Домашните любимци за забавление и възпитание

„Мамо, хайде да си вземем зайче!“ Ако за стотен път чуваш тази молба и се замисляш сериозно дали пък да не се съгласиш, задай си няколко важни въпроса. На първо място като майка трябва да се грижиш за безопасността на децата си. Това означава да се поинтересуваш дали въпросната животинка крие рискове за здравето на малчугана и подходяща ли е за отглеждане в домашни условия – там, където щъка и твоето съкровище.

Ако животното е здраво, ваксинирано, обезпаразитено и са спазени всички изисквания за отглеждането му, опасност за малкото човече практически няма.

Чисти ръчички

Все пак не забравяй, че детето пъха всичко в устата си и това прави дребните космати животинки (като хамстерите например) не особено подходящи за най-малките. А преди мъникът да се храни, се увери, че ръцете му са чисти и не е пипал животинката.

Кога, къде, как?

Няма точно определена възраст, която да се смята за подходяща или непрепоръчителна при отглеждане на домашен любимец, но е необходимо да се съобразиш с възрастовите особености на детето си в определения период (например ако е новородено, или пък се учи да пълзи/ходи).

Освен да се погрижиш за безопасността и здравето на малкото, трябва да помислиш за условията на живот, които можеш да предложиш на домашния любимец – ще има ли достатъчно пространство, кой ще го извежда на разходка, къде ще стои вкъщи, къде ще се храни, къпе и пр. грижи, от които се нуждае.

Добре е във всички тези всекидневни дейности да се включва и твоето дете – така ще го научиш още от малко да се грижи за друго живо същество и ще му покажеш, че любовта и отговорността вървят винаги ръка за ръка. А домашният любимец ще му се отблагодари с преданост. Все пак не прехвърляй всички задължения на своя малчуган и не му ги налагай – нека ги изпълнява с желание.

Опашки, уши и други неща за... дърпане!

Ако имаш насреща си палаво и непокорно дете, ще се наложи да го „превъзпиташ“. Обясни му как котето мърка, когато е доволно, а кучето мята опашка, щом се радва. Поощрявай го да се отнася с нежност и внимание и да избягва грубите прояви. Нека е наясно, че животното изпитва болка, ако го стиска и дърпа (напълно възможно е детето просто да му се радва прекалено много).

Като цяло при по-енергични, груби деца животни не се препоръчват, защото е рисковано: инстинктивно могат да отговорят на причинената болка с нападение, ухапване и да наранят малчугана. Ако все пак държиш у дома да има представител на животинския свят, някоя от по-уравновесените породи кучета би живяла спокойно в компанията на бурно дете.

Любимец според характера

Има мъници, които много се страхуват от животните и за тях съжителството с домашен любимец е един вид „лекарство“ за тези страхове. Когато детето се увери, че животинката е негов приятел, то ще преодолее уплахата си и ще се радва на общуването с животинското царство.

Агресивният подход на изправяне очи в очи със страха обаче не се препоръчва – ефектът може да е обратен. Най-добре е да се спреш на животинка, която не живее свободно в къщата, а е затворена в клетка или аквариум, за да може детето да се чувства спокойно покрай нея и постепенно само да прояви желание да се сближат. Такива са рибките, различните гризачи, евентуално папагалчета. На по-късен етап някоя по-уравновесена и спокойна порода котка или куче също биха помогнали.

По-затворените и интровертни дечица също се нуждаят от по-кротки и дружелюбни животински видове.

А на по-нервните дечица подхождат рибките и котките (но никога заедно!), които действат успокояващо на нервната система. Всяка животинка, която предизвиква положителни емоции, би била полезна за нервното дете.

Кой с кого съжителства?

Преди „зоологическата градина“ у вас вече да е факт, проучи дали любимците, които сте си избрали, могат да живеят един с друг. При добро внимание и сериозно отношение на родителите почти няма животни, които да не могат да съжителстват. При някои видове съжителства се налагат строги мерки за сигурност и пускане на различните видове заедно само в присъствието на родителите. Най-опасно е съжителството на котки с различните видове техни „жертви” в природата – гризачи, птички, рибки.

Кога любимецът е табу?

При доказана алергия на детето към животинските видове контактът му с тях може да бъде опасен. Заплаха крият и необезпаразитените и неваксинираните животни както вкъщи, така и навън. Ако имаш любимец, който се извежда от дома, след всяка разходка трябва да измиеш лапите му. Това трябва да се прави от възрастния, а не от детето. Наблюдавай го стриктно за индикации за заболявания (опадала козина, бълхи, кърлежи и др.).

Разбира се, има представители на зоосвета, които са преносители на опасни зарази като токсоплазмоза (при котките например), но рискът от тях го има навсякъде, дори у дома да не отглеждате животни. Така че спазвай правилата за безопасност и не се поддавай на излишни тревоги!

Заключение: Щом веднъж сте взели домашен любимец, той вече е пълноправен член на семейството и със сигурност детето ще го смята за такъв. Затова помисли добре дали си готова за новото „попълнение“ :)

Защо отглеждаме животинки?

Дали го правим само, за да угодим на малкото и какво още печели цялото семейство (освен благодарната детска усмивка)? Домашните любимци носят голяма доза радост, неподправена любов и могат да бъдат ценен помощник при възпитанието на детето. Те учат малкото човече:

•  на грижа и отговорност;
•  че всяко действие носи своите последствия (добри или лоши);
•  как да сме по-близо до природата;
•  на общуване с други същества.