Ако през ноември в САЩ почитат Деня на Благодарността, то в България празнуваме Деня на християнското семейство. Отбелязваме го на 21 ноември под църковното име Въведение Богородично, в компанията на най-близките ни хора – нашите семейства.
До колко обаче познаваш традициите на този празник и знаеш ли защо се нарича именно Ден на християнското семейство? Ние сме тук, за да отговорим на въпросите ти.
Oще в праисторически времена човекът се е стремил към създаване и поддържане на една тясна затворена общност, в която връзката родители – деца – дом е имала само едно значение – семейство.
По-късно, тази връзка укрепва в борбата на семейството да остане заедно въпреки тежките времена на робство, за да бъде възпято като непоклатима патриархална институция в едни от най-българските произведения на следосвобожденската литература 5 века по-късно.
Днес, макар и повлияни от съвременната действителност, взаимоотношенията между хората продължават да бъдат така модулирани, че в крайна сметка да се преплитат в най-здравата кръвна и морална връзка при всички живи същества - тази на семейството. Вероятно това е една от причините, през 1929 г. Светият синод на Българската православна църква да вземе решение да провъзгласи официалния религиозен празник Въведение Богородично и за Ден на християнското семейство. Защо именно него обаче?
Според библейската история, на този ден, 21 ноември, Света Дева Мария е въведена в Йерусалимския храм, за да служи предано на Светия Господ Бог - обещание дадено пред него от родителите й Йоаким и Мария. Когато изкачва 15-те стъпала до входа, тя е едва 3-годишна, но сякаш невидима сила и решителност я тласкат напред към ръцете на Първосвещеник Захария, нейн покровител и благочестител. Тя остава да живее в смирение и служба докато настъпва времето да се омъжи и да изпълни житейската си мисия – да стане Божия майка. И когато този ден настъпва, Мария е поверена на грижите на доста по-възрастния й родственик Йосиф.
Празникът Въведение Богородично е един от дванадесетте големи християнски празници, почитан и от православните християни, и от католиците. Той поставя начало на Коледните пости и на зимните празници, а в народния фолклор предсказва метеорологичното време през следващата година. От своя страна Денят на христианското семейството е едно своеобразно връщане към деня, в който малката Мария е доброволно предадена в служба на Господ от най-близките й хора – нейните родители.
Ето защо, традицията повелява в Деня на християнското семейство родителите да заведат своите наследници на църква, а след това да прекарат деня заедно. В този ден, католиците получават Свето причастие, а в православните храмове се изнася иконата, изобразяваща как невръстната Богородица пристъпва към своя приемник.
Обикновено след приключване на литургията, семейството се събира на чаша пенливо червено вино у дома (около огнището или в помещението, което най-силно ги сплотява), а на трапезата присъстват вкусни гозби и топла погача. Следобед се канят и посрещат гости, а масата остава неразтребена през нощта, за да може Богородица да се почерпи и да благослови къщата.
Чрез всичките тези превърнали се в традиция ритуали в Деня на християнското семейство се извършва едно символично въвеждане на детето в лоното на християнската вяра. Затвърждава се силната семейна връзка между поколенията от една кръв, възпитават се добродетелите, моралните ценности и семейната принадлежност у най-младите членове на тази общност.
Защото „Християнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота. То е школа за здрави семейни добродетели – на чиста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие, целомъдрие. То е домашна църква, в която се служи Богу, възнасят се молитви и се слави Божието име” (из „Слово за Въведение Богородично”).
И така, мили приятели, отпразнувайте подобаващо Деня на християнското семейството. Отдайте почит на най-близките си хора дори и досега да не сте почитали датата 21 ноември. Кой друг, ако не родителите ви, заслужават уважение и благодарност, затова, че са ви отгледали и възпитали в любов и добродетелност?!
Кой друг, ако не децата ви, заслужават топлината и уюта на домашното огнище, в което са израснали, без значение, че вече може би са тръгнали по свой път?! Коя друга институция, ако не семейството, играе основна роля във формирането на личността, характера и ценностната система на всяко живо същество?! Благодарете на близките си и на Бог, че ги има!
Честит Ден на християнското семейство!
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.