Добрият родител

Още преди да се роди детето, че и преди да е заченато, кандидат майките се главоблъскат с екзистенциални въпроси от рода на „Дали съм готова за майка?”, „Как ще се справя?”, „Дали ще съм добра?” и още куп излишни терзания.

Обществото и унаследените традиции са ни натоварили с много излишни притеснения, очаквания, препоръки, суеверия, вменена вина и нелогичен микс от стари и нови разбирания. Как да се оправиш в тази джунгла, ако искаш да бъдеш родител, при това добър родител?

Новите идеи за отглеждане на деца, често противоречат на родовите, семейните нагласи или традициите в съответния край на България, но неумолимо навлизат, за да изметат излишните наслагвания, които често са създадени по остаряла логика, която обслужва неадекватни спрямо децата интереси. Въпреки това, все още могат да се срещнат семейства, в които важат правила, повеляващи да не се носи детето на ръце, да не се гушка, за да не се разглези, да се повива здраво, за да израснело стройно, да се кърми по определена схема, да се налива с вода и сокове от първите месеци и други подобни. Възпитанието на по-големите също подлежи на бавна, но сигурна трансформация. Новите педагогики, като тази на Монтесори, все още навлизат сред обществото, но постепенно получават разпространение.

Идеите, че детето е личност, независимо колко е малко то, че то трябва да избира, да бъде насочвано с любов и търпение, да му бъде давана по-голяма свобода, без традиционните задължения от рода на „яж” и ”спи”, да не му се поднасят готови отговори и други подобни, все още се налагат в обществото.

Важното е, че вече има много информация и не е задължително да повтаряш матрицата на собственото си семейство или на средата, в която си отраснал. Не се страхувай да следваш нови идеи, въпреки, че околните те гледат странно и в погледа им се чете смесица от обвинение и почуда.

Имай предвид, че никой на този свят не се е родил научен да бъде родител, дори и най-големите авторитети в педагогиката. А именно те, ако наистина си разбират от работата, биха ти казали, че все още има какво да научат за възпитанието на децата, че учат от самите деца и че това е непрекъснат процес, в който двете страни си взаимодействат.
Така че, изхвърли в боклука страха от това дали ще си добър родител, защото той може само да ти попречи да следваш инстинктите и интуицията си.

Търси повече информация при вземането на родителски решения, под ръка имаш интернет, обширен набор от всевъзможни книги за възпитание, а защо не и приятелски съвет от семейства, които одобряваш и харесваш. Опитът на родителите ти също не е за пренебрегване, важното е да избереш свободно това, което смяташ за най-подходящо конкретно за твоята ситуация.

Мит е, че основно майката е отговорна за възпитанието на едно дете. В патриархалното ни общество, явно най-голямата отговорност – това да помогнеш на една личност да се оформи и израсте, е прехвърлена изцяло на единия родител. Или поне така беше до скоро. Всъщност отговорността със сигурност се пада по равни части на всеки от двамата родители и за щастие в България се срещат все повече татковци, които са израснали и достигнали до това заключение. Със сигурност трябва да си изяснила този въпрос с половинката, за да няма след това недоразумения и разбити очаквания. За децата е изключително полезно и важно да видят двата родителски модела, всеки от тях има своето незаменимо място.

Не забравяй, че от начина на раждане, ваксиниране до отглеждане и взаимоотношения – изборът е изцяло твой и на таткото. Не приемай готови формули и решения, само защото всички правят така или защото институциите в България го изискват. Детето е твое, не на болницата, в която се е родило, не е и на акушерките или лекарите там, нито на лелките в детските градини. Всичко свързано с него е твое решение и ти имаш право да приемеш или отхвърлиш това, което ти се спуска като „задължително”. Важното е да търсиш информация и да си знаеш правата.

Самия факт, че си задаваш въпроси от рода на „Дали ще се справя?” означава, че си добър родител, който се вглежда в детайлите и не се впуска в приключението слепешката. Готови формули за родителство не съществуват, но има няколко общи условия, които ти гарантират щастие и ако ги вземеш предвид, никога няма да сбъркаш:

Основното, което е от значение за едно бебе е да бъде нахранено, да бъде гушкано, целувано и със сухи пелени. За останалото от рода на колики, болести и растеж на зъбчета има хомеопатия и педиатри.

Основното, от което се нуждае едно дете, един тийнейджър е да бъде признат от родителите си като личност, да бъде безусловно обичан и да му се показва това като факт; да знае къде са границите и правилата, да са му ясно показани и обяснени, както и да не бъдат престъпвани и от родителите. Да има възможност за избор, да се разговаря с него по всички въпроси, да се говори с него всеки ден и при всяка възможност. Да се толерира творчеството и свободното развитие, като се избягват готовите формули и клишетата.

Родителите не бива да забравят също така, че и те са хора, въпреки, че носят отговорности; че човек се учи до края на живота си да бъде родител; че съвършенството е вредно както за него, така и за детето.
Добрият родител в никакъв случай не е съвършен, той допуска грешки, признава си ги, дори и пред детето, и търси новите отговори и решения. Съвършенството е вредно както за родителя, така и за детето!
Добрият родител има нужда от почивка, от разнообразие, от нова информация, от по-малко родови клишета и повече свобода. Добрият родител има нужда и от истински релакс, което изключва децата, а понякога дори и партньора.

Родителите от едно поколение никога не приличат на родителите от предното или по-предното такова. Това не означава, че някое от поколенията е виновно за нещо, означава, че средата и условията в нея се променят, че днешните деца не са като вчерашните, няма да са и като утрешните, както и родителите. Затова се освободи от страховете си, следвай интуицията, обичай безусловно себе си и децата си, поемай новата информация и избирай свободно за себе си и за тях.