Детето ви капризничи на масата.Какви са рисковете от насилственото хранене?

До вчера детето ви ядеше кашичките, които му приготвяхте и се наслаждаваше на всеки един от зеленчуците. Днес, каквото и да му сервирате, нищо не харесва.

Родителите се тревожат, а може би малкото просто наистина не харесва това, което му сервират.

За вас това си е цяла катастрофа - не ви е приятно кулинарните ви способности да бъдат подлагани на съмнение, а и се притеснявате за здравословното състояние на детето си. Тревожите се, че неправилната и бедна на витамини храна може да забави неговото развитие. Така вкъщи започват разногласия, които преминават в конфликти, а те се превръщат в скандали. Лесно можете да избегнете всичко това, ако осъзнаете, че детето ви не капризничи, а преминава през един от най-баналните етапи в живота си.

Започва да се себеоткрива

От няколко месеца малчуганът прогресира във всички области – говори, катери се,  иска да е самостоятелен като възрастните. Към тригодишна възраст, детето започва да говори за себе си в първо лице. Наред с „аз“, то започва да употребява и думата “не“, която ви изнервя, тъй като това е отговорът на всеки ваш въпрос. Не се притеснявайте - малчуганът просто преминава през фазата на опозицията. Той се опитва да запази възможно най-дълго време тоталната връзка с родителите си , а най-лесният начин за това е, като обсеби вниманието им по време на ядене. Не му обръщайте внимание и детето само скоро ще престане. Детският организъм има способността да съхранява огромно количество енергия, така че хлапето не рискува да се разболее, ако яде по-малко или пропусне едно ядене.

Притеснява се от непознатото

Понякога между 2 и 7 години, детето отказва да приема храна, която не познава и се ограничава само до вече опитани ястия. Това явление се нарича хранителна неофобия - детето ви подсъзнателно се страхува да не се „отрови“, ако не познава това, което вижда в чинията си.
С появата на говора и постъпването в детска градина пред детето се откриват  непознати хоризонти, които го плашат. То трябва да се адаптира възможно най – бързо и предпочита да намери убежище в познати за него неща, затова настоява да яде само ястия, с които е свикнало. Тази хранителна „пропускливост“ е нормална, дори банална. Тя прогресивно намалява с годините, а ако вие самите не отдавате голямо значение и не драматизирате ситуацията, това ще стане още по-бързо. Не се отчайвайте, ще се убедите, че ако не се откажете още в началото и систематично предлагате на детето ви дадена храна, вероятността то да привикне към нея е много голяма. Особено ако види, че вие я харесвате.

Детето ви развива хранителните си вкусове

С растежа вкусовата палитра на детето ви става все по-многоцветна. Ако то отказва да приключи вечерята си, може би наистина това се дължи на факта, че не е гладно, а не на каприз, както вие си мислите. Вкусовите ни сензори са заложени още преди раждането, затова детето ви може да ненавижда това, което вие обичате и обратно.
При детето храната често е свързана с емоциите. То може да намрази изведнъж морковите например, защото се е разболяло в ден, в който е яло от тях. Дори те да не са причина за разболяването му, в неговото подсъзнание морковите ще са главният виновник, за това може дълго време да отказва да ги приема.
Много от децата автоматично избират богати на енергия храни, които бързо засищат. Не отказват и мазнините, които също са енергиен източник, а не обичат тези от продуктите, които имат силен мирис и по- голямата част от зеленчуците. Но за тяхното развитие през този период по-важни са калоричните храни.

Учи се да се храни с възрастните

Масата е преди всичко място на задушевност и обмяна на впечатления. Около нея се събират хора от различна възраст и пол. На масата детето наблюдава останалите и е наблюдавано от тях. По този начин то се запознава с нови хора и ястия, както и научава как да се държи. Като взема пример от околните, малчуганът се учи на добри обноски. Масата също така е сцена на всекидневни семейни сбирки, по време на които се учим не само какво ядем,а и как трябва да се държим.

Два въпроса, които често си задаваме

• Трябва ли да принуждаваме детето да яде?

Добре е да избягвате крайностите. За предпочитане е да му предлагате систематично да опитва дадена храна, към която е негативно настроено без видима причина. Представяйте я винаги по един и същи начин, за да може то най-напред да свикне с нея визуално.
Ако например детето ви е опитало веднъж от картофеното пюре, което преди не е обичало и вие прибавите магданоз следващия път, когато му го поднесете, това ще му попречи да го идентифицира и може отново да откаже да яде от него. По-разумно е да оставите пюрето в чистия му вид и постепенно да предлагате на детето да го опитва в различни варианти. При всички случаи избягвайте да задължавате малките да изяждат всичко, което сте поставили в чиниите им.

• Какви са рисковете от насилственото хранене?

Най- напред вие рискувате да отвратите завинаги детето от дадена храна, защото на никого не е приятно да яде без удоволствие. То ще свързва ястието с караници и конфликти и това още повече ще ви попречи да го убедите в ползата от него. В същото време за малчугана е много важно да се научи да различава състоянието на глад от състоянието на ситост, а това не може да стане, ако непрекъснато го карате да изяжда всичко – ако детето наистина не е гладно, по ваша вина ще продължи да се тъпче, докато престане да различава чувството на глад.

Как да направим от детето си фин гастроном

• Поставете на масата няколко купи, в които сте разположили различни видове плодове и зеленчуци, а после оставете детето само да избира.
• Събудете любопитството му, водейки го на пазар и обяснявайки му произхода на плодовете и зеленчуците, които вижда.
• Помолете го да ви помага, когато готвите. Още от 2-3 годишна възраст детето може само да счупи яйце, да отсипе брашно и захар или да нареже сладкиша на парчета. За него после ще е удоволствие да опита от ястието, в приготвянето на което е участвало.
• Говорете му за усещанията, които дадена храна предизвиква при консумацията й - това се топи в устата, това е хрупкаво, сладко, солено и така нататък. Забавлявайте се, завързвайки очите му и карайки го да разпознава храната, която му поднасяте.
• Хранете се заедно, като телевизорът задължително трябва да е изключен!  Отделете време да общувате – разговаряйте, смейте се, споделяйте как е минал денят...