължава да функционира нормално и раждането преминава без проблеми. Понякога обаче, у живородения близнак се открива образувание, съдържащо кости, косми, тъкани и зъби, под формата на тумор, което повишава риска от церебрална парализа за плода. Туморът може да се ситуира и в организма на майката, както и в плацентата.

Възможно е Синдромът на изчезващия близнак да се прояви през втория или третия треместър на бременността, вследствие на което да се стигне до по-сериозни усложнения за майката като преждевременно раждане на живия плод, инфекция, причинена от смъртта на плода, и кръвоизливи. Дори в самия край на бременността може да се случи така, че ниско разположеният „фетус папирасеус” да запуши шийката на матката и да се наложи раждане със секцио за живия близнак.

Причини, симптоми и последици при фетална резорбция

Според проучванията, фетална резорбция през бременността се среща по-често при жени, прехвърлили 30-годишна възраст, но това може да се дължи и на факта, че по презумпция, при по-възрастните майки се наблюдава по-високо ниво на многоплодни бременности, особено при онези, преминали през лечение за безплодие.

Синдром на изчезващия близнак може да се развие както при еднояйчни, така и при разнояйчни близнаци, въпреки че усложненията от споделянето на обща плацента при еднояйчните също могат да допринесат за проблема.

Подобно на спонтанния аборт, точните причини за загубата на единия плод при многоплодна бременност не са ясни. В някои случаи, особено при късна бременност, може да се дължи на аномалии на хромозомите или на плацентата.

Друг път изчезналият близнак може да не се имплантирал добре за плацентата, което пречи на развитието на основните органи или те изобщо липсват. Също така се случва при втория близнак да се наблюдава синдром „кухо яйце”, при който ембрионът спира да се развива още в ранен етап на бременността.

Обикновено Синдромът на изчезващия близнак протича без никакви симптоми, но при някои жени се срещат оплаквания, подобни на тези при спонтанен аборт, включително леки спазми, кървене или болки в таза. Занижените хормонални нива при направен кръвен тест също може да са индикатор за явлението.

Като цяло, при фетална резорбция не се налага специфично физическо лечение нито за майката, нито за оцелелия близнак. Ако Синдромът на изчезващия близнак се е появил през първия триместър, бременността протича нормално.

Наложителни са обаче предпазни мерки и контролирани прегледи, ако проблемът се е развил през втория или третия триместър.

По-голямо внимание в случая трябва да се обърне на психологическото състояние на майката. Тя може да чувства странна комбинация от тъга по изгубеното бебе и облекчение заради оцеляването на другото.

Важно е в такъв момент партньорската двойка да даде израз на емоциите си, признавайки както загубата на дете, така и осъзнаването, че няма да бъдат родители на близнаци и тризнаци, както са разбрали първоначално.