Енцефалит в детска възраст

Понякога леки на пръв поглед инфекции отключват тежки състояния. Не е нужно да се притесняваш излишно, но е добре да имаш предварителна информация.

Енцефалитът е възпалително заболяване, при което се засягат структурите на главния мозък. Често възпалителният процес се разпространява и обхваща мозъчните обвивки (менингите) и гръбначния мозък.

В повечето случаи това тежко заболяване протича бързо и динамично, понякога дори в рамките на няколко дни. Не искаме да те плашим, но последиците за детето могат да бъдат сериозни, като парализа, гърчове, кома.

От какво се причинява?

Най-често виновникът е от групата на инфекциозни причинители, т.е. – вируси, бактерии, гъбички, паразити. На майчин език, това означава, че е възможно дори едно вирусно заболяване или бактериална инфекция да доведе до развитието на енцефалит, ако имунната система на детето е по-слаба. 

Към инфекциозния енцефалит спадат и т.нар. ембриогенни енцефалопатии. Това са инфекции, причинени от рубеола, херпесен вирус, ентеровируси и токсоплазма. Ако тези заразители се развият по време на бременността, могат да достигнат до плода през плацентата и да доведат до мозъчно увреждане на нероденото бебе. А самото мозъчно увреждане пък, след раждането може се окаже предпоставка за развитието на енцефалит. 

Неинфекциозният енцефалит може да се развие от безброй причинители, като  мозъчни тумори, мозъчно-съдови инциденти и други процеси, засягащи мозъчното вещество. Към причинителите спадат и синузитит, отити, отравяния с олово, реакции от поставяне на ваксини, както и други общи заболявания на организма - левкемия и др.

Кои са необходимите изследвания?

Енцефалитът е сериозно заболяване, което изисква спешно лечение в болнични условия. Първите симптоми  при децата често могат да бъдат дискретни, изразяващи се само с висока телесна температура, загуба на апетит и необичайна раздразнимост. Дори и при най-малките съмнения, непременно се свържи с педиатъра!

За поставянето на точна диагноза е много важно подробно да опишеш пред лекаря началото и хода на оплакванията, както и наличието на придружаващи заболявания, като тумори, отити, ухапвания от кърлежи и др. Изискват се и някои лабораторни кръвни изследвания, а също така - серология и вирусология, за изолиране на самия причинител. Често се налага и извършването на лумбална пункция, компютърна томография, магнитен резонанс (при преценка на лекаря за по-добра разделителна способност) и електро-енцегалография при поява на епилептични пристъпи.

Как да се предпазим?

Най-добрият начин за профилактика на инфекциозното заболяване е добрата хигиена и здравословната храна. Също така е важно да се вземат предпазни мерки срещу ухапване от паразити. Добре е да се посещават детски площадки, които са обезпаразитени. Ако имаш домашно животинче, също е важно редовно да го водиш на ветеринар. При ухапване от кърлеж е необходимо да се потърси непременно медицинска помощ. За някои форми на енцефалит има вече и разработени и ваксини.

Какво е лечението?

Лечението на енцефалита  се определя от конкретния причинител. Първо се започва с лекуване на симптомите – най-често се назначава вливането на физиологичен разтвор и глюкоза, подаването на кислород и приемането на антипиретици. Диуретици и кортикостероиди се предписват с цел намаление на мозъчния оток и възпалението, а антиконвулсантите са за предотвратяване на гърчовете.

Херпесният енцефалит е вирусно заболяване, което може да се развие, както при първична така и при последващи срещи на организма с този вирус. Има специфично лечение със специален антивирусен препарат – ацикловир.

Лечението на Кърлежовия енцефалит, причинен от пренасяните от кърлежите вируси, трябва да започне възможно най-рано в болнични условия с имуноглобулинни серуми. Такa се намалява риска от трайни неврологични усложнения.

Лечението на енцефалит, причинен от вируса на бяса е основно превантивно чрез инжектиране на противобесен серум, съдържащ антитела.

При бактериална инфекция се провежда антибиотично лечение, според изолирания причинител и неговата чувствителност към антибиотиците. След получаване на антибиограмата, при необходимост се коригира назначеният медикамент, според показана чувствителност на микроорканизма към антибиотиците.

В повечето случаи енцефалитът е напълно лечим, без остатъчни неврологични последици за малкия организъм. Важно е да се реагира максимално рано и възможно най-бързо да се установи заболяването и конкретния причинител.

Предстои грипен сезон и е добре да не забравяш, че не всяка висока температура е толкова притеснителна, но може и да е признак за нещо по-сериозно. Най-важно е да наблюдаваш детето.

Кои са притеснителните симптоми?

Енцефалитът може да протече много дискретно с общо неразположение, повишена телесна температура и отпадналост. Най-често обаче той протича с бурна клинична картина, разкриваща нарушената мозъчна функция. Симптомите на заболяването могат да се групират по следния начин:

• Общоинфекциозен синдром – висока температура, отпадналост,  болки в мускулите, главоболие, повишена раздразнимост.
• Симптоми на мозъчна увреда – парализи на части от тялото, сетивни нарушения, гърчове, промяна в рефлексите на определени нерви, нарушение на мускулните функции, нарушение на координацията.
• Симптоми от повишеното вътречерепно налягане и мозъчния оток – силно главоболие, повръщане, намаляване на честотата на пулса и нарушения на съзнанието.
• Психични симптоми – децата могат да бълнуват, да имат халюцинации, илюзии. Също така да стават сънливи, мудни, бавно да отговарят на зададените въпроси, неадекватни и да изпаднат в кома.
• Ликворен сидром – промени в характеристиката на ликвора (гръбначно-мозъчната течност), характерни за възпалителния процес, които могат да се установят чрез лабораторно изследване.

Автор: Крис Тинкова
Консултант: Д-р  Росица Димитрова, Изпълнителна агенция по лекарствата