Детският гняв

Детският гняв плаши повечето родители, особено когато проявите са на публични места. Чудиш се какво ще си помислят хората и как ви гледат, докато твоето съкровище се дере, тръшка се на земята или се опитва да възстанови своята правда с юмруци.

Автоматичната реакция на повечето от нас е да се опитаме по всички начини да заглушим и потиснем гнева на детето, да го накараме да млъкне или поне да понижи децибелите и да се спре. Но дали има смисъл да се съобразяваш толкова с общественото мнение? Малките деца всъщност не могат да бъдат емоционално стабилни, както един възрастен индивид, те не умеят да овладяват емоциите си, да ги канализират или да ги изказват по начина, по който го правим ние.
Емоционалните изблици и темпераментното поведение е техен начин да изразят себе си, да изпратят послание, макар и шумно или да наложат своето „аз”, да проверят до къде стигат границите на родителското търпение или любов.

Детската агресия и гняв не бива задължително да бъдат потискани, важното е да не се стига до опасни крайности. Това са нормални човешки чувства и ние възрастните също ги изпитваме, но знаем и умеем (поне в повечето случаи) как да ги канализираме и изразим в социално одобрена форма. Или намираме отдушник под най-различни форми. Но децата не знаят как и не могат да намерят отдушник като нас освен по начина, по който единствено могат – викове, плач, гняв, удряне, тръшкане и други подобни. Твоята роля тук е нежно с много любов и търпение да го преведеш през този период, да му покажеш границите, начините за справяне. Ако своевременно го научиш на успешни стратегии, с които да се справи със стреса и гнева, детето ти ще има безценни уроци и като възрастен няма да му липсва така нужната ни на всички емоционална интелигентност, която има пряка връзка с личното щастие.

Прякото потискане на гнева и потъпкването на детското поведение или желания най-често води до още по-големи разриви, до бавното и сигурно оформяне на комплекси у мъничето и на други дългосрочни проблеми, с които ще трябва да се справя като порасне. Едно от най-ценните качества на човек е емоционалната зрялост, вътрешния мир и способността за адекватно изразяване и канализиране на емоциите.
Ако искаш детето ти да владее това, значи трябва да забравиш за подход, включващ наказанията, физическото ограничаване, виковете, крясъците и опитите да забраниш на детето да повишава глас.

Поводите за детски гняв могат да бъдат много, както вероятно сама си установила. Има няколко, за които трябва да знаеш и да имаш предвид в ежедневието си. Децата се изнервят особено много и са способни на неочаквани и на пръв поглед неадекватни изблици на гняв ако: са гладни; уморени; недоспали или тепърва им се доспива; изнервени или уплашени.
В тези случаи трябва да си способна на голямо търпение, а най-добре, познавайки ритъма и темперамента на детето си, да предвиждаш опасните ситуации и да направиш всичко възможно да предприемеш навременни мерки.

Едно от златните правила е да запазиш абсолютно спокойствие и да проявиш любов. Гневът на детето няма да ескалира при това положение, някъде в стената от емоции и негативизъм, които изгражда около себе си в криза, ще се появи пробойна, през която ще проникне любовта, усмивката и ласката ти. Дори и да си мислиш, че не достига до съзнанието му, то усеща безпогрешно нагласата ти.

Дишай дълбоко и дай време на мъничето да излее енергията и отрицателния си заряд. Увери се, че няма нищо опасно около него, с което да се нарани или да нарани други около себе си и просто остави детето да вилнее и да си излее гнева.
След това разговорът с него ще е много по-лесен и то ще е способно да те чуе. Докато по време на самата криза, нищо от думите ти няма да достига до съзнанието му.

Опитай се да говориш с него, след като премине пика на гнева. Опиши му чувствата, които то изпитва чрез въпроси, за да свикне да ги изразява по-нататък и с думи. Например, може да го питаш „Ти ядосан ли си?”, „Много ли си ядосан?”, „Кое те дразни?” и подобни, в зависимост от ситуацията. Ако накараш детето да ти отговори, половината от пътя е изминат. Ако не иска да говори, то въпреки това постепенно ще възприеме думите ти и ще свикне, важното е да го питаш спокойно и нежно, за да го предразположиш да споделя.

Не сменя веднага стратегията си при първите признаци на гняв. Ако поводът е твоя отказ за нещо, не го разрешавай веднага, само и само да предотвратиш криза. Направиш ли го веднъж, детето ще използва гнева си, за да те рекетира, понеже е запомнило, че този метод му носи успех.

Преговорите са много добър начин да постигнете примирие. Започни ги след като детето си излее гнева. Трябва да ги водиш по атрактивен и увлекателен начин, дори като се държиш театрално и промениш тона на гласа си. Защото иначе е трудно да накараш дете да преговаря, след като е било разгневено. Но воденето на преговори е чудесен начин да постигнете съгласие, като покажеш ясно, че си склонна на отстъпки, ако и то ги направи. Освен всичко, това е много ценно умение, което ще е нужно на мъничето по-нататък в живота му на възрастен.

Ако ситуацията е наистина невъзможна и не можеш да пробиеш стената от гняв и обиди, в краен случай може да се опиташ да разсееш детето с нещо, което му е интересно или просто да го извадиш от ситуацията, за да се отдели от проблема. Например ако е в стая с друго дете и се кара с него или с възрастен, изведи детето от стаята нежно, без грубости и му дай време да изпусне парата.