Детето, навършило годинка, опознава света, проверява уменията си и с всеки изминал ден става все по-самостоятелно.
Втората година е период на бурно развитие и промени. Детето започва да сравнява себе си с околните, като наблюдава поведението и на връстниците си, и на възрастните. Това е много важен аспект от развитието му, защото по този начин малкият човек се социализира.
Проба – грешка
Към двайстия месец от раждането си детето започва да осъзнава собствените си действия и може да предвиди резултата от тях. Родителите демонстрират пред него определени модели на поведение: поощрение, одобрение, хвалба, забрана или наказание в зависимост от постъпките му. По този начин в него се формират първите представи за добро и лошо, за правилно и неправилно. То се разстройва при вида на плачещото си приятелче, носи и показва на майка си счупената играчка... Обяснението е просто – детето ти вече осъзнава, че когато се изцапа, ще има наказание, а да се чупи – е лошо.
Мога и сам!
Това е и времето, в което мъничето започва да става все по-самостоятелно. Само че много родители продължават да се опитват да го контролират и да му помагат. И често са поразени от негативната реакция от негова страна. Малкото пъшка, опитвайки се да достигне списанието на края на масата, а грижовната мама с усмивка взима изданието и му го подава. Но вместо да получи благодарност, тя чува негодуващия рев на отрочето си. Защо? Защото то е било на половината път да постигне това, което иска, самостоятелно. Дори 1-2-годишното човече не винаги се нуждае от помощ. Понякога на него му се иска да поиграе и да изследва света самостоятелно. Не бързай да се намесваш. Наблюдавайки тромавите му движения, не се изкушавай да го направиш вместо него. Ако видиш все пак, че детето се нуждае от теб, за да достигне кутията, запокитена на дивана, просто го попитай: „Искаш ли да ти помогна?“ И се включи в заниманието му, само ако отговорът му е положителен.
На 1-2-годишна възраст аз вече мога:
- Да опознавам света самостоятелно.
- Имам своите желания – да пипам, да опитвам, да отхапвам, да близвам.
- Любопитно съм, а фантазията ми е безгранична – мога да получавам интересуващата ме информация от най-обикновени от гледна точка на вас възрастните предмети.
- Изучавам пространствените отношения между предметите. (Сега е времето да помислиш достатъчно ли е безопасен дома за детето и да го направиш такъв. Прибери на недостъпно за него място всички остри предмети, медикаменти и др.)
- Умее да държи и разглежда различни неща – кубчета, книжки, малки топки и др. (Използвай уменията му за обучение.)
- Мога да пъхам и вадя предмети от най-разнообразни места. (Не се ядосвай, ако някой ден извадиш от DVD-то остатък от бисквита или солета.)
- Към средата на периода вече с гордост казвам името си, както и това на мама, тате, кака и бате.
- Изразявам чувствата си – пращам въздушни целувки, прегръщам, галя. Давам сигнал, когато изпитвам болка или нещо не ми харесва.
Какво обичам след първата си година:
- Предмети и играчки, които мога да хвърлям, удрям, бутам, потупвам, тегля, натискам.
- Да си играя с вода и насипни продукти и материали (сол, пясък, ориз).
- Да се цапам.
- Да разглеждам книжки и да си чеша зъбките с тях. Затова те трябва да се гумени.
- Да заменям предназначението на предметите – двете дървени лъжици са майка и дъщеря, столът е къщата, шапката – чинията... (Благодарение на въображението на малкото човече едни предмети заместват други. Тези символични действия са предизвикани от специфични промени в централната му нервна система.)
- Да подражавам на възрастните.
- Да заимствам умения от други деца. (В началото на втората година при малките се появява „паралелна игра“ – децата играят в близост, но всяко поотделно със своята кофичка и лопатка. Те не се опитват да са екип. Наблюдават се, сравняват действията си, учат се на нови манипулации с играчките.)
Умничето на мама!
Усъвършенстването на ниманието, мисленето, паметта, речта, фината моторика са важни стъпки по пътя на растежа на детето след втората година. Предлагаме ти няколко начина, с помощта на които да определиш как се развива и притежава ли необходимите способности твоето тригодишно хлапе. Съветът ни е няколко пъти в седмицата да отделяш по 10-15 минути за подобни занимания.
Преди да обясниш на детето какво ще правите, отстрани всички разсейващи елементи от полезрението му – телевизор, радио и т.н., и му предложи да изпълни задачите самостоятелно. Ако мъничето се затруднява, помогни му, но в никакъв случай не го прави вместо него. Единствено, ако си сигурна, че поставената задача не е е по силите му, го похвали за старанието и му кажи, че следващият път задължително ще се получи. Така ти ще знаеш в коя област мъникът не се справя и над кои умения трябва да поработиш по-усърдно.
До третата година детето трябва да умее:
- Да изпълнява дадена задача за около 5 минути, без да се разсейва; Да намира 3-4 разлики между предметите, както и да намира два приличащи си един на друг предмета;
- Да запомня 3-4 картинки; да знае наизуст няколко четиристишия; да разказва кратка приказка с помощта на родител; да пресъздава по памет за съдържанието на картинка с помощта на насочващи въпроси;
- Да събира картинка от 4 части; да намира прости връзки между предмети и явления.
- Да сравнява 3-4 предмета по големина, дължина, широчина и височина;
- Да съгласува думите по род и число; да използва правилно предлозите „в“, „на“, „за“, „под“;
- Да рисува елементарни предмети и явления от действителността, използвайки прави, овални, наклонени линии; да повтаря елементарни упражнения с пръстите;
- Да назовава името и фамилията си; да знае и казва имената на хората от близкото му обкръжение, да предмети по опорни и обобщаващи думи („покажи обувките“); да различава сезоните; да назовава съществените детайли и части на предметите.
Примерни задачи
Математика. Помоли го да ти подаде моливите с еднаква дебелина. Попитай го какъв цвят са по-тънките и какъв по-дебелите.
Детето трябва да умее да сравнява предмети, да намира еднаквите по дебелина.
Нека то ти каже кои предмети са много и кой е един. Какъв цвят са? Кои кубчета са повече: жълтите или зелените? Кои балони са повече: сините или червените?
Мъникът трябва да борави с термини като „много“ и „един“ и да ги съгласува правилно със съществителните.
Развитие на мисленето. Накарай го да разгледа два листа. На първия залепи картинки на чиния, шал, роза, кофа. А на втория – шапка, ваза, чаша и лопата. Помоли го да посочи подходящата половинка на всеки от предметите.
Детето трябва да може да обясни избора си.
Развитие на паметта. Приготви си две картинки. На едната например да има зайче с разпънат чадър, който го пази от дъжда. На втората – пак главният герой е зайчето, но дъждът е спрял, а на небето грее слънце и чадърът е събран. Покажи му първата картинка и го насърчи да ти разкаже какво вижда на нея. Помоли го да се опита да запомни. След това му покажи втората картинка и го накрай да ти разкаже какво се е променило. Ако на детето му е трудно да ти отговори, предложи му да погледне отново първата или му задай насочващи въпроси.
Развитие на вниманието. Приготви си рисунка, на която има различни предмети, но един или два от тях се повтарят. Помоли детето да открие еднаквите предмети. Попитай го какъв цвят са те. То трябва да открие еднаквите предмети без твоята помощ.
Запознанство с обкръжаващия ни свят.Покажи му снимки, изобразяващи различните сезони. Попитай го – къде е зимата, пролетта, есента, лятото? Нека ти разкаже как се е досетило. Не се притеснявай да му задаваш насочващи въпроси, ако детето се затруднява.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.