Дисплазия и луксация на тазобедрените стави

 (Раждане – 12 месеца)

Тазобедрената става е ябълково съединение – то е комбинация от две кости, като едната обхваща другата и прави възможно извършването на най-различни движения. Те ни дават възможност да подскачаме, да пазим равновесие и да ходим.
Тазобедрените стави се оформят в утробата и след раждането. Гнездото на тазобедрената става обхваща горния край на бедрената кост, докато бебето е в утробата. След раждането, то започва да си движи краката по-свободно. За да може тазобедрената става да продължи да се развива правилно, върхът на бедрената кост, който прилича на топка, трябва да остане в подходящото положение.
Ако тазобедрените стави не са нормални, детето може да има много големи трудности с ходенето. Поради тази причина педиатрите ги проверяват многократно през първата година на живота на бебето.

Какво става в тялото на моето дете?
При раждането тазобедрената става не функционира като перфектна топка (глава на бедрената кост) и гнездо (ацетабулум). В действителност при раждането гнездото на ставата е сравнително плоско, а ябълката (главата на бедрената кост) трябва да бъде на правилното място, за да може ставата да се развива нормално.
Педиатърът ще провери бедрата на бебето веднага след раждането, като го държи за коленете и натиска надолу бедрените кости, въртейки главите в гнездата им. Ако бедрените кости си стоят на мястото, докторът знае, че гнездата на тазобедрените стави са оформени добре. Ако бедреното съединение „щрака“, защото бедрената кост се мести далече назад, това означава, че гнездото е много плоско. Плоското гнездо създава проблеми – главата на бедрената кост може лесно да се измъкне от мястото си. Това от своя страна става причина ставата да се развива неправилно – вместо топка и гнездо става по-скоро топка и дъска (дисплазия на тазобедрената става).

Първоначално тези нарушения са се наричали вродена луксация на тазобедрената става. Сега се смята, че бебетата могат да имат дисплазия на тазобедрената става, плоски стави, които позволяват бедрената кост да се движи свободно, без да има луксация на тазобедрената става. Обратното също е вярно: някои бебета имат нормални стави при раждането, но след време се развива луксация на ставите. Следователно новата терминология обхваща както плоските, така и тазобедрените стави с дислокация.

Дисплазията на тазобедрената става се случва при 1 на 100 бебета; истинската луксация е с честота при 1 на 1000. Тя е по-разпространена при първородните, момичетата и коренните жители на Америка (индианци). Тя е много разпространена сред бебета, чиито семейства са имали такива нарушения или самите те имат много хлабави сухожилия. Това нарушение е често при бебетата със седалищно предлежание. По някои преценки до една четвърт от децата, родени по такъв начин, са с нарушения в бедрата. Предполага се, че това е така, защото разположението на краката им в утробата на майката засилва много плоскостта на гнездото на бедрото. Въпреки многото теории по въпроса, няма пълно съгласие как точно настъпва нарушението на растежа на бедрото.
Важно е да се помни, че не всички случаи на дисплазия на тазобедрената става се диагностицират при раждането. Всички бебета, особено онези, които отговарят на някои от посочените критерии, трябва да бъдат проверени повече от един път за ставни нарушения. Това е така, защото не всички новородени с дисплазия на тазобедрената става имат бедрена кост, която да излиза от гнездото и следователно не всички случаи на такова нарушение се диагностицират при раждането. Но е възможно да се развие дислокация на тазобедрената става, а проблемът да се диагностицира при по късен физически преглед.

Какво мога да направя?
Ако нарушението в тазобедрената става е открито в болницата или през първите няколко седмици, вие ще бъдете инструктирани да използвате двойна пелена. Вместо да използвате една пелена за бебето, трябва да използвате две една върху друга. По този начин ще се поддържат краката и бедрата в по-стабилно положение, за да може главата на бедрената кост да помага на гнездото да се закръгля. Някои доктори смятат двойната пелена за безполезна, защото хлабавите при раждане бедра, понякога се стягат сами през първите седмици. Те считат, че двойната пелена не помага, защото бедрата, които се оправят с пелените, биха могли да се оправят и сами. Въпреки всичко, ако след седмица бедрата са все още хлабави, вашият доктор ще подозира нарушение на растежа на бедрото при развитието.

Щракване или пукване
През първите няколко седмици от живота на бебето вашият педиатър ще провери няколко пъти бедрата му. По време на проверката бебето се поставя по гръб, бедрата му се изместват навън и надолу, така че ставите да се въртят в гнездата си. Ако някое от бедрата излезе от гнездото, докторът ще усети щракване, тъй като бедрената кост ще се измести по-назад. Понякога щракването се чува. Случайно по време на проверката бедрото може да пукне. Тези звуци не са признак за нарушение. По скоро те се причиняват от газ, който се е освободил от съединението на бедрото или от сухожилията и свръзките. Щракването е тревожно, пукването не е.

Кога да съобщя на моя лекар?
Всеки път, когато по време на проверка се усети щракване на бедрото, вашият доктор ще го следи отблизо. Често в грижите за такива бебета се включват ортопеди (специалисти по костите).

Какви изследвания да се направят и какво означават резултатите?
С рентген или с ултразвук се вижда по какъв начин е оформено гнездото на бедрото. Изследването с ултразвук се смята за по-добро през първите няколко месеца от живота на бебето, защото с него по-добре могат да се измерят разстоянията между главата на бедрената кост и гнездото на ставата. Изследването с ултразвук е лесно да се изпълни, но трябва да се извърши от специалист. Ако детето е с нарушение на растежа на бедрото, ултразвукът се повтаря през цялото време на лечението. Лечението се смята за завършено, когато ултразвукът покаже нормално положение.
По-подробни картини могат да се видят със сканиране с компютърен томограф или ядреномагнитен резонанс. Те почти не се ползват, освен ако детето не е било оперирано. Компютърният томограф или ядреномагнитният резонанс дават много ясна картина на бедрата, обаче е необходимо бебето да се приспи и да не мърда, за да бъде картината по-ясна.

Какво е лечението?
Понякога първото лечение са двойните пелени. Обаче не всички лекари са съгласни с това. Ако изкълчването не е открито през първите няколко седмици или ако бедрото е все още хлабаво една седмица, след като са използвани двойните пелени, са необходими по-интензивни мерки.
Бандаж на Павлик е приспособление от плат и пластмаса, което задържа краката на бебето в определено положение. Приспособлението е тромаво, но е направено да ограничи движението на бедрата на детето, за да улесни развитието на бедрата. В зависимост от това кога за първи път е било поставено, приспособлението може да се носи седмици или месеци. Повече от бебетата го понасят добре, но неговите размери създават неудобства при кърменето или търкалянето. Ако бандажите не вършат работа, тогава, за да се държат бедрените кости в определено положение и да се разтягат определени мускули и сухожилия, трябва да се използва гипсова отливка. Тя почти винаги
се поставя, когато бебето е приспано с анестезия. Отливката е по-тежка и по-тромава от ремъците, но може да спести в бъдеще една хирургическа операция на бебето.

Последната възможност е хирургията. При нормални обстоятелства това е необходимо само ако нарушението на растежа на бедрото е открито, след като детето е навършило година (обикновено 18 месеца) или когато всички други лечения не са дали резултат. Хирург ортопед ще постави главата на бедрената кост на правилното място и ще ограничи движенията на детето с гипсова имобилизация. Гипсът се оставя за месеци, но той се сменя няколко пъти, защото детето расте, а отливката се зацапва и се размеква с времето.
По-интензивните лечения за нарушение на растежа на бедрото се съпровождат с физиотерапия. Това важи особено за по-големи деца.

Какви са възможните усложнения?
Най-разпространените дълготрайни последствия от нарушение на растежа на бедрото са болката и преждевременен артрит. Бедрото не трябва да бъде изкълчено, за да причини тези проблеми – нарушението на растежа на бедрото може да го направи само.
Най-крайното усложнение за нелекувано нарушение на растежа на бедрото е това, че единият крак е по-дълъг от другия. Всъщност дължината на краката е еднаква, обаче асиметрията в тазобедрените стави прави единият крак да изглежда (и да действа) като по-къс. В началото това би могло да се забележи, когато краката на детето се гледат отзад. Ако гънките на кожата под дупето са забележимо различни, значи има различие в дължината на краката. По-късно различието в дължините може да принуди детето да куца. Нелекувано нарушение на растежа на бедрото причинява болка и явно куцане. Или едното стъпало да сочи навън.

Откъс от книгата „Бебето: от глава до пети“ с автор Д-р Кара Фамилиан Натерсън, изд. от Санома Блясък България АД, София, 2008