Eнуреза - първично нощно напикаване

• от 1

5-годишният ми син продължава да се напикава нощем. До каква възраст това може да се счита за нормално? Кои са възможните причини за този проблем при децата и има ли ефикасно лечение? Първичното нощно напикаване (енуреза) означава неволево изпускане на урина след 5-годишна възраст по време на нощния сън повече от 3 пъти седмично - датиращо от раждането при липса на вродени или придобити дефекти на нервната, отделителната, ендокринната системи и дневно напикаване.
Eнуреза - първично нощно напикаване

Eнуреза - първично нощно напикаване

5-годишният ми син продължава да се напикава нощем. До каква възраст това може да се счита за нормално? Кои са възможните причини за този проблем при децата и има ли ефикасно лечение?

Първичното нощно напикаване (енуреза) означава неволево изпускане на урина след 5-годишна възраст по време на нощния сън повече от 3 пъти седмично - датиращо от раждането при липса на вродени или придобити дефекти на нервната, отделителната, ендокринната системи и дневно напикаване.

Факторите за нощното напикаване могат да бъдат:

  • фамилност;
  • невропсихическо развитие;
  • нощен сън;
  • нарушение в денонощния ритъм на секрецията на вазопресин (антидиуретичният хормон).

При 45% от децата, които имат един родител с напикаване в детството са енуретици (напикават се нощем), а 75% от децата при двама родители с напикаване в детска възраст имат същия проблем. По-често нощното напикаване се наблюдава сред момчетата. Съотношението момчета към момичета е 3:2.

При децата, които се напикават нощем се наблюдават нормални фази на съня и праг на събуждане. Но се счита, че енуретиците спят по-дълбоко и трудно се събуждат.

Нормално нощната секреция на вазопресин /хормон, който се произвежда от задния дял на хипофизата и води до обратна реабсорбция на вода от урината/ е по-висока от дневната и се произвежда повече през нощта. При енуретиците секрецията на вазопресин е намалена. Това обуславя факта, че нощната продукция на урина превишава нормалния капацитет на пикочния мехур. При тези деца концентрационната функция на бъбреците е намалена.

Родените с ниско тегло деца са по-често енуретици отколкото доносените. Децата, които спят по-продължително в кърмаческа възраст, по-късно развиват контрол върху мехура, отколкото тези, които спят на по-кратки интервали. Момчетата спрямо момичетата по-късно започват да се контролират. Това се отнася и за децата, при които употребата на еднократни пелени е продължила повече и съответно е закъсняло тренирането на тоалетните навици.

Има ли ефикасно лечение?

Днес се прилагат два способа за лечение на енурезата – аларма и дезмопресин (синтетичен аналог на хормона вазопресин, насочен към нощното напикаване), които покриват модерните изисквания за ефикасност и безопасност. В повечето страни и двете лечения се препоръчват за деца над 6-7 год. възраст. От една година у нас СЗО препоръчва за лечение на първично нощно напикаване да се прилага таблетна форма. Препаратът е известен под името Минирин и е достъпен в аптечната мрежа. В никакъв случай не прибягвайте до самолечение! Преди прилагането на каквото и да е, е нужно специалист да прецени съществуват ли бъбречни, ендокринни и психологически проблеми при детето.

Съвременна терапевтична стратегия на първичното нощно напикаване:

  • Диагностициране: Ако детето е вече на 5 годинки и продължава да се напикава нощем, непременно потърси помощта на добър специалист. Обикновено родителите се притесняват да споделят с доктора, ако самите те са имали същия проблем в детството си. А това би улеснило лечението.
  • Мотивация: родителите и детето ще трябва да започнат водене на специален календар със сухи и мокри нощи. Календарът е пъстра книжка, в която детето като се събуди, ще отбелязва с облаче проблените нощи и със слънце – кога се е събудило сухо. По този начин детето се мотивира и се ангажира в процеса на лечение.
  • Оптимизъм: Важно е цялото семейство да посрещне ситуацията, като проблем с чието разрешаване ще се справят заедно. Нека детето усеща подкрепата на мама и татко, а не неодобрение.

Консултант: доц. Адриана Анадолийска, д.м.н., началник на Клиниката по детска пулмология и интензивно лечение, София