Ендометриоза - предпоставка за безплодие

Ендометриоза е гинекологично заболяване при жените, което често пречи на опитите им за забременяване. Названието му идва от думите „endo” – вътре и „metra” – матка, утроба.

Или иначе казано, ендометриоза се наблюдава, когато клетките изграждащи вътрематочната мембрана – ендометриум, се развиват и разпространяват извън матката. За щастие, съществуват ефективни методи за лечение на ендометриоза.

Ендометриозата е болезнено заболяване, понякога доста тежко протичащо, особено по време на месечния цикъл. Причината е, че ендометриалните клетки са онези, които се отделят всеки месец при менструация. При ендометриоза те се развиват по яйчниците, фалопиевите тръби, червата или тъканите на таза, по-рядко във вагината, маточната шийка, белите дробове и мозъка, но продължават да функционират по обичайния начин – сгъстяват се, разпадат се и трябва да се отделят с кръвта. И тъй като няма изход навън, остават в капан. Това предизвиква дразнения на околната тъкан и дори може да се стигне до срастване на органите.  

Въпреки че точната причина за възникване на ендометриоза не е ясна, учените предполагат, че се дължи на т.нар „ретроградна менструация”. Или иначе казано, менструалната кръв, съдържаща ендометриални клетки, вместо извън тялото протича обратно през фалопиевите тръби в тазовата кухина. Клетките се залепват за стените на таза или по повърхността на органите, започват да растат и да функционират по обичайния си начин.

Ендометриозата е характерна за репродуктивната женска възраст (между 18 и 44 г.) и много често се среща при жени, страдащи от безплодие. Клетките, развили се извън матката, също се влияят от хормоналните промени и реагират по същия начин както тези, намиращи се в самата матка. Добрата новина е, че много рядко ендометриозата води до развиване на ракови клетки.

Рисковете от развитие на ендометриоза нарастват при жени, които никога не са раждали, но все още имат месечен цикъл, имат роднина, страдала от ендометриоза, имат менструален цикъл по-къс от 27 дни и кървене повече от 8 дни, преживели са заболяване, възпрепятствало нормалното отделяне на менструална кръв или тазово възпаление. Много е важно да се следи състоянието на репродуктивните органи и при най-малкото съмнение за ендометриоза да се вземат мерки. В противен случай може да се стигне до образуване на кисти, множество здравословни усложнения и дори отстраняване на детеродната система.

Симптоми, връзка със зачеването, и лечение за ендометриоза

Какви са симптомите за ендометриоза?

Много жени, които имат ендометриоза, не знаят за заболяването, тъй като нямат симптоми. Все пак, основният покзател е болката в таза, която се засилва по време на месечния цикъл. Въпреки че доста жени имат болезнена менструация, усещанията при ендометриоза са по-различни. Болката варира от леки до тежки спазми и се проявява от двете страни на таза, в долната част на гърба и ректалната област и дори надолу по краката.

Възможно е да се усеща болки или спазми и по време или след полов акт, при уриниране и храносмилане, много обилно кървене или кървене между месечните цикли, умора, диария, запек, подуване или гадене. Понякога болките ниско долу в корема или гърба, нередовният или обилен месечен цикъл, хроничната умора и кръв в урината също са симптоми за ендометриоза.

Ендометриоза и зачеване

Ендометриозата и опитите за забременяване имат тясна връзка помежду си. Според изследванията, ½ до 1/3 от жените, преживели ендометриоза, срещат трудности в зачеването.

Както знаем, за зачеване е необходима яйцеклетка, която да се отдели от яйчниците, да премине през фалопиевите тръби, да бъде оплодена от сперматозоида и да се захване към маточната стена, за да започне да се развива в ембрион. От една страна ендометриозата може да увреди тръбата и така да попречи на яйцеклетката и сперматозоида да влязат в контакт. Но може да окаже и по-индиректно влияние върху цялостния процес на зачеване.

Все пак, много жени с по-лека степен на ендометриоза успяват да заченат и да износят здраво бебе. Понякога лекарите дори ги съветват да не отлагат забременяването, защото с времето състоянието им може да се влоши. А колкото по-дълго ендометриозата е налице, толкова по-високи са шансовете за безплодие.

Лечение  на ендометриоза

Лечението на ендометироза протича по 2 начина: медикаментозно или оперативно. Кой от двата метода ще бъде избран, зависи от степента на развитие на заболяването и от симптомите, които има жената, както и от желанието й за забременяване. Обикновено обаче, лекарите препоръчват операцията като крайна мярка.

Обикновено медикаментозното лечение включва лекарства за облекчаване на болките и спазмите (като ибупрофен, например), и хормонални лекарства (противозачатъчни, например), които контролират хормоните, отговорни за разрастването на ендометриалните клетки. За съжаление обаче последните не осигуряват трайно решение на проблема и след прекратяване на лечението, ендометриозата може да се появи отново.

Хирургическата намеса, при която се отстраняват клетките, съединителната тъкан и срастванията (без репродуктивните органи) извън матката, може да подпомогне шансовете за успешно зачеване и да намали болките от заболяването. За целта се прави или лапароскопия, или традиционна коремна операция. Най-крайният вид оперативно лечение на ендометриоза се нарича хистеректомия. Тя се налага при особено тежките случаи на заболяването и налага отстраняването на матката, маточната шийка и яйчниците. Което означава, че след тази процедура, забременяването е невъзможно.