Децата в семейството – сложни отношения

Децата в семейството - обичат се, но по свой начин. И често преминават от обич към омраза. По цял ден се сблъскваш с техните сълзи, викове, съучастничество, милувки, удари, ревност и... голяма обич.

Щастлива си, че имаш голямото семейство, за което винаги си мечтала. Когато обаче твоите очарователни ангелчета проговорят, оказва се, че общуването за тях означава да започнат да крещят едно срещу друго. Какво още ще те споходи? Ще си отнемат играчките, ще тичат навсякъде из къщата, като издават пронизителни крясъци, ще пищят при най-малкия допир и постоянно ще се обръщат към теб като рефер, за да бъдеш свидетел на споровете им...

Само след секунда обаче всичко това може да се промени. Ето ги, седнали едно до друго, досущ херувимчета, разглеждат любимата си детска книжка. И не си помисляй да се скараш на едното, че е изцапало новата си блузка - другото веднага ще скочи в негова защита. Трудно ти е да ги разбереш и объркването ти нараства с всеки изминал ден...

Те обаче са още по-объркани. Наистина не им е лесно да намерят мястото си в семейството. Голямото, което доскоро е било като обичания от всички принц, се чувства пренебрегнато с появата на малкото. И в същото време - изпълнено с чувство за отговорност към него, когато порасне. А малкото всячески се опитва да наложи себе си – то от самото начало влиза в люта конкуренция за твоето внимание. Но заедно с това – гледа с възхищение по-големия си брат или сестра и копира всяко тяхно движение.

Голямото срещу натрапника

Не е лесно да си по-голям брат или сестра. Започваш да се чувстваш по-малко обичан, преставаш да си център на внимание, вече не си толкова изключителен в очите на родителите си.

Моментът е критичен. От начина, по който първородното ти дете ще посрещне новия член на семейството, и според това как ще му помогнеш да преодолее това изпитание, зависи бъдещата му връзка с мъничето. Възрастните се захласват пред беззащитното мъниче, а голямото се чувства изолирано. Съвсем логично може да почувства ярост, като гледа как това дребно създание му „отнема“ родителите.

От теб зависи да предугадиш реакциите му и да омекотиш максимално прехода. Предотвратявай гневните му пристъпи още в самото начало, преди окончателно да се настрои срещу бебето. Продължавайте, колкото е възможно, да прекарваш моменти само с него, като му припомняш доброто старо време.

За да му помогнеш по-бързо да приеме по-малкото си братче или сестриче, предложи му да ви помага, когато се занимаваш с бебето. И най-дребните задачи, които му поставяш ще го накарат да се почувства важен и полезен и да се заинтересува от малкото същество.

Отговорност за по-малките

Съвсем несправедливо и неусетно родителите възлагат на най-голямото роля, която то не трябва да изпълнява. То не е “заместник-родител”, не може и не трябва да се грижи за братчето или сестричето си с необходимото чувство за отговорност. Няма как да се превърне за няколко седмици в зряло същество, само защото се е появило бебе в семейството, и изведнъж да стане “голямо”. А и едно дете не може да отглежда друго.

Обикновено обаче баткото или каката сами вземат присърце тази роля. Особено момиченцата, които виждат малкото си братче като играчка и се вживяват да играят „на мама“. Тук е твоето място да овладееш неговите инстинкти, тъй като за момиченцето е важно да запази детските си игри. Пък и за да стане по-сериозно или по-разумно, няма нужда от невръстна възраст да влиза в ролята на детегледачка.

Край на конфликтите

В дома съществува един микрокосмос, запазен само за децата ти. Това е твоят свят, в който имаш важна роля и трябва да налагаш някои ограничения, когато нещата излязат от контрол.

Трудно (почти невъзможно) е да се сложи край на конфликтите между малките палавници. Само справедливото ти отношение към всяко от децата е в състояние да намали напрежението и успокои страстите.

Нека по-големите да въвличат по-малките в своите дейности. Ако ги допускат да участват в игрите на „големите“, така им помагат да пораснат по-бързо и да се справят със заобикалящия ги свят.

Когато израснат, обикновено братята и сестрите се обръщат първо едни към други в случай на проблем, и то далеч преди да знаят родителите им. Свързва ги изключително чувство на привързаност. Заедно преодоляват трудностите и се подкрепят взаимно, когато семейството има затруднения. За да се изгради тази уникална връзка, от решаващо значение е хармонията в семейството.

Взаимоотношенията между децата според пола и възрастта им

ГОЛЯМ БРАТ - МАЛКА СЕСТРА

Това съчетание напомня схемата на родителите – бащата обикновено е по-голям от майката. Децата лесно заучават бъдещите си социални роли. Момчето закриля и възпитава малката си сестра, а тя му засвидетелства уважение и безгранична любов.

Минуси: Баткото може да се превърне в тиранин и да подчини сестра си заради силата си и факта, че е момче. А малката тогава може да развие огорчение и отрицателни чувства към него от това, че се чувства слаба.

ГОЛЯМА СЕСТРА - МАЛЪК БРАТ

Както може да се очаква, каката често започва да играе ролята на втора майка. Не се възползвай от естественото й влечение – помогни й да разбере, че това всъщност не е нейната роля.

Минуси: Големите сестри са склонни да се налагат психологически заради майчинското чувство в себе си. В тази ситуация момченцето ще израсне като мамино синче – глезено от двете жени в къщата.

ГОЛЯМ БРАТ, МАЛЪК БРАТ

Между братя отношенията не винаги са ясни и понякога са източник на разочарования. По-големият налага игрите си и правилата, а по-малкият се опитва да прилича на него, но безуспешно.

Минуси: Ако баткото се чувства неуверен, че е все така обичан дори и след появата на второто дете, може да прояви агресивност към малкото. То от своя страна ще търпи подигравки, които дълбоко го нараняват. Идолът му го критикува!

ГОЛЯМА СЕСТРА - МАЛКА СЕСТРА

Появата на друго момиче в семейството се понася тежко от по-голямата. Тя трябва да споделя баща си с друга! Ала тъй като е по-голямата, ти искаш от нея прекалено много, особено послушание. За да не се превърне в кротка овчица, просто ще започне да се вживява в ролята на баща си и ще вземе по-малката под крилото си.

Минуси: Малката може прекалено дълго да остане зависима от идеите, преценките и желанията на сестра си. Рискът е да израсне като човек, който не е сигурен в себе си и преценките си и постоянно да се обръща към каката, преди да изрази собствено мнение.

Полезно ли е съперничеството?

Съперничеството между децата започва още от 9-месечна възраст. Това е моментът, в който бебето започва да се добира до различни предмети и, хване ли ги, отказва да ги върне обратно. От този момент откритите конфликти започват и продължават, докато децата станат възрастни. Братята и сестрите имат нужда да се съизмерват едно с друго, за да изградят собствената си самоличност.

Твоята роля е да направляваш това съперничество в правиланата посока. Никога не ги сравнявай помежду им и не забравяй, че всяко дете е уникално и с различни желания и потребности. Забрави фрази от рода на: “На твоята възраст брат ти...” Стимулирай ги да се занимават с различни неща. Макар съперничеството да тласка развитието им, то може да доведе и до разочарования.

Запази дистанция, когато...

* Стой настрана от споровете – важно е децата да се научат сами да преодоляват разногласията си. Задоволи се с това да слагаш край на свадите и да предотвратиш саморазправата.

* Не им пречете да имат тайни помежду си. Така споделят моменти само за тях и се научават да поемат отговорност за разбирателството помежду си.