Етапи на адаптация на новороденото

Първите 40 дни от живота на новороденото са важен момент в неговото развитие. С появата си на този свят, бебето преживява като начало родовия стрес, свиква с условията на живот извън утробата, а също така се запознава с мама. Особено през първите шест седмици новороденото и майката се нуждаят от спокойствие, топлина, разбиране. Адаптационният период се дели на няколко етапа, в които се решават и определени задачи.

I етап

Това е първият час от живота на малкото човече. През това време то се среща с мама, усеща нейната миризма и чува гласа й. Добре е да получи и своята първа „порция“ коластра, в чиято една капка се съдържат огромно количество антитела към различни външни възбудители. Тази мощна имунна защита за детето е продиктувана от самата природа. В този първи час и мама преживява силни емоции. И как няма, най-сетне се е случило чудото – появата на тъй желаното и чакано бебче.

II етап

Тук се включват първите три дни. През това време е важно да бъде организиран процеса на кърмене. Много е важно още от самото начало мъничето правилно за засуква от гърдата, в противен случай са възможни проблеми. Бебето забравя неприятните моменти, свързани с родовия процес. И може да забележите на личицето му неосъзната усмивка по време насън.

III етап

Това е промеждутъка между 5-ия и 20-ия ден от живота на малкото. В края на първата седмица организацията по кърменето е ясна, а бебето напълно се е успокоило след раждането и е в постоянен контакт с мама. На този етап мама вече има пълноценно мляко и през повечето време детето се храни и спи. Майчината гръд сега е по-важна от самата майка. Часовете на бодърстване са твърде кратки, основен е съня, чрез който всъщност расте. Чистото и нежно личице може да се покрие с пъпчици, но това е нормално физиологическо състояние, което приключва към 7-8 седмица и не се нуждае от някаква специална грижа. По този начин организмът се освобождава от инфекции, получени от вътреутробния период.

Последен етап

С него обозначаваме времето от 20 до 40 ден. В края на първия месец от живота на бебето ще видите осъзната усмивка по време на бодърствуване, адресирана към най-близкия и любим човек на земята – именно към вас. Когато мъничето не спи, то активно „работи“ с ръчички и крачета и издава възторжени звуци. В края на този етап, а може и по-късно настъпва важен момент – т.нар. „комплекс на оживление“, когато малкото човече започва осъзнато да общува със света.

Обърнете внимание

В процеса на адаптация от 17-ия до 28-ия ден са възможни критични моменти. През това време общото състояние на малкото може да влоши. Това се проявява като вялост, сънливост или временна загуба на апетит. Ако състоянието на бебето не се нормализира след 28-ия ден се обърни към педиатъра. Понякога се налагат изследвания за анализ на урината и кръвта, за да се установят или изключат наличието на инфекции.

Автор: Борислава Байкушева-Бонева
Консултант: д-р Павлина Андреева, педиатър, Здраве-14 ООД, София

СТР.2: Споделено от мама

„Стефани е нашето първо дете. Роди се на 01.08.2010 г. Очаквахме я с голямо нетърпение и трепет. Неописуема е първата среща с малкото човече.

Думите са безсилни да опишат момента, когато за първи път видях нашето сладко момиченце, когато за първи път я докоснах, прегърнах, целунах... това просто трябва да се изживее.

Поглеждайки я за първи път на операционната маса си казах, че имаме най- хубавото бебе на света – беличко и пухкаво, с най- хубавите очички и най- голямата коса. В първите дни имаше не малко сълзи и от радост, и от страх.

Трудности винаги има в отглеждането на едно бебе, но аз съм благодарна, че успявам да ги преодолея с помощта на съпруга ми Стефан и моята майка. Сега ни мъчат коликите, но и с това ще се справим и ще очакваме следващите предизвикателства в развитието на бебка.

Важното е, че у дома Стефани е обградена с толкова много любов и топлина. А това й помага да расте здрава и щастлива.“

мама Теодора Мурджева, Плевен

„В живота има моменти, в които спира дъхът ни, а сърцето бие по-силно от всякога. Един такъв миг е първата среща с плода на любовта ни. Нашият син Божидар прогласи родилното отделение в Стара Загора на 07.07.2010 г.

Месеци преди термина се вълнувахме много дали всичко ще бъде наред и как ще протече раждането. В крайна сметка стана това, което желаехме с мъжа ми – нормално раждане. Ако можех сега да ви пренеса в онази родилна зала и в онзи миг, в който ръцете ми поемат това малко крехко създание, очите ви щяха да бъдат прилепени не около обстановката или екипа, който води раждането, а върху усмивката и щастието, което преливаше от сърцето ми, усещайки диханието на този нов живот. Само една майка преминала през това може да разбере чувствата и емоциите, за които говоря.

И така ето ни след повече от месец с бебе у дома. През първите дни се вълнувахме много при изпълнението на различните процедури: кърмене, смяна на пеленките и особено при къпането, което ни изглеждаше най-трудната част от деня, но сега вече започва да става все по-приятно и забавно.

Разбира се, че не всичко при нас е така да се каже „розово”. Стараем се да избегнем или отстраним всякакви проблеми, които се появяват в първите месеци и се справяме добре, но има едно нещо, което все още присъства в ежедневието ни. В нашия случай още се борим с жълтеницата, но вярваме, че в най-скоро време ще отшуми.

Въпреки трудностите и проблемите, през които преминаваме по-голямата част от ежедневието ни като родители е изпълнена с много положителни емоции и трепети! Наслаждаваме се на усмивките, гукането, контактът с очи, махането на ръчички и краченца, хубавите разходки сутрин и вечер! В очакване сме и на новите предизвикателства. Просто мога да кажа: Прекрасно е да си родител!“

мама Деница Ялъмова, Стара Загора

„В момента съм в майчинство с второто си дете, нашето слънчице Дениса, която е вече на 10 месеца. Тъй като родих първото си дете с операция се наложи пак да родя така. Имах право на избор за дата и тя се появи на бял свят точно на Димитровден, затова и носи първата буква на моя баща Димитър.

Неописуема бе радостта ми да гушна моята рожба след толкова много трудности и притеснения през 9-те месеца и около самото раждане, защото все пак това е операция... веднъж бях го преживяла, но всеки път усещането е различно. След като се прибрахме се у дома започна едно ежедневно суетене около бебето.

Имах много помощници – баба, леля, баткото,таткото и дните неусетно минаваха в грижи за нашето съкровище. Малко бях позабравила каква отговорност е, колко безсънни нощи ни очакват около малкото човече, защото разликата с баткото е 6 години, но ми беше достатъчно да видя щастливото и усмихнато личице на дъщеря ни и гордостта на сина ми, за да вляза в ритъм.

Трудности, разбира се, имаше - опасността от рахит, прекараната шарка морбили с много висока температура, но всичко минава, когато имаш подкрепата на семейството. Пък и радостите са много повече.“

мама Петя Койчева, Карлово