Емоционално и социално развитие на детето

• от

Децата изпитват силни и ярки емоции, но все още не умеят да ги контролират. Емоциите са неделима част от живота. Установено е, че те са солиден индикатор за състоянието на детето и влияят на неговото поведение. Честите негативни изблици (плач, хленчене, капризничене) могат да говорят за нервно-емоционално напрежение на малкото.
Емоционално и социално развитие на детето

Емоционално и социално развитие на детето

Децата изпитват силни и ярки емоции, но все още не умеят да ги контролират.

Емоциите са неделима част от живота. Установено е, че те са солиден индикатор за състоянието на детето и влияят на неговото поведение. Честите негативни изблици (плач, хленчене, капризничене) могат да говорят за нервно-емоционално напрежение на малкото. В бъдеще продължителните отрицателни емоции предизвикват различни нарушения в психологическото и физическо здраве на детето. И обратното, преобладаването на положителни емоции свидетелства за това, че малкото човече расте в любов и разбиране, живее в комфортни за него условия. Неговото поведение е активно, но предсказуемо. А това влияе благотворно не само на психическото здраве, но и на физиологичните процеси в детския организъм.

Социализация на детето
Социализацията започва в семейството и преминава през няколко етапа.

До 1,5 г.

Тогава детето неосъзнато усвоява различни социални норми и ценности, копира жестове, маниери, поведение на родителите или близките му хора.

1,5-2,5 г.

В тази възраст детето не веднъж се среща със забрани, идващи от възрастните, старателно проверява границите на позволеното и се чувства твърде неуверено, ако не ги намери.

2,5 г.

Започва да се проявява самосъзнанието. Детето започва да разбира, че може да влияе на случващото се около него, проявява воля и независимост. Малкото е по-активно и самостоятелно. Започва да се интересува от общуване и игра с други възрастни и деца.

Показатели за емоционално и социално развитие

2-2,5 г.

  • ...В привична обстановка детето е емоционално;
  • ...Изпитва потребност от взаимодействие с любимите възрастни, очаква тяхното участие, внимание, похвала и поддръжка;
  • ...Преживява, ако мама я няма или отказва общуване.
  • ...Забелязва недоволството на възрастните; огорчава се, ако му се карат;
  • ...Съчувства на близките хора, разбира тяхната радост или тъга;
  • ...Чувства как може да се държи с тези или онези възрастни;
  • ...С удоволствие изпълнява „поръчки“;
  • ...Започва да говори за себе си не в 3 л. ("Ани иска“), а в 1 л. ед.ч.(,,Аз искам“);
  • ...Може да определи, обозначи (чрез мимика, жест, поглед) или да назове своето състояние: ,,боли ме крачето“, ,,искам да спя“ и т.н;
  • ...Опитва се да сдържа своите емоции и може да потърпи или мъничко да почака;
  • ...Започва да проявява интерес към действията на другите хора, подражава им, стреми се към съвместни игри;
  • ...Може да отдели едно или няколко деца, които повече харесва;
  • ...Емоционално реагира на художествени и музикални произведения, симпатизира на добрите герои и не обича лошите персонажи;
  • ...Огорчава се от неудачите и се радва на победите;
  • ...Помни усещанията си: на цирка беше весело, а при доктора – болеше;
  • ...Проявява самостоятелност.

2,5-3 г.

  • ...Проявява активност и емоционална откритост в общуването с възрастните и с другите деца, интересува се от техните действия, изразява симпатии, намира общи интереси, отговаря на въпросите им;
  • ...Може да играе с другите деца в съвместни игри, дели своите играчки, не взема чужди без да пита;
  • ...Детето се стреми се да бъде „добро“, очаква одобрението и похвалите на възрастните;
  • ...Гордее се със себе си (,,аз най-бързо си изядох супата“) и със своите близки (“моят татко може да ме вдигне много нависоко“);
  • ...Може да се сърди, да се огорчава, да се обижда, да плаче, да тропа с крак, ако не се справя с нещо или възрастните на се разбрали, какво иска;
  • ...На обществени места може да прояви емоционална сдържаност: слуша родителите си, не вика, не плачи и т.н;
  • ...Може да назове състоянията си (,,топло ми е“, ,,студено ми е“, ,,страх ме е“;
  • ...Осъжда постъпките на другите деца: ,,Не трябва да бие, да чупи, да взема...“ и т.н.;
  • ...Различава и оценява красивото и некрасивото;
  • ...Радва се на музиката, песните, картинките, книжките, танците, игрите;
  • ...Разбира състоянието на другите хора – мама е уморена, кака е болна, тати е весел;
  • ...Емоционално съпреживява това, което се случва с героите в приказките или във филмечето.

Важно!

Важно е да учиш детето да изразява своите емоции със социално приемливи способи, като не причинява вреда на другите, да се старае да контролира поведението си и да избягва необмислени постъпки. Развитието на емоционалния интелект помага на малкото човече да общува и да си взаимодейства с другите хора.

Борислава Байкушева-Бонева