Детето на една година - важно е да бъдеш упорит

Вече се готвите за първия рожден ден. Беззащитното мъниче се е превърнало в доста по-самоуверено човече.

Отлетя цяла една година в грижи за бебчо. Тревогите и радостите вървят ръка за ръка в отглеждането на детето. Както ти, така и малкото сте научили много неща един за друг. А предизвикателствата продължават... и за двама ви.

Вече мога...

да вървя самичък, да си служа с около 10 думи, да проявявам самостоятелност, активно да изразявам негативните си емоции, да си служа с лъжичката и да си похапвам по-разнообразна храна, разбирам какво значи „може“ и „не може“, както и когато ми се карат или ме хвалят.

Искам сам

Макар и детето все още да не може да говори добре, то успява все по-често да покаже, че иска и може само да се справя. След като направи своите първи крачки се разширява и пространството на съществуването му. И започва да „пътешества“ из къщи, а това му дава възможност да се срещне с много интересни вещи, които си заслужават изучаването и експериментирането.

Защо мама да може да ползва всички уреди в кухнята, а мъничето не може.

Защо татко си служи какви ли не инструменти, а на него не му разрешават и един гвоздей да пипне. Детското любопитства, желанието да се запознае с всичко, което е наоколо – това е естествена потребност на детето в тази възраст.

А забраните, които получава , то не разбира и това предизвиква неговия протест, упорство, неудовлетвореност или всичко онова, което изумява родителите, а в психологията е получило названието „криза на първата година“ В тази възраст детето вече разбира и може много неща, но все още не умее да изрази своите желания. Когато се опитва да наложи своето, прибягва до различни способи, за ужас на мама – тръшкане на земята, придружено с крясъци например. Прости на малкото подобни истерии и му помогни да се справи с тях.

Покажи на детето, че ти разбираш неговите чувства и желания и се опитай да го успокоиш. А когато се върне усмивката на лицето му, върни се към „сложната“ ситуация и се постарай спокойно да обясниш какво се е искало от него. Така ще помогнеш на малкото упорито човече да се справи с „кризата“. А упоритостта сама по себе си не е никак лошо качество, напротив – тя помага да се справяш с новите предизвикателства и да придобиваш нови умения.

Нашите съвети:

• Преди всичко трябва да разбереш, че е настъпил моментът, когато е много важно да предоставиш на детето самостоятелност. Сега е важно не да правиш нещо за детето, а да го правиш заедно с него. Капризите на упоритото човече всъщност са показател, че ти би трябвало да промениш поведението и отношението си към него.
• По-често предоставяй възможността на детето да бъде самостоятелно и да може да избира. Естествено, когато бързаш за поликлиниката, облечи детето. Но когато просто ще излизате на разходка, дай му възможност самичко да си сложи шапката.
• Питай детето къде иска да отидете – в парка или на площадката. Когато иска сок му предложи поне два вида – то да си избере. С такива прости действия ще покажеш на малчо, че ти се съобразяваш с него, отчиташ мнението и интересите му.
• Не заставяй малкото да се занимава с нещо, с което в момента не иска. Например да играе с топката, ако то иска да бута количката.
• Съобразявай се с желанията му. Ако детето иска лъжичката точно в момента когато го храниш, не му отказвай. Дай му я, а ти вземи друга и продължете храненето.
• Отнасяй се с разбиране и търпение към първите прояви на самостоятелността. Така малкото ще расте уверено в собствените си сили. Колкото повече вещи са разрешени за изучаване от малкия любопитко, толкова и по-малко ще бъдат забраните. Като това не означава, че забраните не трябва да съществуват. Напротив, всяко дете (независимо от възрастта) има нужда от правила. Но те трябва да бъдат ясни, еднозначни и съгласувани между членовете в семейството. Когато забраняваш, се старай да предлагаш алтернативи. Например – не можеш да късаш документите на баща си, но ето ти лист хартия за тази цел. Подобни възможности обаче не винаги са възможни (опасните предмети просто трябва да бъдат скрити или на такова място, където мъничето няма достъп).

Изпитания за мама

В психоемоционално развитие детето прави още една крачка напред – започва да разбира как да се държи с различните хора и това се разбира в неговата игра и действия. По различен начин се държи с мама, татко, баба, детегледачката. При това колкото „по-далечен“ и непознат е човека, толкова по-добре и възпитано се дължи детето.

• С мама може да си позволи да капризничи повече, да тропа с краче, да разлива супата. Детето просто проверява, готова ли си да го обичаш независимо от всичко. Ако си готова – ти го укоряваш за „неправилните“ постъпки, но бързо отново показваш своята любов. Ако не си готова – рискуваш да получаваш подобни „проверки“ и за в бъдеще.
• След 1 година практически детето може да се храни с всичко. Но задачата на мама е да съблюдава все пак менюто: времето за бонбони, шоколади, салам все още не е дошло. Специално по отношение на храната не оставяй детето да проявява упорството си, просто защото това не е полезно за него. Що се отнася до използването на лъжичката и чашката проявявай разбиране и търпение. Нищо, че детето ще се изцапа или ще разлее водата – не може и без тези моменти, докато се научи да си служи с приборите.

Не забравяй, че:

Дори в тази възраст детето е личност, със свои желания, чувства, емоции, но просто не умее да ги изрази. Не подценявай това, което то може и му създавай условия, за да може да го прояви и развие.

Прояви достатъчно такт, търпение и гъвкавост в отношенията с малкото човече и „кризата на развитието“ ще отмине, ще настъпи по-спокойно време до следващия „особен“ етап (специалистите определят – криза на първата година, на третата година и на седмата година).

Едно, две ,три

Всичко, което се движи е особено интересно за децата във възрастта между 1 г. и 2 г. Топката, която се търкаля, влакчето, което се движи от гара до гара, количката, която пътува и мига с „очички“. Наредете любимите играчки на „стартовата линия“ и бройте – едно, две и на три съответно всяка една от тях потегля. Ако забележиш, че мъничето през деня повтаря „ти (три)“, значи заниманието му е харесало и то иска отново да покаже как с негова помощ предметите се движат.

Повече любов

Тази игра ще помогне на малкото човече да расте любвеобилно и загрижено за останалите. Седнете заедно на пода и вземете любимите пухени играчки. Вземи една от тях в ръцете си и я гушни. Милвай я и говори с нежни думи - „Толкова е хубаво да се играе с теб“ или „Много ми е приятно да те гушкам“. След това по същия начин гушни мъничето и му покажи, колко го обичаш. После му дай то да гушне някоя играчка. Продължете тази игра до тогава, докато детето проявява интерес. Скоро ще забележиш, че то само си играе по същия начин.

Автор: Борислава Байкушева-Бонева
Консултант: Мария Рачева, психолог