Домашното раждане

За домашното раждане се носят много митове и като всичко ново или по-скоро добре забравено старо, у нас тази тема предизвиква разгорещени дискусии и реакции. Всъщност в много държави по света домашното раждане е уредено законово и жената може да избира свободно, къде да преживее този уникален интимен момент. От тази възможност са се възползвали Жизел Бюндхен, Синди Крофърд, Деми Мур, Мерил Стрийп и много други знаменитости, които са родили децата си в домашни условия.

Защо в болниците прекрасната среща между бебе и мама се оказва стресиращ момент, изпълнен с болка, кошмари и страх? Нещо в цялата схема е дълбоко объркано, може би от как раждането се е превърнало в бизнес и между безкрайните прегледи, апаратура и медикаменти забравихме за мъдростта на естествените механизми, заложени в телата ни.
У нас все повече интелигентни и образовани млади родители избират именно домашното раждане, дават си сметка, че така или иначе само те носят крайната отговорност за живота си и за този на бебето. Подготвят се за раждането и изживяват пълноценно вълшебния момент на появата на бебето в домашна обстановка.

Една от тях е Миглена Делчева, която има дете на малко повече от 2,5 г. Избира да го роди у дома. Удоволствието и радостта от това преживяване я карат да сподели с възможно най-много хора наученото. Дотогава познава само 3 жени, които са избрали този път преди нея, а днес те са вече над 30 и цифрата ще продължава да расте. През 2010 г. се записва да учи традиционно акушерство по американска програма, а наскоро започва и обучението си за дула.
Меги е активен участник в движението за популяризиране на естественото раждане, за което информация на български има сравнително малко. В опит да запълнят тази празнина и да предоставят достоверна информация, преди година и половина група родители създават сайта www.rodilnitza.com (отскоро и с виде-канал в Ютюб). Потресени от неспазването на човешките права и правата на пациента в българските АГ отделения, те организират кампанията „НЕ на насилието” (http://nenanasilieto.wordpress.com/) В края на 2010 г. заедно със сдружение Естествено правят кампания за популяризиране на правата на жените по време на раждане и същността на информираното съгласие.

Колко жени са родили у дома през последните години в България?

Много е интересно да се види тенденцията на планираните домашни раждания през последните години у нас. През 2007 бяха 2, през 2008 – 2, 2009 – 7, 2010 – 14, 2011 до днес – 7. Разбира се, в тези цифри не включвам непланираните домашни раждания, за които нямаме данни. Само във Варна през 2008 г. има 22 такива, без да се включват околните села.

Още по-интересно е, че около 1/3 от планираните домашни раждания са след секцио! В България процентът на секцио е далеч отвъд препоръчваните и считани за нормални проценти от СЗО (между 10 и 25% според типа болница). У нас този процент е 50... Много жени чувстват, че секциото им е било ненужно, че е провокирано от лекарска намеса, а не от реална нужда. Много малко от преживелите едно секцио успяват да се преборят за вагинално раждане в болница. Причината отново е в лекарските предпочитания относно раждането. Затова и имаме такъв голям дял на нормално раждане след секцио в домашните условия.

Друга голяма група – отново близо 30% от домашните раждания, е на първородни деца. Добре образовани двойки правят този избор още за първото си дете, подготвяйки се старателно, но и доверявайки се на природата.
Досега не се е налагало майка или бебе да търсят спешна болнична помощ след планирано домашно раждане. Всички бебета са родени с АПГАР поне 6 на 1 мин., а при 90% е бил поне 8 на 1 мин. В малкото случаи на разкъсване при майките, не е било повече от 1-ва степен.

Какви са предимствата на домашното раждане?
Не мога да направя такова обобщение. Домашното раждане е по-добър вариант за едни и неподходящ за други. Това е личен избор. Всъщност в България повечето от избралите домашно раждани са го направили заради неадекватното и често грубо, нехуманно отношение, което получават в болниците.
Всяка жена има право на непрекъсната емоционална подкрепа по време на раждане, да получава течности и храна, да избира удобни за нея пози за всеки етап от раждането, да не й се прилагат манипулации, които тя не желае, да получи бебето си веднага след раждане и да не бъде разделяна от него. Всяко бебе има право да получи възможно най-нежното раждане, без насилие, да бъде неотлъчно с майка си и да има възможност да суче винаги, когато пожелае.
В колко български болници може да случат всички от изброените по горе неща?!
И това не са прищевки. Доказано е, че най-добри резултати по отношение минимизиране на медицинските интервенции в процеса на раждане (всяка, от които носи рискове, както за майката така и за бебето) се получават именно когато майките са спокойна обстановката и получават подкрепа, имат свобода на движение и следват собствения си ритъм, а след раждането не биват разделяни от бебето си. За бебетата резултатите не са по-различни. Най-добрата позиция по отношение на поддържането на телесната температура, сърдечния ритъм и способността да намират и сучат от гърдите на майка си имат бебета родени без медицински интервенции и дадени веднага на майките си.

У дома е много лесно да направим най-доброто за майката и бебето с минимум усилия и средства. Но, за да бъде това възможно, родителите се подготвят старателно, особено майките, защото те буквално изграждат своите деца и своето раждане.
 
Каква е тенденцията в чужбина?
Различна е в различните държави и региони на държави. В някои страни със слава по отношение на домашните раждания те намаляват по причини съвсем несвързани със сигурността, в други държави известни с високия си процент секцио, домашните раждания се увеличават. Като цяло обаче, още от края на 70-те години в развитите страни работят движения в подкрепа на естественото раждане и кърменето. 30 години по-късно те вече са постигнали много. Практики като бръснене, клизми, дирижирани напъни, рутинна епизиотомия, разделяне на майката и бебето за 12 ч. и прочие са отдавна изоставени не само като ненужни, но и като вредни. При нас тези промени тепърва си пробиват път, въпреки препоръките на СЗО, въпреки достатъчното медицински изследвания. Вероятно след 10-тина години и българките ще могат да се радват на едно по-хуманно и щадящо отношение в болниците при раждане.
Домашното раждане заема винаги по-малък процент, но пък нарастващ, особено в държавите от бившия Източен блок и Русия.

Най-разпространените митове за домашно раждане?
Вероятно най-разпространеният мит за раждането, е че е много опасно, независимо къде се случва. Раждането е като живота, може да бъде изключително сигурно, приятно и удовлетворяващо изживяване, а може да бъде и много рисковано, трудно и болезнено. Вероятно не много хора си дават сметка, че сами избират качеството на живота си, точно както и сами избират как да протече раждането.
На това място най-често завалява дъжд от въпроси свързани с възможни усложнения. При домашните раждания семействата не се подготвят да реагират на усложнения, както се обучават лекарите например. Работата на родителите е да предотвратят усложненията, затова и рядко се срещат при домашно раждане. Разбира се, не винаги и не всичко минава перфектно, но присъствието на обучена акушерка прави възможно повече хора да имат безопасни и удовлетворяващи домашни раждания.
Тъй като в България законът не позволява на медицински лица да присъстват на планирано домашно раждане, родителите тук се подготвят още по-старателно, включително с някои акушерски умения, за да осъществят желанието си.
Една голяма група митове е свързана с организирането на домашното раждане по света. Никъде това не става с линейка пред входната врата. Нито пък се стерилизира цялата къща, или се организира операционна в съседната стая. На някои места законът изисква присъствие (не задължително намеса) на лекар, но работата се извършва изцяло от една или повече акушерки. На повечето места на домашно раждане асистират една или две акушерки, понякога и дула, и разбира се таткото. Кой да присъства на раждането и кой да асистира решава единствено майката. Това е правото й на пациент да избере кой и как да се грижи за нея и бебето й.

Как жените да си припомнят забравената мъдрост на раждането и да се подготвят?
Най-прекият път е самообразоването. Когато една жена има мотив да търси информация, тя я намира. А когато избере домашно раждане, тя прави всичко необходимо, за да се подготви. За щастие и благодарение работата на много доброволци, днес имаме достъпна информация за естественото раждане в интернет. Не само страницата на Родилница, макар да е добра отправна точка с много информация на български език. Чудесни курсове за подготовка има и на http://www.mammaprimitiva.com/preparing-for-the-ceremony-of/ . От лявата страна е менюто за бъдещи майки. Този сайт е създаден за обучение в естествено раждане, не само за очакващи родители, но и за акушерки и медицински специалисти. Един от създателите на този сайт за обучение и основен обучител в него е традиционната акушерка Клер Лопринци. Тази изключителна жена с над 30 г. опит с домашни раждания три години поред изнасяше лекции в България. Тази година обаче е насочила всичките си усиля да помогне на хората в Хаити и няма да може да дойде. Затова пък вече направи един видео-семинар „на живо” за България и планира още 2 до края на годината.
 
Ти как се подготви за твоето раждане?
Моята подготовка беше много дълъг процес, донякъде защото по онова време в България това беше напълно непознато, донякъде и заради типа човек който съм, а именно изключително доверяващ се на проучвания, цифри и статистики, когато взимам важни решения. Повече от 3 години се рових в медицински доклади и изследвания за всякакви възможни рискове и усложнения, за прилаганите интервенции, изчетох много книги, докато постепенно разбрах, че раждането не е медицински процес, а едно от най-естественото състояния на жената.

Има ли акушерки и лекари, които откликват на идеята?
Има такива, които приемат идеята за домашно раждане с отворено сърце и умове, но сегашната нормативна уредба категорично им забранява да асистират на планирано домашно раждане, така че без промяна в Закона за лечебните заведения няма скоро да има асистирани от български акушерки и лекари домашни раждания. А и не е само въпрос на законодателна промяна, уменията и знанията за асистиране на домашно раждане са много по-различни от ученото в медицинските университети. Акцентът е върху превенцията на усложнения и холистичната грижа за майката през бременността, а не върху реакция на възможни спешни случаи по време на самото раждане. Добрата подготовка за раждането е ключ към безопасността на процеса.

Разкажи ни за връзката между психиката на жената и родилния процес
Тази връзка е много сериозна. Раждането е физиологичен процес, за който ние сме буквално генетично подготвени. От нас не се иска нищо друго, освен да не пречим на процеса. Но благодарение на техническия прогрес и желанието си да се месим навсякъде и всичко да контролираме, днес имаме нужда да си припомним как да се вслушваме в мъдростта на телата си и как да се грижим за тях. Точно тук е усилието на психиката – да преодолее наслагваните с десетилетия негативни нагласи по отношение на раждането, да пребори страховете, така че да не пречат на раждането. Спокойствието, сигурността и радостта на майката през бременността и по-време на раждането са от ключово значение. Раждането има много общо със секса по отношение на хормоните, които се отделят в телата ни и също толкова общо с него по отношение на емоциите ни и нуждите ни. За да може да се отпусне една жена и да се остави на усещанията на тялото си, да го следва в това кое е най-удобно и приятно, тя трябва да се чувства сигурна и спокойна, защитена и не наблюдавана. При раждането, тя има нужда и от още нещо – непрекъснато присъствие и подкрепа, които да й осигуряват чувството за сигурност и спокойствие. Ако по време на раждането възникнат страхове, те неминуемо забавят процеса, докато майката не намери решението им или просто реши да не работи с тях точно сега. Бавното разкритие, появяващите се и изчезващи контракции за много часове, когато раждането вече е започнало, дългата втора фаза и още много други са директен израз на определени майчини притеснения. Жената трябва да има подкрепа и възможност да се освободи от тях, за да продължи раждането. Ако някой иска да изследва колко дълбока може да бъде връзката между психиката, емоциите, душевността и раждането, може да поработи с книгата „Painless Childbirth: An Empowering Journey Through Pregnancy and Childbirth” на Giuditta Tornetta.

Кои книги би препоръчала за по темата?
Книги за подготовка бих препоръчала на Ина Мей Гаскин – „Ina May's Guide to Childbirth”, а също и „Unassisted Homebirth: An Act of Love” на Lynn M. Griesemer, както и класиката в темата - Unassisted Childbirth на Laura Kaplan Shanley.