Детските страхове

Детската психика е изключително крехка, а ние възрастните много често се опитваме да приложим нашите стандарти върху малките човечета. Децата пречупват света и явленията в него през своя призма и понякога неща, които са абсолютно незабележими за нас, за тях се оказват изключително впечатляващи, а понякога остават запечатани в съзнанието им цял живот. Най-слабият пример за това са случайните и сякаш дребни спомени, които пазим от детството си, и които от днешна гледна точка изглеждат незначителни.
Любопитен факт е, че според много специалисти, още плодът в утробата може да изпитва чувства като страх или задоволство. За това често майките биват предупреждавани, че силните емоции и особено отрицателните се пренасят и върху нероденото дете.
До третата година на детето вече са се оформили основните страхове, които за съжаление понякога преминават нормалните граници и се превръщат в паника. Най-често това са страх от тъмното, от самотата, от непознати или от животни. Паралелно с това, понякога родителите насаждат допълнителни страхове от разни плашила като например баба Яга, Торбалан и други подобни.

Семейството
Това е първият и най-важен фактор в оформянето на страховете у детето. Изключително важна е домашната атмосфера, влиянието на татко и мама оформя детския мироглед и понякога, волно или неволно, именно родителите внушават притесненията у малчугана. Негативно се отразяват скандалите, напрежението и обидите в семейството, които разрушават чувството за сигурност у малкото. Понякога виновници за притесненията се оказват по-голямото братче или сестра. Те често обичат да плащат малките и да се забавляват като гледат реакцията.

Улицата
Приятелчетата на улицата или в детската градина също могат да въздействат негативно и да провокират специфични страхове, които всъщност са защитна реакция срещу някакъв вид дразнител. Понякога страховитите разкази, които децата обичат да измислят и предават като реални, развихрят фантазията и плашат малките.

Телевизията
Много е писано за вредното влияние на телевизията, но един от най-неприятните ефекти може да се окаже именно предизвикването на различни страхове. Не оставяй детето да гледа филми, които не са предназначени за неговата възраст. Резките смени на кадрите, писъците, гърмежите, силният шум, всичко това се отразява на крехката психика на малчовците. Да не говорим за екшъните или филмите на ужасите.

Как да му помогнеш
Всички тези фактори могат да доведат до появата на всевъзможни страхове и притеснения у детето. Като начало не го изпускай от очи ако забележиш у него странни и нетипични реакции. Наблюдавай го, за да разбереш кое точно го притеснява. След това седни и поговори с него, ако се налага дори под формата на шега или пък разкажи някакъв твой страх, който си преодоляла. Детето трябва да преодолее притесненията си и да ти сподели страховете си, ако успееш, значи си победила част от проблема.
Понякога, независимо от условията у дома и навън, детето развива страхове. Трябва да знаеш, че това не винаги зависи от теб. Не бива да се самообвиняваш излишно. Можеш просто да бъдеш по-чувствителна към нуждите му. Например ако не иска да заспи на тъмно, остави нощната лампа. Ако се притеснява от животно или конкретен човек, не го насилвай да се доближава до тях. В крайна сметка страховете в умерена степен са нещо съвсем нормално и едва ли има човек на земята, който да не изпитва различни притеснения. Страховете са индикатор за емоционалната чувствителност, развито въображение и всъщност за съвсем нормално явление в израстването на детето. С всяка изминала година съзнанието му се развива, фантазията му се развихря, започва да прави различни асоциации и да влага смисъл в предмети и хора, различен от този, с който са свикнали възрастните.

Трябва да го наблюдаваш и да говориш с детето, в никакъв случай не използвай заплахи свързани с изоставяне, с това че ще го вземат разни страшилища и чудовища и със създания, характерни за нашия фолклор като Торбалан. Обясни му че това, което го плаши е безобидно. Дори може да му дадеш пример с теб самата. Опитай се заедно с него да преодолееш страховете, например може да го хванеш за ръка и да минете през тъмния коридор. Използвай различни видове игри, за да се пребориш със страховете му. Музиката и рисунките са добър помощник. Нека да нарисува това, което го плаши.
Ако страховете са изключително обострени, по-добре потърси специализирана помощ от детски психолози. По-добре да се вземат мерки навреме, отколкото по-късно да се налагат многократни посещения в кабинета на специалиста. Ако се налага, поговори с учителките в детската градина, за да разбереш подробности около поведението му през деня или да ги предупредиш за специалните нужди и страхове на детето.