"Добрите" и "лошите" думички

Всеки родител иска да чува детето си как казва „благодаря“, да поздравява, да се извинява... Но не винаги усилията ни имат желаните резултати. И като че ли забравяме, че нашият собствен пример е много по-важен от многократно изречените думи. Дори и милион пъти да повториш на детето, че трябва да поздравява, ако ти демонстративно игнорираш съседката, то урокът ти е напразен. Детето се учи от твоите постъпки, а не от думите. Всяко семейство има своите правила за домашен етикет – например никой да не започва да се храни на масата преди всички да са седнали или всеки да благодари на другия за дадена постъпка. Като правило децата усвояват „правилата на играта“ и с удоволствие ги следват.

Във възрастта между 2,5 – 3 години детето обикновено започва да произнася първите нецензурни думи, без да влага смисъл в тях – за него всичко ново е интересно (включително и новите фрази). Ако не реагираш с крясък или наказание, малкото бързо ще забрави лошите думички. Но естествено ще продължи употребата им, ако обкръжаващите го правят същото.