Дилемата на мама: на работа или у дома?

Идва и този момент – когато трябва да решиш дали да останеш вкъщи, или да се върнеш към служебните ангажименти и да повериш грижите за детето на някой друг.

В далечното минало въпросът дали е по-добре мама да остане с децата, или да ходи на работа, просто не е съществувал. Но с времената и нравите се променят...

Днес дилемата – на работа или вкъщи, стои почти пред всяка млада майка.

Причини да се върнеш на работа:

• Имаш собствен бизнес – обяснимо е, че когато си директор/ основател на фирмата е трудно да оставиш за дълго време работния процес без твоя контрол.
• Материалното положение – не са малко случаите, когато жената сама отглежда своето дете и е длъжна да осигури необходимото; или пък заплатата на мама е по-висока от тази на татко и й се налага да спасява семейния бюджет.
• Страхуваш се да не изгубиш квалификацията си – има професии, при които по-дългото застояване вкъщи действително не би се отразило добре (например за лекари, юристи и т.н.).
• Стремеж към финансова независимост – много от жените искат да са независими във финансово отношение от мъжете – така те и психически се чувстват по-добре.

Съвети към работещата мама:

*Ясно разграничавай дома и работата си.
*Не „пренасяй“ служебните проблеми у дома и обратното.
*Наслаждавай се на общуването с детето и съпруга си след работа и винаги когато почиваш.
*Желателно е почивните дни да посветиш на семейството, а не отново да заседнеш пред компютъра в довършване на поредния служебен ангажимент.
*Постарай се да бъдеш организирана и да цениш личното си време.
*Помисли за помощничка, която да ти помага в домакинството. Така ще имаш повече време за общуване с детето.

Искаш да останеш у дома, защото:

• Ще можеш да се посветиш изцяло на рожбата си – никак не ти харесва идеята да повериш възпитанието на детето си на някой друг (баба, детегледачка, ясла/градина).
• Съпругът ти държи ти да се грижиш за детето (на някого може да се стори странно, но за не малко жени това е основателна причина да останат домакини).
• Не ви достигат средства – не всички семейства могат да си позволят да имат детегледачка или да плащат таксата за частна детска градина, а държавната отхърлят като вариант (или пък не могат да се класират за прием в нея).
• Детето има чести здравословни проблеми - има малчугани, които често боледуват, страдат от хронични заболявания, изискващи специални грижи или пък просто имат особени потребности и се нуждаят най-вече от топлото отношение на мама.
• Не държиш на кариерата си – някои жени решават, че след като не са намерили точното си място за професионална реализация, то по-добре е да се погрижат за семейството си.

Съвети към мама-домакиня

*Не зацикляй единствено и само около семейните задължения.
*Не забравяй за собствените си интереси и увлечения.
*Понякога „се потопи в света“ без своето дете – срещни се с приятелки, отиди на концерт, като повериш грижите за малкото на таткото например.
*Помисли какво ще стане след 10-15 години, когато детето вече няма да има нужда от твоето постоянно присъствие и грижи. То ще е пораснало и ще има свои лични потребности, интереси, планове. Дали ще бъдеш удовлетворена от положението си? Възможно е, точно тогава да решиш да си потърсиш работа.

Каквото и да предприемеш: да се върнеш на работа или да останеш вкъщи, би трябвало да се чувстваш удовлетворена от решението си. Само така ти ще се приемаш като пълноценна личност, а и другите около теб ще бъдат щастливи.

Знаеш ли, че според психолозите:

• До 1-та година бебето се нуждае от мама 24 часа в денонощието.
• До 3 години детето може да остане без нея за кратко време, като знае, че тя скоро ще се върне.
• А след 3-тата година вече може да прекарва и повече време без присъствието й.
• У нас с навършването на 3 години се счита, че малкото е готово за постъпване в детска градина. Разбира се, от значение са и индивидуалните особености на всеки малчуган. Но все пак, вземайки решението дали да останеш вкъщи, или да се върнеш на работа и да повериш грижите за рожбата си на някой друг, отчитай и това: че именно в детската градина се усвояват навиците на социалния живот и детето постепенно придобива знания, които го подготвят за следващия етап – училището.