Епидуралната и спиналната анестезия

Може би вече си решила да си спестиш болките с помощта на епидурална упойка или пък все още си негативно настроена спрямо медикаментозното обезболяване на раждането.

И в двата случая ще ти е от полза да се информираш предварително за възможностите, които имаш.

Всяко раждане е различно и индивидуално. Затова е трудно е да се предскаже как точно ще протече и дали ще настъпят усложнения. Усещането за болка също е субективно и зависи от индивидуалния праг на болка, различен при всяка жена. Така че е възможно едва по време на самото раждане да установиш имаш ли наистина нужда от упойка или не. Колкото повече неща научиш за различните видове обезболявания, толкова по-подготвена ще бъдеш, когато докторът се опита да ти обясни защо е решил да приложи например епидурална упойка.
По време на самото раждане рядко има достатъчно време за подробни обяснения, затова е по-добре предварително да си решила какво искаш.

Ето 5 факта, които ще ти помогнат да вземеш правилното решение.

1. По-популярни от всякога

През последните години все повече жени сами пожелават да родят с упойка.Тук изобщо не говорим за обезболяващите медикаменти от едно време, които е използвала твоята майка. Венозните упойки като демерол и фентанил все още се прилагат, но блок анестезиите като епидуралната, спиналната или комбинираната епидурално-спинална упойки се считат за много по-ефективни. Те не достигат до плода и имат по-малко странични ефекти.

2. Не предизвикват замайване

Новите анестезии напълно блокират усещането за болка. Когато ти поставят епидурална упойка, ти ще си в пълно съзнание, няма да се чувстваш замаяна, дори ще можеш да се разхождаш. В края на раждането ще можеш да напъваш правилно, защото ще продължаваш да чувстваш контракциите, но те няма да са болезнени. 

3. Последни техники за обезболяване

Някои от болниците предлагат вече упойки, които самият пациент може да дозира. При тази последна техника анестезиологът оставя катетър със специален дозатор, чрез който жената може сама да определя кога и каква доза да добави от упойката. У нас обаче са рядкост болниците, които са въвели този метод.
Друга техника, която все повече придобива известност е комбинираната спинално-епидурална анестезия. Анестезиологът слага малка еднократна доза спинална упойка, но поставя и епидурален катетър. Така се съчетава бързината на спиналната упойка с продължителността на епидуралната. В България комбинираната упойка рядко се прилага при раждане.

4. Какво предлагат болниците у нас

В големите болници родилните отделения разполагат с няколко анестезиолози. В тях и без предварително предупреждение, ако по време на раждането решиш, че искаш епидурална упойка, надали ще има проблеми с нейното поставяне. При по-малките здравни заведения обаче е честа практика един анестезиолог да обслужва различните отделения, така че може и да се наложи да изчакаш, докато той се освободи. Така че е важно да се осведомиш какво предлага болницата, в която ще раждаш.

5. В началото или в края на раждането?

Епидуралната упойка се поставя, когато разкритието на шийката е достигнало поне 3-4 см, но не повече от 6 см. Смята се, че ако анестезията се постави още в началото на раждането, това би могло да причини повече усложнения и носи голям риск от спешна операция с цезарово сечение. Ако упойката се постави по-рано, има реална опасност контракциите да спрат и раждането да се отложи. Затова в началото се поставя система с окситоцин, за да се регулират контракциите и едва тогава може да се сложи епидуралната упойка.

След 6-тия сантиметър рядко се прави епидурална упойка, защото раждането е в ход и се смята, че ще приключи до 1-2 часа. Ако болките станат нетърпими, в такива случаи се използват венозни упойки.

Странични ефекти

Странични ефекти от упойката

Странични ефекти, разбира се би могло да има, но те са рядко явление. Важно е анестезиологът да е опитен и да постави правилно упойката.

Ниско кръвно налягане. Има риск от понижаване на кръвното налягане, но в такъв случай най-вероятно ще те помолят да лежиш на една страна или ще ти вливат физиологичен разтвор.

Главоболие. Макар и рядко, главоболие може да се появи между първия и третия ден след раждането. Обикновено продължава една-две седмици, но има случаи, в които майките се оплакват и до два месеца.

Болки в кръста. Този страничен ефект се среща рядко. Болките може да започнат от първия или втория ден след поставянето на упойката. Ако не се претоварваш, до един месец би трябвало да отшумят.

Алергични реакции. Идеалният вариант е да си провела предварителна среща с анестезиолог и той да ти направи тест за алергия към отделните субстанции на упойката. Ако в самия процес на раждането решиш, че искаш епидурална анестезия, ще те попитат дали имаш някакви алергии. Все пак остава рискът да направиш реакция към някоя от съставките.

Възпаление. Ако манипулацията не е била стерилна, може да се предизвика възпаление на инжектираното място. Това се случва изключително рядко.

Обездвижване. Ако част от лекарството вместо в епидуралното пространство, попадне в гръбначно-мозъчния канал, е възможно временно да се парализираш от кръста надолу и да не можеш да се движиш. Със спирането на ефекта на упойката, този страничен ефект също ще отшуми.

Натравяне на кръвта. При погрешно инжектиране във венозен съд е възможно натравяне на кръвта.

Епидурална или спинална анестезия

Епидурална или спинална анестезия

При епидуралната упойка се прави убождане в междупрешленното пространство, без да се преминава през обвивката на гръбначния мозък. След вкарването иглата се изважда и на нейно място се поставя катетър, през който се влива необходимата доза аналгетик.

Обезболяването настъпва 15-20 минути след инжектирането на лекарството. Поставянето на катетър дава възможност обезболяването да трае през цялото раждане, като допълнително се вливат нови дози от медикамента. Едно от големите преимущества на епидуралната упойка е, че изчезва само чувството за болка, но контракциите и напъните се усещат. Има възможност заедно с твоя анестезиолог да решите каква да бъде дозата и силата на упойката.

При спиналната упойка се прави еднократна пункция в междупрешленното пространство, като се преминава през обвивката на гръбначния мозък. Не се поставя катетър и въвеждането на аналгетик е еднократно. Започва да действа много по-бързо от епидуралната – след петата минута от инжектирането, но трае само около 1-2 часа.

Най-големият недостатък е, че тази анестезия отнема всякаква чувствителност на тъканите под мястото на поставянето. Именно затова родилката не може да напъва и често се стига до допълнителни интервенции с форцепс или вакуум. Заради бързото си действие спиналната упойка се използва най-вече при спешна операция с цезарово сечение.

Противопоказания:

Поставянето на епидурална анестезия е недопустимо при следните състояния:

• нарушения при съсирване на кръвта
• деформация на гръбначния стълб и прешлените
• инфекция на мястото на убождането
• състояние на еклампсия (високо кръвно налягане и последващи гърчове)
• мигрена

Поза за епидурална

Необходимо е да застанеш в подходящата поза – да седнеш или да легнеш странично и да се наведеш напред, за да се извие гърбът ти максимално назад. По този начин се увеличава разстоянието между отделните прешлени и вкарването на инжекцията става по-лесно.

Преди да се постави анестезията, мястото се обезболява с локална упойка. Ще усетиш проникването на иглата между прешлените, но това няма да е болезнено. Чрез нея се поставя тънък катетър, а иглата се маха. Катетърът се закрепва към гърба. След като легнеш, действието на упойката ще настъпи до 20 минути.

Плюсове и минуси на раждането с епидурална упойка

Плюсове:
 - не усещаш болка
 - оставаш в съзнание
 - усещаш контракциите и напъните
 - не си обездвижена
 - медикаментът не достига до плода

Минуси:
 - може да предизвика главоболие
 - може да имаш болки в гърба
 - възможни други странични ефекти
 - риск от неправилно поставяне
 - риск от използване на форцепс или вакуум
 - риск от спешно секцио