Урок по внимание - можем ли да научим детето на концентрация?

Какво се крие зад детското невнимание и можем ли да научим малкото на концентрация?

„Ама че си разсеян!”, „Слушай ме внимателно!, „Не си отвличай вниманието с глупости!”, децата често чуват реплики като тези на улицата и в детската градина, и у дома. За щастие в повечето случаи зад разсеяността на малкото не се крие някакво психическо отклонение. Вниманието и концентрацията имат свои особености и се развиват постепенно. А ние, възрастните, не винаги отчитаме това, преследвайки желанието си то да порасне колкото може по- бързо.

По свой начин

Ако малкото дете се занимава увлекателно с нещо, по- добре не го прекъсвай. Седни до него и спокойно се занимавай със свои дела, разговаряй по телефона... То няма да ти обърне никакво внимание. Защото за децата на възраст до две години вниманието е неволево (то е краткотрайно и се провокира от усещания или възприятия), те напълно се съсредоточават върху интересния предмет и както се казва в това време „нито виждат, нито чуват”.

На 2-3- годишна възраст вниманието постепенно става по- гъвкаво, но е все така неволево. Детето може да се разсее от гласа ти, а после да продължи със заниманието си.

По- късно, след 4- годишна възраст започва формирането на волевото внимание (съвместно действие на вниманието и волята на малкото). Детето вече може да се занимава с две неща едновременно – на практика също както възрастните. Например да разговаря с теб без да се откъсва от заниманието си или да гледа филмче, докато прибира играчките. Това е моментът, когато малкото е готово да започне с обучаващи занимания, защото добре успява да задържи вниманието си върху инструкциите.

А какво да кажем за 5-6- годишното дете, което е разсеяно? То най- вероятно е уморено. Неговият мозък се защитава от претоварване като направлява вниманието само едностранно. Ето защо детето отново „не чува и не вижда”. Вместо да го упрекваш, по- добре прегледай дневния му режим – достатъчно време ли има за свободни игри и отдих?

Волно и неволно

До петгодишна възраст вниманието на детето е непроизволно. То се отзовава се само на свойствата на обектите, без да извършва вътрешни усилия. Новото, яркото, интересното бързо го привлича, независимо от това колко е заето в момента малкото. Отначало родителите се възползват активно от това свойство, най- вече с цел да отвлекат вниманието му.

Детенцето на една годинка протяга ръчички към скъпата ваза и с цялото си същество показва, че ще е много нещастно без тази играчка. „Я виж там лети едно шарено пиленце”, казва мама и малкото е щастливо (а вазата – набързо скрита).

Детето успява да управлява съзнателно вниманието си чак към шестата година от живота си – и то не за дълго. Волевото внимание (когато детето съзнателно се отвлича от онова, което му е интересно, за да се съсредоточи върху другото, което е необходимо) обикновено изисква повече енергия и силна психика. Не пропускай тези моменти – непременно похвали детето за направеното усилие. Покажи, че си удивена от неговата издръжливост и силна воля (да довърши картичката с пеперудка, докато останалите гледат „Карибски пирати” – това е правилната постъпка) и поддържай тази целеустременост. Детето ще знае, че неговите старания не са напразни, а ти ще виждаш все по- нови и по- нови примери на волево внимание.

Тренировка на вниманието

От една страна не са нужни някакви по- особени усилия за развиване вниманието на детето. Когато то расте в семейство и води нормален живот, развитието се случва постепенно. Но от възрастните зависи с кои и колко деца ще общува то, къде ще се разхожда и с какви играчки ще си играе. Ето защо влиянието ни върху развитието на всички познавателни функции на малкото е очевидно. Така например по- концентрирани са децата, чиито родители обичат природата. Прекрасна тренировка за наблюдателността е да се обръща внимание на всички изменения в околната среда: „Погледни как са пожълтели тези листа, виж колко бързо са цъфнали цветята”. Детето неусетно се увлича в този процес и започва да забелязва и онова, което е убягнало на възрастните. На развитието на вниманието влияе също така и доколко родителите разговарят с децата си. Отрочетата на общителни родители по- лесно и бързо развиват волевото внимание.
Един пример: две майки дават на децата си блокчета за рисуване и моливи и им предлагат да нарисуват ябълка. Първата просто сяда до детето си, а втората съпровожда целия процес по рисуване с беседа („каква голяма ябълка стана, хайде да я изтрием леко в краищата, а после да я оцветим в червено... дай да видя какво се получи”). Каква била разликата? Втората майка по прост начин формира в детето си важните умения за съсредоточаване. Тя го учи да слуша нейните инструкции и да ги спазва по време на занятието, да разделя инструкциите на по- малки задачи и да изгражда последователност на своите действия от простото към сложното. Тя му помага и да усвои навик за самоконтрол. Разбира се, това не означава, че е необходимо да участва във всички занимания на детето и непрекъснато да дава съвети, но за 4-5- годишния малчуган от време на време подобни „съвместни уроци” са много полезни. Благодарение на тях той скоро сам започва да коментира своите действия и си помага с помощта на речта („Червеният детайл трябва да се съедини с белия... Добре, това ще направя после, а сега...”). В началото на активното обучение (6-7 години) с тези устни инструкции детето се учи да бъде внимателно и изпълнява поставените задачи.

Полезни игри

Има няколко игри за развиване на вниманието. Те са прости за възрастните и увлекателни за децата.

• Открий играчката – Възрастният описва скрит предмет („голям, пухкав...”), а детето трябва да го намери в стаята. Колкото по- голям е малчуганът, толкова по- сложни могат да бъдат задачите. На 5-6- годишното дете може да се предложи да търси не в една стая, а из целия апартамент. И то не особено голям предмет.
• Какво се е променило – Когато детето отиде на детска градина, промени нещо в обстановката у дома (прибери часовника, който стои на видно място). Ако то само не забележи промяната, попитай го и помислете заедно. Ако и в този случай не успее да открие промяната, промени малко правилата на играта.
• Какво има под кърпичката – Това не е толкова игра, колкото тест за установяване обема на внимание. Вземи 7-10 неголеми предмета и ги покрийте с кърпа. След това за 3 секунди открий и пак скрий предметите като помолиш детето да сподели онова, което е видяло. 4-5- годишните обикновено назовават само един предмет (нормално за тази възраст), 6- годишните виждат 2-3 предмета. Средният брой обекти на внимание при възрастния човек е 7 предмета.