Домашен любимец – да или не

Почти всяко дете се захласва по уличните кучета и котки и си мечтае за домашен любимец. Дали е време за домашен любимец у дома, дорасло ли е детето за него и какво точно е подходящо за отрочето?

Много родители, които са израснали в градска среда без животно около себе си трудно приемат идеята за домашен любимец и виждат в това поредната грижа и ангажимент. Детският поглед обаче е съвсем различен, мъничето съзира възможност за ново забавление, нов приятел, занимание и шанс да задоволи голямото си любопитство. Ако детето те моли за това настоятелно, ще трябва да сложиш нещата на кантар и да прецениш няколко решаващи фактора:

Дали принципно искаш да отглеждате у дома любимец?

Много от нас днес са със забързан график, чести пътувания, алергични заболявания, малко домашно пространство или други битови подробности, които затрудняват изключително много отглеждането на животно в затворени помещения. Трябва да прецениш дали ще имаш възможност да го оставяш на някого, когато отсъствате или ще го взимаш със семейството. Ще има ли кой да се грижи за него, докато си в командировка, например?

Колко е голямо детето?

Ако е съвсем малко, то няма да може да носи отговорност за животинчето, а това е част от основния смисъл на притежаване на животно. Не просто да му се радва като играчка, а да се учи на любов и грижа към животните, като полага определени усилия за него, независимо дали е хранене, къпане, чистене или разходки. Може да правите тези дейности съвместно, отначало да ти помага, а после самостоятелно. Но ако детето е само на няколко годинки, то няма да може да се включи адекватно в това и цялата отговорност ще е върху теб.

Какво да е животното?

Вече си решила, че ще угодиш на мъничето и ще вземеш домашен любимец. Прецени какъв точно да е той според няколко фактора. Първо – какво предпочита детето, може да има животно, което му е любимо или друго, което го плаши. Съобрази се и с размера на жилището, което обитавате. Ясно е, че голямо куче не е подходящ избор за малка квадратура. Някои екзотични видове птици и четириноги пък са трудни за отглеждане, изискват специални грижи и може да предизвикат алергии.

Освен това не е за пренебрегване и финансовият фактор.

Има видове, които изискват специални грижи, самите те струват скъпо, поддръжката на здравето им също. Ще трябва да определиш и месечен бюджет, в който да се побират разходите за животното.

Ако вече си гледала домашен любимец и си израснала с такива, за теб едва ли ще стоят на преден план подобни въпроси. Имаш достатъчно опит, за да прецениш как да постъпиш.

Със сигурност е доказано, че съжителството на децата и животните е изключително ползотворно за първите. Домашният любимец се отразява чудесно на психическото и дори физическото развитие на детето. Има изследвания, които показват, че ако мъничето живее заедно с животно още от новородено, то рискът от алергии намалява драстично. Освен това то свиква още от малко с грижите, които се полагат и ако е възпитавано да ги прави, ще се справя отлично в бъдеще. А това е чудесен начин да му се вмени отговорност, грижа и любов към животните. Така че, въпросът дали си струва да вземеш на детето любимец има еднозначен отговор. Важното е да прецениш подробностите и да си сигурна, че е по силите ти да полагате адекватни грижи.

• Според медиците, ако животното не е взето още преди раждането на детето, най-добре е да изчакаш докато то навърши поне две или три годинки. В тази възраст се оформя имунитетът, мъничето е податливо на инфекции и алергии. Така че то или трябва да расте от новородено с животното или да изчакаш, докато укрепне.
• Между втората и четвъртата годинка детето проявява по-траен интерес към животните, вече ги разпознава, знае кое как се казва, какви звуци издава и изпитва голямо любопитство към тях. Все още обаче не може да прецени силата, с която да си играе и често се случва да им причини болка без да го иска нарочно. Това може да доведе до неприятни инциденти, особено ако животното реши да се защитава от детските набези.
• В предучилищна възраст децата вече имат ясни желания и претенции за притежание на домашен любимец. Освен това могат да полагат съзнателни грижи за тях. Важното е да научиш детето, че животното не е просто забавление, а живо същество, което изисква грижи и внимание, което усеща болка, радост, любов и тъга и изпитва определени нужди. Възложи на детето определени задачи, нека си избере какво точно иска да прави – да почиства, разхожда или храни животното. Важното е да се научи да полага редовни грижи, дори след като се насити на „придобивката” си. Грижата за него е и чудесен начин за дисциплиниране и въвеждане на някакъв режим, който да подготви мъника за отговорностите в училище.
• Психолозите смятат, че в доучилищна възраст най-подходящи за домашни любимци са гризачите, котките и кучетата.
• От осем, девет годишна възраст и нагоре децата вече са по-осъзнати и отговорни, може да помагат в отглеждането на рибки, костенурки, птици и други по-екзотични видове.