Дислексия при децата

Дислексия е вродено неврологично заболяване, което се изразява в неспособност за правилно четене, писане и говорене.

В допълнение, детето с дислексия може да среща трудности с краткосрочната памет, математиката, концентрацията и личната организация. Но въпреки че е генетично обусловена, с навременното й установяване дислексията може да бъде успешно преодоляна.

Детето с дислексия не е с по-малък умствен капацитет от връстниците си. Дори напротив, в много случаи заболяването се оказва предимство в по-нататъшния му живот.

Специалистите намират обяснение за дислексията при децата в заложения генетичен код, който се предава по наследство. Освен това, невроните в мозъка на тези деца са по-различно и хаотично разположени - причина, при четене децата с дислексия да не използват обичайния за тази цел мозъчен дял, тъй като функциите му са иззети от друг.

Много знаменити творци в различни сфери на изкуството са страдали от дислексия в ранен етап от детсвото си. Защото децата с дислексия имат по-голямо дясно полукълбо на мозъка си, което им дава значителни предимства в области, контролирани от дясната страна на мозъка - артистични, спортни, двигателни уменищя, способност за 3 D визуализация, музикален талант, изобретателност при решаване на проблеми, както и интуитивен подход.

За съжаление, осъзнавайки, че е устроено по-различно, детето с дислексия може да не развие потенциала, с който разполага. Много вероятно е то да изпитва чувство за малоценност, както и разочарование, яд или тъга от трудностите, които среща в четенето и писането. Некомфортно му е да попада в друга познавателна категория и да се нуждае от специалист, който да му помага в усвояването на учебния материал. И ако не бъдат взети необходимите мерки, си нанася тежка психологическа травма, която се задълбочава с времето.

Как чете дете с дислексия?

Детето се научава да чете като първо опознава отделните звукове в речта и да ги свързва с тяхната символна изразеност. Постепенно то се научава да ги свързва помежду им така, че да се образува дума. И накрая, вече може автоматично да разпознава цялата дума, без да я разделя на отделни звукове.

При децата с дислексия обаче четенето е доста по-трудно. Освен че не могат лесно да запомнят прости думи, които са виждали изписани многократно, те разменят местата на буквите (особено на тези с прилика в изписването), трудно свързват звука с конкретното символно изображение, не поставят правилно интервалите при изписване на думите, правят много грешки при общуването и учат доста по-бавно от връстниците си.

Важно е да разбереш обаче, че детето с дислексия няма проблем с очите. То просто изпълнява сигналите на мозъка, предадени под формата на оптическа илюзия, която го кара да чете грешно онова, което вижда написано.

Симптоми за дислексия при децата

До около 5-годишна вързаст, едно дете вече трябва да умее да разпознава буквите, да може да съставя пълни логически изречения, да използва базисен речников капацитет от минимум 1000 думи и да може да изписва правилно прости фрази (без значение че бърка съгласните). Ако на тази възраст детето все още говори незряло и нечленоразделно, прави неочаквани граматически грешки, разменя местата на букви и цифри при четене, затруднява се при координацията в посоките, не запомня графичната форма на думите, чете и пише разбъркано (понякога отзад – напред), трябва да обърнеш сериозно внимание на познавателните му способности.

Възможно е детето с дислексия да може да чете много добре, но да му е изключително трудно да пише и да изговаря думите буква по буква. То изписва символите несъразмерно, не ги довършва, разменя местата им в думите или избира грешна буква. В една по-късно възраст, когато се запознае с математическите изчисления, изпитва трудност при простите действия (събиране, изваждане, умножение, делене), бърка символното им изобразяване, както и значението им.

В допълнение, детето с дислексия е по-способно да си съчинява истории по картинки, отколкото да съотнася текст към изображение, чете бавно и колебливо, поставя грешно ударението или пропуска букви, запомня малко от онова, което е прочело, разпознава отделните звукове, но произнася различна цяла дума, използва синоними, чете само в сегашно време, въпреки че в текста се използва минало, пропуска пунктуационните знаци, прибавя граматични елементи, трудно преписва от дъската и се затруднява в свързването на конкретни имена с лица. 

Как да помогнеш на дете с дислексия?

Най-важно при отглеждане и възпитаване на дете с дислексия е търпението и разбирането. Трябва да помниш, че трудностите в четенето и писането не са плод на по-малка мотивация, мързеливост и нежелание да се учи. Напротив, детето с дислексия изразходва много повече усилия и енергия в познавателните процеси и затова се уморява много по-бързо. Необходимо е ти да бъдеш негов ментор и заедно да учите четенето и писането. Използвай всякакви познавателни игри, които боравят с числа, букви, звуци и изображения. Отделяй по половин час дневно за тези занимания. Играйте на бесеница, решавайте кръстословица, забавлявайте се с ребуси и четете приказки.

Накарай детето с дислексия да мисли за начина, по който устата трябва да се движи при изговаряне на даден звук. Покажи му как и го накарай да повтори след теб. Запиши го на уроци при специалист, но му обясни, че това е привилегия, която малко деца имат, защото са специални (така ще намалиш чувството за малоценност и неудовлетвореност). Позволи му да използва повече компютъра – свали програми, които четат на глас електронни книги. Детето трябва да слуша правилното изговаряне на звуковете и да вижда графичното им съответствие.

Вероятно ще се наложи детето с дислексия да премине през множество тестове, за да се установи точно какъв тип грешки прави. Специалистът (най-често психолог) ще препоръча допълнителни курсове и терапевтични занимания. Възможно е детето с дислексия да посещава комбинирани програми, които ще развиват слуховите му възприятия, интересите му, психологическите и образователните му способности. Но по какъвто и начин да се бори детето ти с дислексията, най-важно е да усеща твоята подкрепа и да осъзнае, че вината да бъде различно не е негова. Че с търпение и постоянство този проблем може да бъде преодолян.