Детският апетит

Понякога се оказва, че за да нахраниш детето се изисква много фантазия, плюс търпение и уникална убедителност. Всъщност нужно ли е да се правим на шутове в името на още една хапка и какви са тайните на детският апетит.

Много грижовни майки и бащи преследват децата си с лъжица в ръка, за да може отрочето да хапне определено количество, включват всевъзможни помагала в мисията от рода на телевизия, музика и какво ли още не. Друга група родители, не по-малко загрижени са децата си пък имат друг подход – просто оставят детето да избере кога и колко да хапне и си спестяват мъките и театъра. Кой е правилният подход всеки решава сам за себе си. Важното е да имаш достатъчно информация, да избираш здравословна храна за семейството си и да имаш повече доверие на мъничето.

Що е то апетит?

Първото, което му минава на ум през главата на един родител, когато детето отказва да се храни е, че то вероятно е болно. Действително, пониженият апетит е един от признаците за здравословен проблем. Но ако причината е тази, то паралелно с това ще има и други признаци. Например сънливост, слабост, умора, температура или стандартните за настинка или грип. Ако детето е болно, съвсем нормално е организмът му да няма нужда от храна, тъй като събира сили за борба с болестта, има нужда от почивка и прочистване. Именно по тази причина не бива да насилваш детето да хапва ако няма апетит. Колкото по-сериозно е заболяването, толкова по-голяма е загубата на апетит. Но в такива случаи е важно да имаш доверие на естествените природни закони и да не насилваш нещата с храната.

Според наскоро проведено изследване в Германия, нормално развиващото се дете може да хапва само по два пъти на ден, без това да има последствия за здравето и развитието му. Ние, възрастните, сме навлезли в рутината на храненето, която нашата цивилизация ни е наложила постепенно. Но детският организъм все още е твърде близо до естественото състояние на нещата и именно за това мъничетата искат да похапват по различно време и в различни количества, а не непременно по графика, който следваме ние. Съвсем естествено е детският апетит да има прилив и отливи, това са определени периоди от растежа на организма, които са съвсем нормални за децата. Тялото е съвършена биологична система и търси своя баланс, така че ако в един момент е поело по-калорична храна, в следващия ще компенсира с понижен апетит. Освен това е съвсем нормално децата да имат различни вкусове и предпочитания, едно може да обича сладко, друго кисело. Съвсем нормално е детето ти да не харесва определени храни и да има други – любими, които може да похапва всеки ден. Така че не му се сърди, когато откаже ястието, за което си изгубила много време в приготвянето, нищо лично. Ако се замислиш и с теб е така, както и с всички останали хора, просто всеки има вкусови предпочитания. Но когато стане въпрос за децата ни, сме склонни да забравяме този факт.

Друга особеност на апетитът е, че може да се променя в зависимост от сезона. Лятото е времето на по-леките храни, а зимата на по-тежките. Същевременно похапването зависи и от двигателната активност на детето, апетитът се увеличава при наличието на интензивно движение, игри и спорт.

Не забравяй, че насилственото предлагане на храна може да предизвика отвращение към нея и трайно нежелание за хранене. В крайна сметка яденето трябва да е удоволствие, за да има истинския благотворен ефект върху тялото. Децата много бързо усещат напрежението и притесненията на родителите, така че ако си изпълнена с негативни емоции, това те обрича моментално на неуспех в мисията „хранене”.

Няколко златни правила:

• Не се опитвай да нахраниш детето като го шантажираш с наказания, заплахи или награди. Храната трябва да носи удоволствие.
• Не използвай храна за разрешаване на емоционални проблеми на мъничето. В последствие то ще свързва яденето с негативни моменти. 
• Не храни детето, когато е разстроено, преуморено или когато му се спи.

Ако детето няма апетит и това те тревожи сериозно, имай предвид, че:

• Активните игри, физическото натоварване, разходките на свеж въздух са идеален способ за подсилването му.
• Използвай ярки цветове, когато готвиш и приготвяш блюдото на детето. Шарената посуда и веселите мотиви по приборите забавляват децата.
• Нека детето се храни заедно с възрастните в семейството, а не изолирано и с различна храна.
• Оформяй храната в чинията му, така че да образува фигурки, лице, цвете или животно.
• Ако искаш детето да се храни здравословно, не бива да държиш в хладилника вредни изкушения. Няма как детето да яде зеленчуково пюре, докато баща му изпразва чиния с пържени картофи, кетчуп и майонеза.
• Дай на детето възможност за избор. Дори да има само два варианта, важното е да го попиташ кое предпочита. Детето се чувства поласкано, когато изборът е негов.

Причини за отсъствие на апетит:

• Индивидуалните особености на организма са от значение, някои деца се нахранват с малко, други имат нужда от повече. Важното е да не сравняваш твоето с останалите. Скоростта на обмен на веществата при всеки е различна.
• Темповете на растеж също са различни при децата. Към края на първата година постепенно се понижават и съвсем нормално апетитът да поспадне. Нуждата от калории се променя според тези темпове. Съществуват също и сезонни колебания на ръста – през зимата се забавя, а през лятото се увеличава.
• Важно е и количеството енергия, което детето губи ежедневно. Колкото е повече, толкова повече ще са и нуждите от набавянето на нови чрез храната.
• Емоционалното състояние на детето е от ключово значение. Ако то е в преходен период, развълнувано, радостно, тръгващо на ясла или градина, нищо чудно да има и проблеми с апетита.
• Кризи на възрастта – те са свързани с осъзнаването на собствената личност и отстояването и очертаването на нейните граници. Това се случва обикновено през втората или третата година, след това в предучилищна възраст и през пубертета. Негативизмът може да се изрази в отказ от хранене, обличане изобщо от съдействие на родителите.