Дишането по време на раждане

Всички курсове за бъдещи майки включват и лекция за дишането по време на раждане. Дори да ти се струва незначително, то всъщност оказва съществено влияние върху процеса и най-вече върху бебето.

По време на подготовка ти за раждане трябва да обърнеш особено внимание на дишането. Но какво всъщност означава правилно и неправилно дишане и как да контролираш това точно по време на родилния процес, когато е най-добре да не мислиш за нищо?

Според много специалисти и многодетни майки болката по време на раждане изобщо не е задължително условие. Особено става въпрос за нетърпимата болка, която показват по филмите и телевизията, когато потна и обезумяла жена се мята и крещи.

Раждането е естествен процес, а дискомфорта и болката през това време са единствените, които са естествени и нужни на тялото, а не са в следствие на удар, нараняване или болест.

Разбира се, не може да се гарантира, че появата на бебето ще мине без никаква болка, въпреки че има много майки, които свидетелстват и за това. Болка има, но тя в никакъв случай не е нетърпима.

Нетърпима може да стане благодарение на страха и негативната нагласа, а също и на неприятните и излишни манипулации, които прилагат в родните болници. Основна причина за страха и болката е дискомфортът, липсата на интимност в този момент, форсирането на раждането с медикаменти и неестествената хоризонтална поза, в която раждат майките в България. Съвсем естествено, че при тези условия организмът на майката се подготвя за отбрана и бягство, страхът и притеснението карат мускулите да се стегнат, дори раждането може да спре за известно време. А стягането и страхът пречат на бебето да заеме най-благоприятната позиция за раждане и да слезе надолу по родовите пътища. От там и болката, която се усилва и благодарение на психическите фактори. Така страда и бебето и майката, а раждането се удължава. Всичко това е в следствие мозъчните сигнали на страх, притеснение и нуждата от „бягство от ситуацията”, което подсъзнателно се загнездва в жената и действа на чисто физическо ниво.

Именно за това е изключително важно раждащата да се чувства комфортно, спокойно, да е обградена от близки (мъж или майка), да има доверие на акушерката или лекаря и да бъде оставена да ражда активно, следвайки инстинктите на тялото си. В този процес мозъкът и съзнанието не бива да участват, тъй като могат само да попречат на естественото развитие. 

Дихателните техники са начин да преодолееш страха, да не мислиш за излишни неща, да изтласкаш притесненията си и не на последно място – да осигуриш на тялото си и на бебето си качествени дози кислород. Последното е много важно, за да може детето да не губи тонове и да е във форма по време на раждането.

Правилното дишане по време на разкритието и най-вече през последния етап от раждането ще ти помогне да се освободиш от напрежението в мускулите, което неминуемо се натрупва по време на контракциите и напъните. Понякога това дишане може да бъде озвучено, вокализацията не пречи, напротив – подпомага освобождаването на напрежението и потушаването на болката. Не става въпрос за истеричните крясъци. При освободена психика, при дълбоко дишане може да се получат спонтанни вокализации, идващи някак издълбоко. Важното е да правиш това, което ти подсказва тялото, без никакви задръжки.

Дълбокото дишане и вокализацията са изпитани техники за обезболяване по време на раждане.

Може да правиш дихателни упражнения още преди да настъпи крайния момент. Те са не по-малко важни, отколкото гимнастиката за бременни и упражненията на тазовото дъно. В йога курсовете за бременни ще намериш качествена информация за техниките за дишане. Ако достатъчно усърдно и дълго тренираш, правилното дишане ще се превърне направо в автоматичен процес, за който няма да има нужда да мислиш, когато настъпи големият ден. Това ще ти позволи ефективно да снижиш чувството за болка и дискомфорт.

Както знаеш, раждането се дели основно на три главни етапа – разкритие, раждане на бебето и накрая – раждане на плацентата.

Дишането в трите етапа може да бъде различно с оглед подпомагане на съответната задача в периода.

В началото, когато тепърва се случва разкритието и контракциите не са регулярни и болезнени, дишането не е нужно да е по-различно от обикновеното. Може да се занимаваш с ежедневните си дейности, много е важно да не спираш да се движиш. Качвай стълби, вземи си дълъг душ, разхождай се на чист въздух, не спирай да се движиш.

Когато контракциите станат по-силни и на често, тоест шийката на матката се изглажда и разкрива, може да започнеш с обезболяващите упражнения по дишане.

• Важното е да вдишваш дълбоко, от корема, бавно и постепенно и бавно да издишваш. Вдишването е през носа, а издишването през устата, като второто е добре да е по-дълго. Грубо казано, докато вдишваш може да броиш от едно до четири, а когато издишваш от едно до шест. При такова дишане, бебето получава повече кислород, а ти се отпускаш ефективно, разсейваш се от неприятните дразнители, като болка, шум и силна светлина. Когато контракциите се засилят може да добавиш и вокализация, помага ефективно, а и бебето чува познатия глас на мама и се успокоява.

Не забравяй, че болката по време на раждане не е враг, а помощник.

Тя доказва, че разкритието, завъртането, наместването и слизането на бебето се извършват ефективно. Важното е да приемеш дискомфорта и да не го мислиш, да не се съсредоточаваш върху болката, а просто да я оставиш да мине през теб, за да свърши своята важна работа. Ако се съпротивляваш на болката, тя ще се усили, ще я усещаш по-дълго и по-силно.

Когато настъпи времето за изгонването на бебето, важното е да изчакаш, докато усетиш истинските напъни. Тялото ти подсказва за това и няма как да го объркаш, сякаш ти се ходи до тоалетната, сякаш мускулите ти работят без твоя контрол и избутват бебето. Важно е да изчакаш този момент, а не да напъваш изкуствено и по заповед на медицинския персонал, защото така се увеличава рискът от разкъсвания, от спукване на кръвоносни съдове и кръвоизливи.

Добре би било и да заемеш, не хоризонтална позиция на магарето, а удобна за теб поза, въпреки че у нас все още това е лукс, който предлагат само една, две частни болници. На този етап е препоръчително да вдишаш колкото можеш дълбоко и да издишаш едва ли не всичко и тогава да напънеш в продължение на няколко секунди с дупето и с корема. В никакъв случай не напъвай с главата и от гърдите. След това бързо вдишай и издишай дълбоко, задръж за кратко дъха и напъвай отново за няколко секунди. И така колкото усетиш, че ти е нужно. Почивай си, когато тялото ти не подсказва за напъни. През това време просто дишай дълбоко, не задържай дъха.

Когато се роди главичката, започни да дишаш кучешката, по-бързо и дори с отворена уста.

Последната фаза е раждането на плацентата. Става съвсем безболезнено с пореден напън, подобен на тези, с които бебето е изляло навън. Не е нужно специално дишане, важното е отново да заемеш удобна поза, да се разхождаш или да клекнеш.

Разбира се, по време на раждане едва ли ще си броиш вдишванията и издишванията. Важното е да не задържаш дишането и по възможност да го правиш дълбоко, като вдишваш през носа и издишваш през устата. Подготовката по време на бременността никога не е излишна, защото в сюблимния момент тялото ти само ще знае какво да прави.