Емоционална анорексия - живот без чувства

Както предполага и името, емоционалната анорексия е поведение, характеризиращо се с потискане на чувствата, на съпричастността към друго човешко същество или абсолютно отричане на сърдечните и духовни нужди и желания.

И въпреки че може да не е особено популярна като термин, емоционалната анорексия е изненадващо разпространено състояние, също толкова сериозно, колкото другия тип анорексия.

Вижте как да го разпознаете и как можете да помогнете на себе си или на ваш близък с емоционална анорексия.

За разлика от физическата анорексия, при която храната се отхвърля заради страх от напълняване и от изкривено виждане за собственото тяло, при емоционалната анорексия се отхвърля всякаква проява на любов, привързаност, щедрост и пълноценно общуване от страх или дори срам за удовлетворение на емоционалните нужди. Или иначе казано емоционалната анорексия е живот без чувства.

Обикновено причините се коренят в някаква психологическа или сексуална травма в миналото. Може би е било упражнявано насилие от родител или проявата на чувства е била възпитавана като деструктивна слабост. Или пък емоциите, нуждите и действията са били системно пренебрегвани и омаловажавани. Какъвто и да е конкретният фактор, той е провокирал у индивида контрол на чувствата към заобикалящата среда като защитна реакция от следващо нараняване.

Хората в това състояние си забраняват проява на емоции, защото изпитват големи страхове - страх да не бъдат наранени или изоставени, страх да не бъдат критикувани или отхвърлени, страх, който ги парализира въпреки желанието им да се чувстват обичани или да проявяват любов. В резултат те се затварят в себе си, подценяват и разрушават взаимоотношенията с околните, заменяйки ги с уединение и самостоятелни занимания. А когато чувстват, че не могат да се справят с напиращите чувства и емоции, се стига до самонараняване, нервни кризи и тежка депресия.

Разбира се, емоционалните анорексици също имат желание да откликнат реципрочно на любовта, привързаността или гостоприемството, които получават от другите. Но ако си го позволят, изпитват силно чувство на вина, което мигновено ги кара да отхвърлят всичко, което са получили или което обичат най-много. И вместо това потискат емоционалния си глад като използват поведението си да контролират околните, да им вменяват вина и да разрушават всеки техен опит за духовна или физическа близост.

Признаци за емоционална анорексия

Подобно на анорексията, свързана с храненето, симптомите на емоционалната анорексия може да са потиснати, което именно прави състоянието опасно. На външен вид човек изглежда добре, но процесът го разяжда вътрешно, без никой да подозира какво се случва, докато не се стигне до катастрофални последици.

Някои от признаците включват потискане на емоциите, неспособност за плач, копнеж и пренебрегване на нуждите, заглушаване и / или омаловажаване на желанията, отрицание на болката. Физически състоянието може да се прояви с умора, главоболие, безсъние, раздразнителност и тромавост.

Изчезват вълнението и удовлетворението от обичайни дейности и от общуване с любимите хора, а на тяхно място се появява усещане за празнота, за емоционално, умствено и физическо изтощение, дори отхвърляне на всякаква интимност. Характерно е още:

• Сдържаност в обичта и уважението към близките
• Сдържаност в похвалите и признателността  
• Упражняване на контрол върху близките чрез гняв или мълчание
• Проява на критика към околните с цел да бъдат отблъснати
• Сдържаност в интимната близост
• Постоянна ангажираност на времето, за да се избягват моментите с близките
• Нежелание и неспособност за обсъждане на чувствата с близките
• Отклоняване на вниманието към техните чувства, емоции и поведение

Как да се справите с емоционалната анорексия

Пътят за преодоляване на подобно психологическо състояние е осеян с много търпение и усилия – както от страна на „пациента”, така и от страна на заобикалящите го близки. С всяко свое действие, изказване, постъпка и отношение те заедно трябва да се стремят към освобождаване на емоционалните окови чрез съзнателно и състрадателно пробуждане за чувствата и душевните състояния – и свързаните с тях проявления.

Първоначално е добре да се намерят отговорите на въпроси като „За какво наистина жадувам?”, „Какво (не) ми доставя удоволствие?”, „Защо не мога да изразя радостта си / удоволствието си / вълнението си / гнева си / страха си?”, след което да се проумее, че нуждата от емоционално удовлетворение, включително от емоционално отдаване, не е нещо, от което трябва човек да се срамува, а напротив - нещо, което трябва да се подхранва постоянно, за което трябва да се полага грижа, да се обръща внимание и да се проявява към околните и в живота като цяло.

Изключително важно е процесът „на лечение” да включва всички възможни методи за пробуждане и признание на емоционалната реципрочност (включително консултации със специалисти, постоянна проява на подкрепа и съпричастност, конкретни ролеви модели...), за да не се превърне емоционалната анорексия в доживотно душевно осакатяване.

Да, истинският пробив към чувствения и пълноценен живот идва от индивида, но без помощта на близките му той не би могъл да постигне освобождението.