Домашна работа на ученика

Домашните на ученика са постоянна тема за родителите. В училищна възраст, особено в по-малките класове, детето има нужда не толкова от механичното повтаряне на информация с родителя, а от споделено време с него. От съвместно разглеждане на уроите и задачите, от насоки в усилията да се научи да мисли самостоятелно и аналитично.

Някои деца имат нужда от помощ само в първите класове, докато други до края, но като цяло всички имат нужда от време с родителите си, в което да обсъждат пороя от нова информация. Преди години се смяташе, че само слабите ученици имат нужда да учат заедно с родителите си. Но днес е ясно, че дори самото понятие слаб уеник е погрешно и не е правилно да се лепват подобни етикети на децата. Всъщност слаби ученици няма, има слаби педагози или родители, които не обръщат достатъчно и точно внимание на децата си и не усещат техните заложби.

Именно с умелото повеждане на детето в света на различните науки и изкуства то може да се научи да стъпва самостоятелно по пътя на познанието. Нужно е родителите да го подкрепят в прохождането по новия път с деликатност, любов и търпение.

Умението да работи самостоятелно е сложно за детето занимание. Децата не знаят и не разбират защо трябва да отделят от времето за игра и забавления, за да пишат, четат или учат нещо. Приучаването им към този навик става бавно и поетапно.

В началото е важно да го мотивираш, да му обясниш предварително и да му разясниш правилата.

То трябва да знае за какво служат уроците и домашната работа. В училище децата приемат огромно количество информация, а учителя не винаги има време да обърне индивидуално внимание на всяко едно дете и да разбере до каква степен е усвоило урока. Основната отговорност за учението на детето всъщност е на родителите, а не на учителите.

Преподавателите могат да обогатят детето с информация и пример, но родителите са тези, които трябва да помогнат на детето да навлезе в света на уроците и познанието, никой друг не е длъжен да го прави.

Домашната работа с ученика е нужна и за затвърждаване на наученото, за разширение на познанията и за изчистване на неразбраното. Всяко дете има определени наклонности и дарби, много често информацията, която получава в клас не съвпада с неговите интереси. Или пък учителя не може да намери подхода и да преподаде урока така, че да задържи детския интерес. Много е важно у дома да разбереш какво точно детето е разбрало и какво остава неясно и сложно за него. Натрупването на неясноти води до трайно неразбиране на определен предмет и съвсем естествено детето развива негативни емоции спрямо него. В ученика много лесно може да се оформи отрицателно отношение към дадена материя и то да реши, че просто не го бива.

Друг полезен навик, който се изгражда още в ранните години е детето да съумее да подрежда учебното си бюро, стаята или мястото за учене, независимо къде е. Дай избор на ученика, може да му харесва да учи и седнал на земята. В такъв случай му осигури възглавници, добро осветление и чист въздух. Важното е детето да се чувства комфортно, а не принудено да учи в неудобна за него среда.

Нека то само да подреди своя ученически кът, да го украси, да реши къде да си слага учебниците, тетрадките и другите пособия. Да избере само цвета на стаята, чантата си, да ти помогне в ремонтирането дори. След това, съвсем естествено идва момента на ежедневното поддържане, чистене и подреждане. Нека преди да започнете заниманията си, детето да приведе в ред стаята, да подреди разхвърляните играчки и да прибере ненужните учебници и тетрадки.

Уточни с детето кога предпочита да учи. Установете заедно единен ритъм, който да се повтаря по възможност всеки ден. Но нека в избора да участва и то.

Определи време за почивки, може да избереш и нещо любимо на детето, което то да получава по време на почивките като награда за старанието си.

Уточни с кои уроци ще започнете заниманията и с кои ще свършите. Съвсем естествено е да отделите повече време за разучаване и повторение на неразбраното в час.

След като е написало определено количество домашни, определи време за проверки. Нека детето само да прегледа направеното, а след него и ти, но на глас и заедно с него.

Постепенно, все по-често, оставяй детето да търси само решение на задачите, намесвай се основно в моментите, когато трябва да му помогнеш да разбере нещо. Обяснявай му логиката на нещата, давай му забавни примери с които да помни по-лесно.

Не пропускай да похвалиш и най-млкия успех, в същото време поправянето на грешките му да не става като забележки или упреци. Задачата ти е да помогнеш на детето да развие даденостите си, а не да изгражда негативно мнение за способностите си.

Не забравяй, че основната ти задача е да помогнеш на детето да се концентрира, да мисли и анализира самостоятелно и да изгради самочувствие на справящ се със задачите си човек.