
Дисциплина = любов?!
В процеса на възпитание е важно да имаш готовността да разбираш ответната страна и да бъдеш хем твърд, хем гъвкав в принципите си.
Спомням си, че баща ми обичаше да казва: „В едно семейство трябва да има ред и дисциплина“, при което се усмихваше и ме целуваше. Аз го поглеждах и знаех, че няма по-благ и по-добър баща от моя, но също така знаех, че това, което каже се изпълнява. И до ден днешен се чудя как моите родители не ме наказваха (а не бях от най-послушните), но им имах страха.
Открий общото
Обикновено в съзнанието ни понятията любов и дисциплина по-скоро се самоизключват, отколкото да се допълват. Дисциплината като че ли я свързваме най-вече със строгост и наказания. Но всъщност връзката между любовта и дисциплината е задължителна. Можеш да приучиш малчо към дисциплина само когато му покажеш колко много го обичаш. Ако липсва силната връзка между теб и него, то детето ще реагира на родителския диктат с гняв, обида, враждебност. Ще възприема всяка твоя молба или изискване като задължение и всячески ще се опитва да се съпротивлява или ще прави всичко на обратно, ей така напук.
Разбира се, има опасност и от другата позиция – някои родители не смеят да бъдат строги, за да не загубят любовта на детето. Те игнорират лошото поведение с думите „още е дете“. Но възпитанието не би трябвало да се оставя на самотек или пък да се отлага за после. И отново стигаме до момента, в който просто трябва да откриеш златната среда, където се пресичат дисциплината и любовта. Там се включва умението внимателно и съсредоточено да изслушваш детето. Когато то е уверено, че ти зачиташ неговите чувства и мисли, много по-охотно ще реагира на твоите изисквания за дисциплина. Това не означава да удовлетворяваш всички капризи, а в процеса на общуване да покажеш, че ти не просто настояваш на своето, а вземаш под внимание и неговите желания. Тогава дисциплината ще бъде ползотворна, ще се окаже вид тренировка за ума и характера на малчугана, а това ще помогне да порасне самостоятелен, умеещ да владее себе си, деен и конструктивен.
Според възрастта
Детето разбира как трябва да се държи, изпробва всички модели на поведение – и добри, и лоши, и изхождайки от реакцията на обкръжението прави своите изводи. В процеса на възпитание естествено трябва да се ръководиш от възрастта на детето и неговата способност за възприемане. Дете, което още не е навършило две години се нуждае от постоянно внимание и насърчение, докато 4-5-годишния малчуган вече притежава способността за самоконтрол и разбира кое лошо и кое добро.
2-3 г. - за тази възраст е характерна силната жажда за познание. Детето има нужда само да достига до своите открития, затова не може да разбере защо са нужни ограничения. Трудно ще приеме, че дадено нещо е неправилно, дори да си му го казала безброй пъти. Ако постоянно напомняш на детето, че това, което прави е лошо, то ще бъде удивено и огорчено.
Вместо постоянните наставления, по-добре да бъдеш плътно до детето, постоянно да общуваш с него и да следиш действията му, да не се стигне до неприятни инциденти. Например ако видиш, че дадена игра не е безопасна, можеш да кажеш: „Това занимание е малко опасно, хайде да поиграем на (предлагаш друга игра).“
Ако думите не помагат се опитай да отвлечеш вниманието. Например: „От стола можеш да паднеш, но на дивана има толкова интересни неща, с които да си играеш“. Обикновено подобна хитрост – превключване на вниманието от един предмет на друг, действа безотказно. До 3 години децата се противопоставят на ограниченията и казват „не“ не само защото не обичат да им прекъсваш заниманието, но и защото им е необходимо да отстояват своята независимост и да откриват нови умения. Постарай се да не налагаш безсмислени ограничения и забрани.
4-5 г.- в тази възраст детето вече разбира връзката между постъпка и резултат. Ако отчиташ, че поведението му е лошо освен с думи или отвличане на вниманието, можеш да приложиш и по-строги методи.
Например кажи със строг тон: „Твоето поведение е нетърпимо. Ако продължаваш така ще отидеш в стаята си и ще дойдеш при нас когато се успокоиш“. Остави детето само да определи времето, защото ако фиксираш 10 или 15 минути, за това време то може да забрави защо е изпратено в детската стая и да се заиграе.
Обикновено родителите често пъти използват като наказание отнемането на играчки и привилегии. Такива методи имат смисъл, ако лошото поведение е пряко свързано с отнетото. Не би трябвало за дълго време да отнемаш дадена играчка, тогава детето няма да мисли за поведението си, а за твоята несправедливост.
Друг любим способ за въвеждане на дисциплина е: „Веднага си обуй пантофите. Броя до 5!“ Имай предвид, че ако използваш твърде често подобни прийоми, те ще престанат да действат. Много е важно с какъв тон поставяш своите изисквания. Когато говориш ясно и уверено, детето винаги слуша. Ако гласа ти е неубедителен, има нотки на съмнение, то детето ще продължи да държи на своето.
Постарай се да поставяш ограничения с уважителен, но строг тон. Крясъците са безсмислени.
Без конфликти
Ако постоянно казваш на детето „това не може, не трябва...“, то скоро ще се превърне в изплашено същество без никаква воля. Ако пък всичко му позволяваш, бързо ще се окаже малкото дяволче. Затова дисциплината е нужна, но как да стигнеш до нея без да се стига до драматични конфликти.
Правила за безконфликтна дисциплина
- В живота на всяко дете задължително трябва да има правила (ограничения, забрани, изисквания). Това правило важи особено за тези родители, които смятат, че до 3 години не трябва да огорчават своите съкровища и думичката „не“ не съществува. А тя трябва да присъства, без разбира се да се прекалява, защото на по-късен етап нейното въвеждане ще се окаже много по-трудно.
- Правилата не трябва да бъдат прекалено много и е добре да са гъвкави. Основните изисквания не трябва да се променят. Например ако детето знае, че не трябва да се надвесва над прозореца не е редно да му кажеш: „Ела да помахаш за довиждане на гостите“. Когато нещо забраняваш обяснявай спокойно и кратко защо го правиш. Изрази като „Не може и толкоз“ или „Не, защото аз така казвам“ не са уместни.
- Твоите забрани не трябва да бъдат в противоречие с потребностите на детето. Може би често се дразниш, че малчо постоянно бяга, шуми, дърпа, къса..., но това са естествени потребности да се движи, опознава, упражнява. Помисли как можеш да организираш подходяща обстановка, в която детето да действа свободно или да му предложиш достатъчно динамични игри, които от една страна ще ти спестят главоболия, а от друга ще удовлетворят потребността на детето от интензивно движение.
- Когато се установят правилата, те трябва да бъдат приети от всички у дома и да се спазват. Ако мама казва едно, тати друго, баба трето детето няма как да разбере какво може и не може, няма как да се научи да бъде дисциплинирано. Важна е и последователността. Ако всяка вечер малкото си ляга в 21 часа, но една, две вечери си легне в 22 часа, то на третата трудно ще се върнеш към първоначалния час на заспиване. Децата винаги изпитват доколко са валидни забраните и приемат само онези, които не търпят отменяне. Когато въпреки всичко се наложи промяна на правилото (например по-късно лягане в новогодишната нощ), на детето трябва да се обяснят причините за тази промяна и тук е от значение твоята способност да бъдеш гъвкава в налагането на дисциплинарни правила.
- Говори само за това, което трябва да бъде направено. Моя позната беше установила колко много подействало изречението „Якето се слага на закачалката“, вместо „Ох, как не се научи, колко пъти да ти казвам къде му е мястото на якето“.
- Опитай се да разбереш кои са причините за лошото поведение и съответно се постарай да избегнеш факторите за това. Например често пъти детето ти устройва поредната неприятна сцена, защото му се спи или не получава достатъчно внимание.
- Помни, че да научиш детето да бъде дисциплинирано е дълъг процес. Най-значимите изводи, до които ще достигнеш ще се „откроят“ не в „разгара на случката“, а с времето. Когато заедно с детето сте разстроени е много по-трудно да се чувате един друг. Използвай преимуществата на „спокойното време“ - тогава разговаряй с детето, обсъждайте кое е правилно и кое не в дадена ситуация, защо считаш, че определено поведение не е редно и т.н.
- Според специалистите деца, което са наказвани често, като правило, стават по-лъжливи, а не по-отговорни. Постарай се да възприемеш дисциплината като нещо позитивно за твоето съкровище, а не като лишение от нещо по пътя на наказанието. Когато използваш позитивни методи за дисциплина, ти всъщност постепенно ще научиш детето на това какво е вътрешен самоконтрол. А това безспорно ще му е от полза занапред.
Консултант: Даниела Стоянова, психолог
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.