Детската самостоятелност

Едва ли има родители, които да не желаят детето им да бъде самостоятелно и да умее да взема решения. За съжаление не винаги се получава точно това което ни се иска. Колкото по-рано започнеш да привикваш детето към самостоятелност, толкова по-добре. Често обаче, точно ние възрастните пречим на този процес като ограничаваме действията на детето, пречим му да проявява инициатива и да установи някакви навици и привички. Разбира се тук не става въпрос за дете на една годинка или на няколко месеца. Става въпрос за дете, което вече изявява желание само да върши някои действия.

Първи стъпки
Детето ти повтаря по цял ден „Искам аз” или „Сам”. Значи е време да му дадеш шанс да се оправя сам с лъжицата и вилицата. Преживей факта, че след това ще има много нови петна, парчета храна по пода и разлети напитки. Вярно е, че отнема повече време, свързано е с неудобства и нерви, но това е начинът детето ти да добие самостоятелност постепенно. Дай му възможност например сам да натисне копчето на асансьора или да светне лампата в стаята. Похвали го и му кажи браво. Иначе рано или късно ще стигнеш до ръба на родителските си сили. Ако старателно му обуваш обувките, чистиш му ръцете, миеш му лицето и зъбите и го храниш без капка да падне, ти просто се обричаш да бъдеш майка на несамостоятелно детенце, което ще свикне, че всичко се върши от някой друг. А комбинацията от инфантилно детенце – цар и майка слугиня не е никак приятна.

Бързи, смели, сръчни
Въпросът с детската самостоятелност излиза ярко на преден план, когато детето трябва да постъпи в детска градина. Леличките никак не обичат деца, които тепърва се учат сами да вършат елементарни неща, защото отговорността за това ще падне на тях. А и зависи от персонала, понякога е възможно детето ти да се върне гладно, защото е нямало кой да го нахрани например.

Как да му помогнеш
Истинската помощ от майката е не когато тя тича да свърши всичко вместо него, а когато остави детето само да избере, да се облече или да се нахрани. Важното е да не се престараваш, прекалено многото грижи не са най-доброто, което можеш да дадеш на малкото. Едно три годишно дете съвсем спокойно вече може и само да се съблича, въпреки че при някои обличането е все още трудно. Не очаквай и чудеса от храброст и самостоятелност. Всичко ще стане постепенно, важното е да не се изнервяш и да поощряваш детето при всеки опит за самостоятелност, а когато направи нещо да го похвалиш.
Не очаквай, че ще се справи безупречно с обувките, но можеш да изчакаш опита му и след това да поправиш каквото трябва. Разбира се, ще има моменти, когато ще прави всичко наобратно. Спести си обидните епитети, изчакай да ти мине и обясни на детето как трябва да постъпи.

Създай му условия за самостоятелност, нека детето има своя стая или ако нямате възможност, поне свой ъгъл от стаята, където само то е цар. Осигури му и кош за играчките и още от съвсем малко му покажи къде трябва да се прибират. Можеш да го направиш под формата на игра като се отдалечиш от него и започнеш да улучваш коша с разхвърляните играчки. Нека детето да повтаря след теб. Ако е по-голямо му обясни, че възрастните хора могат да си подреждат нещата, нека и то пробва да го направи. Не очаквай да има ред в неговото царство. Определи един или два пъти през деня, когато да ги прибира. Например преди следобедния сън и вечер преди лягане.

Поощрявай детето да ти помага, това също има отношение към неговата самостоятелност, особено като поотрасне. Когато чистиш му дай едно парцалче, нека те имитира като търка някакъв предмет или мебел на неговото ниво. Въведи го във вълшебствата, които забъркваш в кухнята. Няма нищо по-забавно от веселата бъркотия, когато там се вихрят мама и малчо. Постепенно детето ще се увлече в ритъма на дома и с порастването си няма да му бъдат чужди подреждането и помагането.

Не забравяй да гарнираш всичко с обилни аплодисменти и възклицания. Целувките и прегръдките са още един желан бонус към усилията на детето. Така ще го стимулираш да продължи в същия дух.

Понякога нещата стават най-лесно на игра. Нека се опита да храни своята кукла, да я облича и съблича. Да й мие лицето и ръцете. Постепенно ще свикне какво трябва да се прави и без проблеми ще повтаря същото и на себе си.

Не забравяй, че самостоятелните деца израстват по-уверени в себе си личности. Те са по-креативни, умеят да извадят най-доброто от себе си, защото не са подтиснати от излишни комплекси и съмнения в собствените си възможности. Така че провокирай самостоятелността у детето и му дай възможност да рисува, да твори с пластелин, да лепи и изрязва, за да развива фантазията си.