Детето ме имитира! Защо?

Позволяваш ли си да кажеш някоя нецензурна дума пред детето? Внимавай, защото малкият имитатор повтаря всяко твое действие!

Защо те имитира?

Мъничето все още не знае как да се държи, поради липсата на свой собствен опит. Затова то те наблюдава и копира моделите на поведение в семейството. А представата му за правилно и грешно се изгражда именно на тази база. Това означава, че ще ти се наложи да се съобразяваш как се държиш пред него и да изкорениш някои свои неприятни навици. Обратно – можеш да стимулираш добро поведение, като самата ти се държиш прилично.

За малкото дете ти си огледало, в което се оглежда постоянно. Обикновено то се идентифицира с родителя от същия пол. Малките момиченца подражават на майките, а момченцата – на бащите си. Ето защо не бива да те учудва, ако завариш малката госпожица, натъкмена с роклите и гримовете ти. Тя просто иска да е като мама и се вживява искрено в ролята си :)

Първи учители

Хората, които изпълняват функцията на първите учители в живота на мъничето, са неговите родители. Те са еталон за неговото поведение и оказват най-силно влияние върху него. Пример за това са думите, които 2-годишното хлапе повтаря механично, без да съзнава значението им, но всеки ден ги е чувало в разговорите на родителите си. По същия начин малкото прави своите първи стъпки, докато се придържа с ръчички към мама и тати.

Когато децата растат, постепенно срещат нови хора (приятелчета, връстници или по-големите) и продължават да копират и тяхното поведение. Това продължава до момента, в който придобият собствен модел и достатъчно жизнен опит. Често малчуганите подражават и на известни личности, които смятат за свои идоли. Въпреки всичко, за малкото дете по-големи идоли от мама и татко няма.

Игрите подсказват

Подражанието може да обхваща всички сфери: от мръсните думички до сутрешните навици (миене на зъби, хигиена, закуска), от начина на говорене, тона и тембъра до жестовете на тялото и мимиките на лицето. На практика всичко може да бъде имитирано. Най-ясно това личи в игрите на мъника. Често той „работи“ и е „уморен“ от „задълженията“ си или споделя за „проблемите си в офиса“. В същото време казва довиждане на „жена си“, преди да „отиде на работа“, докато дъщеричката се оплаква от „съпруга си“. На около 3-4 години госпожиците „готвят“ и отглеждат „децата си“ - точно като мама и тати.

Ако вкъщи има скандали, мъничето ще включи и тях в „семейния си живот“. Това е добра възможност за родителите да се вгледат в собственото си поведение и да го преосмислят.

Добрият пример

Ако искаш подражанието да бъде в полза на дребосъка и да възпитава полезни навици, демонстрирай ги и ти – бъди внимателна, вместо да крещиш, подбирай думите си, спазвай нужната хигиена, помагай на другите, бъди благородна и добра, съчувствай, извинявай се и давай прошка. Психолозите съветват майките и бащите да дават най-добрия пример и техните деца ще го последват. Това е важно не само за периода на детството, тъй като в много случаи моделът на поведение се запазва през целия живот.

Отношенията с другите

Малчуганите се учат от родителите си как да общуват с другите и чрез тях изграждат своите социални умения. Навън те се държат така, както вие се държите у дома. Ако си разменяте обидни думи, често спорите и говорите на висок глас, а агресията е част от ежедневието ви, такова ще е и поведението на детето. С разликата, че то няма да осъзнава, че това е лошо, защото все още няма собствена преценка за нещата, а изцяло следва вашата.

Проучванията показват, че момчетата са по-склонни да се бият от момичетата, докато госпожиците предпочитат вербалните атаки (и това звучи познато, нали).

Обясни и се извини

Децата наблюдават внимателно поведението на възрастните, но често нямат представа защо те правят това, което правят. Затова е важно да обясниш и демонстрираш на практика доброто поведение и дадеш отговор на въпросите защо „така не се прави“. Така например можеш да кажеш, че помощта при сервиране на вечерята е важна, за да бъде домът едно добро място за живеене, а отговорността за това е на всички вкъщи. Желателно е да замениш заповедния тон „Иди си измий ръцете за обяд“ с добронамерен, като просто прибавиш едно „моля“ или „ако обичаш“. Ако все пак си изпуснеш нервите, признай грешката си, кажи, че съжаляваш и демонстрирай желанието си да оправиш нещата. Не се срамувай от тази тактика: за малкото е важно да знае, че всички допускат грешки и заслужават още една възможност да покажат какво са научили от ситуацията.

Нужно е да знаеш...

Ако налагаш изисквания на детето, без самата ти да ги спазваш, това ще го обърка и едва ли ще има желания ефект. За него ще е непонятно (и то с право!) как така правилата за възрастните са едни, а за децата – други. Бъди последователна и не си противоречи. Постарай се всички членове на семейството да се придържат към това, което сте установили като приемливо поведение.