Експериментът на мама – с дете на пазар

Мамо, купи ми гооо! Омръзна ми да слушам подобни молби и реших да спретна малък експеримент с моя син. Влизаме в супермаркета, за да разгледаме подробно всичко, но излизаме с... празна кошница. Звучи невероятно, нали?

Денят за уроци по (не)пазаруване! Вратите на магазина се отварят... Предварително сме се уговорили с моя син Дамян, че няма да се возим в количка за пазаруване, а ще вземем малка пазарска кошница. По-удобно е някак, а и не те изкушава да слагаш стока след стока в несвяст.

На 1-та минута...

В очакване съм да чуя първите мрънканици. Вместо това виждам, че авокадото този ден е на промоция е незнайно защо решавам, че точно сега много, ама много ми се хапва салата с авокадо. Стрелвам се към щанда, слагам няколко плода, измерваме ги на кантара, бухвам торбичката в кошницата и въздъхвам облекчено.
Такааа... бяха ми нужни само няколко секунди, за да се поддам на неконтролируемото желание да грабна нещо от щанда. А уж беше ден за уроци по (не)пазаруване... В този момент забелязвам колко учудено ме гледа Дамян. Милото ми пораснало 5-годишно момче... Защо очаквам той да има повече воля от мен? Навярно хич не му е лесно, когато през цялото време е подложен на подобни пазарски импулси. Преглъщам самочувствието си на „супер майка” (която никога не греши) и се опитвам да му обясня, че май не ни е притрябвало (чак толкова) авокадо за вечеря. Получава се следният диалог:
Дамян: Ама, мамо, нали само щяхме да разглеждаме?
Аз: Прав си, обаче не знам защо го купих.
Дамян: Е, как да не знаеш, нали си майка?!
В крайна сметка решаваме да вземем авокадото, а Дамян си избира едно бананче и първоначалният пазарски импулс е притъпен. Вече можем по-спокойно да продължим обиколката.

На 5-та минута...

Когато не бързаш, между щандовете може да бъде много интересно. Почваме да играем на забавната игра „Какво няма да си купя”. Правилата са следните – грабваш нещо от щанда, слагаш го в кошницата, а след това хубаво си помисляш дали наистина ти трябва. И при най-малкото съмнение връщаш стоката обратно на мястото и обясняваш защо не се нуждаеш от нея точно сега. Печели този, който е върнал най-много продукти :). Дамян така се ентусиазира, че кошницата ту се пълни с лакомства, играчки и лепенки, ту остава напълно празна (като не броим авокадото, разбира се). Така се заливаме от смях, че и разни купувачи също почват да се кикотят с нас.
Сигурно сме странна картинка – взимаш, връщаш, взимаш, връщаш. Но точно този факт, че във всеки един момент можеш да върнеш всичко, което си награбил, действа много разтоварващо и отрезвяващо.

На 10-та минута...

Докато не стигаме до щанда с домашни потреби. И там – о, чудеса! - ни чака онази толкова желана чаша на Светкавицата Маккуин. Многократно сме обсъждали въпроса за стоките с анимационни герои, но точно сега той е забравил всичко, докато се взира в чашата.
Опитвам номера с „дали ми трябва сега” – наум преброявам колко детски чаши има у дома (цели 8!). Но не става. Светкавицата си стои на рафта и му намига... Почвам да водя преговори – казвам на Дамян, че ще получи чашата, но след като си поговорим защо толкова много му харесва. Повече от пет минути стоим до щанда, а малкото ми момче ми обясняваше колко много му харесва и че това е любимото му филмче и т.н. Накрая все пак я оставя обратно с уговорката, че ще се върнем да я вземем утре, ако все още толкова много я иска.

На 20-та минута...

Все още обикаляме из супермаркета напред-назад. Гледаме къде стоят „добрите” стоки, къде – вредните лакомства. Говорим си опаковките и съдържанието и за какво ли още не.
Неусетно сме се доближили към касите. И като по чудо този път „коридора на изкушението” не го заинтригува. В нашата пазарска кошница все още се мъдри само авокадото, една минерална водичка, кутия бонбони за именния му ден и книжка – подарък за едно приятелче.
Е, не излязохме с празна кошница, но пък си прекарахме чудесно! Опитай и ти - със сигурност ще е забавно!

СТР.: 2 Уроци по (не)пазаруване

Защо отиваме?

Обясни предварително на малчугана каква е целта на пазаруването – дали ще се избира подарък за приятелче, ще се купуват нови дрехи, или пък предстои обикновеното посещение в супермаркета за храна. Така малкото ще знае, че отивате с конкретна задачка, а не просто да се шляете покрай щандовете.

Бърз списък

За заети родители! Изгответе заедно списък на продуктите - включете непременно тези за любимото му ястие. С този ход печелиш двойно – в магазина ще можеш набързо да „прелиташ” покрай щандовете, докато си говорите за голямата вкусотия, която скоро ще направиш. А на вечеря пък няма да има тръшканици на масата.

Дълго бърборене

За по-напреднали и търпеливи родители! Остава проблемът с неочакваните желания (а в супермаркета те са безброй). Тук на помощ идват разговорите, обясненията, шегите... Представи се, че си излязла на шопинг с приятелка – с нея бавно се разхождаш по магазините, обсъждате стоките надълго и нашироко, кикотите се за щяло и нещяло. На това му се казва забавно пазаруване, нали? Нищо не пречи и с твоето дете да е така – нека времето в магазина се превърне в едно бърборещо приключение. Така, докато обсъждате спокойно неочакваните желания, ще разбереш, че детето всъщност е имало нужда от разговор с мама.

Джобен лимит

Можеш да пробваш варианта с личните джобни пари. Естествено, ще е необходимо да изчакаш, поне докато хлапето навърши 4-5 години и е научило цифрите. Определете заедно някаква сума за седмицата (колкото по-скромна, толкова по-добре) и остави хлапето само да разполага с авоарите си. Така то бързо ще се увери, че не е възможно да си купи всичко, което си поиска.

Ти избираш!

За тактични родители! Детето иска да участва в пазаруването. Не е честно да очакваш, че то послушно ще стои в количката и ще те остави да избираш само ти. Така че – дай му възможност да избира и то. Ако си предвидила да му купуваш нови маратонки, например, е направо задължително да го оставиш то да реши. Но винаги с таен план под ръка. Можеш предния ден да набележиш няколко чифта, които ти допадат като визия, качество и цена. А когато отидете заедно в магазина небрежно насочи хлапето към тях. Престори се в началото, че не одобряваш тези, които то си е избрало. Поспорете малко и накрая с чиста съвест можеш да му кажеш: „Ти избираш”.

Кое колко струва?

Преди време често използвах оправданието, че нямаме достатъчно парички. Скоро обаче започнаха въпросите: „А сега взела ли си?” или „ Мамо, ние бедни ли сме?” и т.н. Тогава осъзнах, че трябва да сменя тактиката. Това, което действа при нас (не винаги, разбира се) е да обяснявам кое колко струва, ама по детски, а не в категориите „много/малко”. Сравнението има най-добър ефект – съпоставям цената на желаната стока с нещо, което моето дете много харесва. Ако мрънканиците са за дребни вкусотии, обяснявам колко кофички сладолед можем да си вземем с тези парички. При „по-сериозни” желания (като мини мотопед например) сравнявам цената с брой возения на любимото му детско бъги в центъра на града.