Езикът на знаците на бебето или как да разговаряш с бебето още преди да проговори?
Да знаеш точно какво искаш, но да не можеш да го изречеш, а само да издаваш звуци и отчаяно да сочиш, сигурно е много неприятно. Вероятно заради това бебешките знаци се превръщат в новите закачки между родителите на все още неговорещите мъници.
- Може да започнете да въвеждате знаците, когато бебето ви е едва на няколко седмици, но повечето родители се заемат с това, когато детето им е между шест и дванайсет месеца и може да им отвръща със същите знаци. С много повторения малкото дете започва да показва различни свои нужди само с жестове, като например „още“, „баня“, „легло“, „топка“.
Дълго преди да проговори, бебето може да маха за довиждане, да пляска с ръчички и да ви изпраща целувки. Специфичните жестове, изразяващи неговите нужди и желания, на които го учите, са естествено продължение на езика на тялото.
Теорията твърди, че бебешките жестове показват, че координацията на ръчичката с тялото се развива по-бързо от тази на устата с тялото, необходима за развитие на ясна реч.
Бебешките жестове обогатяват речника
Както при устната реч, вашето мъниче първо ще се научи да разпознава знаците, които му показвате, преди да започне да ви отвръща с тях, но с малко упражнения ще започнете да се разбирате. Някои родители биха се притеснявали, че знаците могат да забавят развитието на речта, но застъпниците на този начин на общуване твърдят обратното – бебешките жестове всъщност обогатяват речника. Дори има доказателства, че общуването чрез знаци може да повиши коефициента на интелигентност на детето, защото усъвършенства комуникацията и стимулира интелектуалното развитие.
Според специалистите знаците подпомагат развитието на речта, а не я заместват, затова препоръчват използването им да е съпроводено с думи. Това означава, че когато правите определен знак, едновременно с това изричате думата, с която детето го свързва.
Една от най-важните разлики между говоримия език и този на знаците е зрителният контакт. Когато бебето ви гледа, то силно се концентрира върху онова, което казвате и показвате. Според Джо Кенеди, директор на австралийската програма за общуване с бебетата чрез знаци „Пръстчета и палци“, умението за поддържане на зрителен контакт има дълготраен ефект за укрепване връзката между родителите и детето, за създаване чувство на сигурност, на по-голяма увереност, повишена емпатия и умение за общуване, тъй като така се поощрява разчитането на езика на тялото. От гледна точка на неврологията знаците стимулират развитието на езиковите и визуалните рецептори в мозъка, които пък от своя страна се усъвършенстват чрез чисто физическото изпълнение на знаците.
Когато бебето се научи да ви отговаря със знаци (което изисква да го наблюдавате внимателно), общуването става двупосочно.
Ако например то ви показва, че чува самолет, вие бихте могли да отговорите: „Чуваш самолета? Да, виждам го в небето. Колко силно се чува!“. По този начин използвате момента на концентрация на детето, за да му говорите, което е един от най-подходящите начини за подпомагане развитието на речта.
„Приятелите ни често коментират, че децата ни са свикнали на голямо внимание. Предполагаме това се дължи на факта, че настояват за зрителен контакт, когато говорят. Винаги застават пред нас или ни потупват по ръката, за да привлекат погледа ни. Чак тогава започват да казват важното нещо, което са си наумили.
Имаме си ритуал – когато се събираме на масата за вечеря, си разказваме различни случки от деня. Дори тригодишното ни дете се включва: „Сега е мой ред. Защо не ме слушате? Погледнете ме!“. Това става инстинктивно. Учила съм всичките си деца на езика на знаците още от бебешка възраст (работила съм с деца със слухови проблеми в продължение на години), но не съм си давала сметка, че навикът за поддържане на зрителен контакт е толкова мощно средство за изслушване на децата. Това им помага да създават нови приятелства, тъй като показва, че не се страхуват да гледат някого в очите.
Но съпругът ми се ужасява, когато сяда с мен на масата в кухнята и иска да си прочете вестника. Докато си говорим, аз постоянно очаквам от него да ме гледа и да ми показва, че ме слуша!“ - Джо Кенеди, директор на „Пръстчета и палци“
Как да започнем общуването със знаци?
-
Забавлявайте се! Много е важно, когато въвеждате ново умение, да се придържате към темпото на детето и да помните, че малчуганите учат най-добре, когато им е забавно. Ако възприемате общуването със знаци като още един положителен начин да се забавлявате заедно, вместо като задължение, то ще се превърне в освободена от стрес игра и обучението ще стане по естествен начин. - Придържайте се към интересите на детето си. Малките често възприемат знака „още“ във връзка с храна!
- Използвайте и думи. Когато показвате определен знак на детето, изричайте и думата. Винаги използвайте един и същи знак, повтаряйте го често и наблягайте на думата, която означавате, за да може бебето ви ясно да види и чуе връзката. „Искаш ли още малко? Искаш още малко, нали? Добре, сега ще ти сипя още малко!“
- Бъдете търпеливи. Мъничето може да се опита да ви отвърне със знак още на другия ден, но може да стане и след няколко седмици. Поддържайте зрителен контакт с детето, докато показвате знака и му говорите, така и двамата ще се забавлявате.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.