Детската ревност

Появата на второ дете в семейството често е повод за стрес за първото. Случва се, независимо каква е възрастта на по-голямото. Ролята на родителите има ключово значение за адаптацията на детето към новата ситуация.

Изведнъж единственото дете на мама и тате се оказва изместено от трона си и вниманието на любимите му хора е раздвоено. Мъничето ще трябва да свикне, да възприеме новата ситуация, да я асимилира и да приеме новия челен в семейството.

Детето преминава през особен период, в който постепенно разбира, че мама и татко ще се грижат и ще обичат по същия начин и друго дете.

Понякога адаптацията се оказва по-трудна от нормалното и първородното може да изпитва силен емоционален дискомфорт, до такава степен, че дори може и да се разболее. Често родителите отбелязват, че по-голямото дете започва често да боледува, след появата на второто. Това може лесно да се обясни именно с емоционалния дисбаланс, който се отразява и на физическо ниво.

Именно затова мама и татко трябва да са много търпеливи и през първите месеци дори трябва да обръщат по-голямо внимание на голямото, отколкото на бебето.

Подготовката за промяната трябва да започне още преди раждане на бебето.

Използвай момента докато си бременна да говориш с детето си, да му обясняваш постоянно, че в корема ти расте ново детенце, което ще се роди, ще живее у дома и когато порасне ще бъде другар в игрите и в белите, че с него ще е весело и че ще ги обичате и двамата още повече.

Използвай филмчета, анимационни серии или книжки, в които има бебета и малки, деца, братчета и сестричета. Детските приказки са идеален вариант да въздействаш на детето с нещо, което е близко до съзнанието и фантазията му. Може дори сама да му измисляш приказки, в които героите да са семейство с дете, което получава братче или сестриче и с него попадат в различни приключения, помагат си, грижат се един за друг и успяват да победят препятствията, благодарение на това, че са заедно.

Научи голямото дете да ти помага в различни дребни ежедневни нужди.

Постепенно то ще се почувства ангажирано и доволно, че участва в дейността на възрастните, не забравяй и похвалите и поощренията за това. След като се роди бебето продължи с малките задачи, като е добре вече да са свързани с новото дете. Например голямото може да носи играчки на малкото, да ти подава дрешки, да хвърля сменената пеленка и други подобни. Грижата и ангажимента свързват двете деца и голямото се чувства полезно. Освен това му е интересно, тъй като всичко това е ново, но то не стои извън събитията, а участва в тях активно, което е по-добрата позиция за адаптация.

Не изолирай по-голямото дете от бебето, дори и да се притесняваш от инциденти. Говори постоянно с първото, позволи му да се гушка в бебето, да го прегръща и целува, да го гали.
Обръщай специално внимание на емоционалните състояния на голямото, то може да стане по-чувствително, капризно, да поиска неща, които са характерни за бебето, но всичко това е нормално.

Постепенно, с нарастване възрастта на второто, отново може да се появят конфликти, но вече на друго ниво. Ревността и съперничеството ще се прехвърлят върху играчките, деленето им може да се окаже отдушник на тези специфични емоции. Децата постепенно ще се учат да играят заедно, да си партнират, да разрешават конфликти по между си. Всичко това обаче може да стане плавно и гладко чрез примера, вниманието и големите дози любов, която се дава по равно на децата в семейството. Примера за партньорство между родителите е много силен, децата са изключително сензитивни и интуитивни, те попиват всичко видяно, тълкуват го и го разбират перфектно. Ако виждат в семейството си мир, любов, спокойно изясняване на гледните точки при конфликти, подпомагане – всичко това ще се повтори и между децата.

Мама и тате трябва внимателно да помогнат на децата да разрешават конфликтите по между си.

Наказанията и караниците са неефективни и създават грешен модел на поведение, който стимулира съревнование между децата. При конфликти и проблеми мама и тате трябва не да се намесват грубо в отношенията, а по-скоро да помогнат на децата сами да изяснят по между си конфликта, да изкажат гласно чувствата си без да се притесняват от тях. 

Любовта между децата не възниква автоматично, тя се изгражда постепенно с времето, чрез отношението на родителите към съответното дете, чрез общите игри, забавления и спомени от преживяванията, чрез грижата един към друг.

Когато се избират подаръци или нови вещи и дрехи, те трябва да бъдат разпределени по равно и за двете, а в най-добрия случай да бъдат еднакви. Децата са много чувствителни и могат да заподозрат пренебрежение дори в най-незначителните жестове. Ако има възможност може да отделиш в детската стая отделни територии, като обозначиш със съответните играчки, коя на кого е.

С порастването на по-голямото нуждата от внимание и специално отношение не намалява, напротив, тя нараства.

То има повече нужда от комуникация с родителите си, от споделяне на нови преживявания, чувства. Мама и тате също трябва да споделят свои неща с него. Разбирателството между родителите и по-голямото дете, приятелските отношения, зачитането на личността му, е ключ към лесната му адаптация спрямо новото дете в семейството.

Всяко от децата трябва да знае и да усеща, че е ценна личност, която е уважавана и обичана не поради някакви специални заслуги или качества, а сама по себе си. Любовта на мама и тате не зависи от някакви постижения, състезателни успехи и награди. Този модел на отглеждане чрез съревнования и поощрения с награди и похвали е абсолютно грешен и потискащ личността и свободата на детето.

Справедливото отношение изисква и еднаквата натовареност по отношение на домашните задължения, съобразена разбира се с възрастта на децата.

Освен всичко, трябва да си наясно, че ревността е нормално човешко чувство, което не бива да бъде потискано и изкуствено видоизменяно в други чувства. Не се карай на детето, не му вменявай вина за чувствата, нека се научи свободно да изявява емоциите си, без да се притеснява, срамува или пък страхува. Говори с него, обясни му че е нормално да изпитва това, но вашата обич е непроменена, че подкрепата ви винаги ще е на лице, независимо от неговите чувства и съмнения. Поощри го да споделя притесненията си и емоциите си с теб, дори да са негативни.

Щом детето се чувства свободно да се самоизразява, щом ти има доверие, адаптацията към новата ситуация в семейството е само въпрос на време.